Решение № 2426 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6333/2014 г.

Решение № 2426 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6333/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационната жалба на "Кобо" ЕООД с. Морава, обл. Велико Търново, подадена от процесуалния му представител адв. Йончева срещу решение № 1289/04.03.2014 г., постановено по адм. дело № 11284/2011 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу уведомително писмо, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София. Счита решението за неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви по предмета на правния спор, в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като с решение по съществото на спора се отмени обжалваният административен акт и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна а решението правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред административният съд се е развило по жалбата на "Кобо" ЕООД с. Морава, обл. Велико Търново, срещу уведомително писмо изх. № 02-040-2600/2360 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което по подадено от него общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2010 г са оторизирани сума в размер на 1198.94 лв. по Схемите за национално доплащане на площ /СНДП/, съответна на заявената такава от дружеството и в размер на 13521.5 лв. по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, при заявена сума в размер на 19185.5 лв. Отказът се основава на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, като е прието от административния орган, че са установени недопустими за подпомагане площи от заявените парцели по СЕПП, установени при извършени административни проверки, включващи кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства, които кръстосани проверки представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. За изясняване на спора е представена административната преписка, писмени доказателства и е изслушана експертиза. С обжалваното решение съдът е приел, че жалбата е допустима, но неоснователна тъй като административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона. Касационният състав на съда намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила. Основателен е довода в касационната жалба, че решението на административния съд е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като същото не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Решението не съдържа мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт. Съгласно разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените законови изисквания. В него е налице кратко изложение на становищата на страните, като не са посочени събраните по делото доказателства с тяхното съдържание. Липсва изложение какви конкретни фактически положения съдът приема, на база кои доказателства. Макар и да са изложени просторни правни съображения, то същите са безпредметни при несъотнасянето им към конкретната, приета от съда фактическа обстановка въз основа на събрани по делото доказателства. Решението се основава на заключение на назначена по делото експертиза, което не е обсъдено в съответствие с изискването на чл. 202 от ГПК. Прието е в решението, че законосъобразността на оспорения административен акт се установява от извършената служебна проверка на всички основания на чл. 146 от АПК. Следва обаче да се отбележи, че жалбоподателят, както в жалбата си до съда, така и в хода на съдебното производство е посочил множество и конкретни нарушения, обуславящи според него незаконосъобразността на оспорения административен акт - липса на фактически основания, изискуеми се от чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, лишаването му от възможност за участие в административното производство, да представи доказателства, несъбиране на необходимите такива от административния орган служебно, както и за неправилно приложение на относимия материален закон. Твърдяните от жалбоподателя нарушения не са намерили израз в обжалваното решение, като съдът не е обсъдил нито едно от тях, което не дава възможност да се извърши касационна проверка. Недопустимо е едва в касационната инстанция да бъдат обсъждани направените от страните доводи и възражения. С решението си съдът е приел жалбата за допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, против подлежащ на обжалване административен акт в неговата цялост, въпреки че с оспорения акт е извършено оторизиране на част от поисканите от жалбоподателя суми за подпомагане. В съдебно заседание, проведено на 05.04.2012 г. съдът е дал възможност на жалбоподателя да конкретизира искането си и въпреки че това не сторено е разгледал жалбата против административния акт в неговата цялост. Преценка за допустимост не може да бъде извършена в настоящото производство, тъй като от страните и съда в обжалваното решение е налице позоваване на АУПДВ и съдебни решения, които не са приети като доказателства по делото, нито съдържанието им е приобщено по друг ред, при което дали оспорването е допустимо изцяло или частично следва да бъде преценено при новото разглеждане на делото. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 от АПК са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, като решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,