Решение № 1801 от 16.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на инж. М. Зашева- главен инспектор в отдел Контрол на храните към Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) - Благоевград и инж. А. Кацунова главен инспектор в отдел Контрол на храните към ОДБХ- Благоевград, чрез общ пълномощник юрк. Пандева срещу решение 612 от 08.04.2022 г., постановено по адм. дело 492/2021., от Административен съд- Благоевград.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендират разноски.

Ответникът ЕТ Грация М. Кръстева, чрез пълномощник адв. Костова представя писмен отговор на касационната жалба, в който я оспорва като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

От фактическата страна по делото е установено, че на 29.04.2021 г. инж. А. Кацунова и инж. М. Зашева - главни инспектори в отдел Контрол на храните", към ОДБХ - Благоевград, извършват проверка на обект : магазин за кафе и пакетирани захарни изделия" с допълнителна дейност продажба на ядки, намиращ се в [населено място], [улица], стопанисван от ЕТ Грация-М. Кръстева. На място са констатирани несъответствия със структурните, експлоатационните и хигиенните нормативни изисквания, описани в Констативен протокол от същата дата.

На 10.05.2021 г. е издадено Предписание 182 от инж. А. Кацунова и инж. М. Зашева - главни инспектори в отдел Контрол на храните", към ОДБХ - Благоевград, с което на основание чл. 138, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/625 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига и Закона за храните, са дадени 5 предписания за изпълнение в срок до 10.08.2021 година от страна на М. Кръстева- управител на ЕТ Грация-М. Кръстева. Предмет на контрол за законосъобразност са първите 3 точки от предписанието, а именно:

1. В обекта да бъде осигурена тоалетна със струйно отмиване, свързана към ефективна дренажна система, която следва да не се отварят директно към помещения, в които се борави с храни, в съответствие с Приложение II, Глава I, т.З от Регламент (ЕО) 852/2004 г. относно хигиената на храните;

2.. Санитарните помещения следва да имат адекватна естествена или принудителна вентилация, в съответствие с Приложение II, Глава I, т.6 от Регламент (ЕО) 852/2004 г. относно хигиената на храните;

3. Да се осигури мивка за измиване на ръцете, разположена на подходящо място - в санитарното помещение или в предверието към него, съответно да се осигури течаща топла и студена вода, материали за почистване и хигиенно подсушаване на ръцете, в съответствие с Приложение II, Глава I, т.4 от Регламент (ЕО) 852/2004 г. относно хигиената на храните.

Предписанието е връчено лично на управителя на едноличния търговец на 11.05.2021 г.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна решаващият съд приема, че административният акт в обжалваната му част, е издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, в изискуемата писмена форма, но при издаването му не са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не са посочени конкретни фактически и правни основания за издаването на акта. Изводът е направен след анализ на разпоредбата на чл. 138, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/625 и чл. 26, ал. 9 от Закона за храните (ЗХ), посочени като правно основание за издаването на акта.

На първо място, съдът приема, че сред изброените мерки и действия, които могат да предприемат компетентните органи в съответствие с § 2 на чл. 138 от Регламента при установено несъответствие по § 1 не фигурират наложените с оспореното предписание мерки по т.1-3, Освен, че не фигурират сред нормативно посочените мерки и действия, в предприетите и наложени от главните инспектори на ОДБХ-Благоевград мерки по т. 1 и т. 2 не е мотивирана и необходимостта от прилагане на точно тези мерки. В тази връзка съдът се позовава на значението на употребените в § 3 от Глава І-Общи изисквания към помещенията за храни на Приложение ІІ към Регламента, а именно сред предприетите действия от компетентните органи, основани на § 2 във връзка с § 1 от Регламента не фигурират наложените с оспорените части от предписание 182/10.05.2021г., отделно от това, в точки 1 и 2 от предписанието не са изложени мотиви относно необходимостта от прилагане на точно тази мярка-изграждане на тоалетна със струйно отмиване, свързана към ефективна дренажна система. В тази връзка съдът се позовава на значението на употребените в § 3 от Глава І Общи изисквания към помещенията за храни на Приложение ІІ към Регламента, а именно: когато е необходимо, когато е целесъобразно, подходящо и достатъчно.

На следващо място, съдът посочва, че изискването за мотивиране на необходимостта от прилагане на мярката, наложена с административния акт, е с оглед на преценката за съответствието на дадените предписания с материалния закон и с неговата цел, като в тази връзка компетентният орган не взема предвид и не обсъжда представения по административната преписка договор от 20.08.2011г. по силата на който търговецът ползва санитарното помещение в съседен търговски обект.

На последно място, според първоинстанционния съд налагането на предписанието по т. 3 от административния акт се явява безпредметно, доколкото в Констативния протокол от 29.04.2021г. е отразено, че в търговския обект е осигурена мивка с течаща топла и студена вода за измиване на ръцете, свързана във водопроводната мрежа на [населено място], а в предписанието не са изложени мотиви какво налага изграждането на втора мивка.

В заключение съдът мотивира незаконосъобразност на оспореното предписание 182/10.05.2021г. в частите му по т. 1, 2 и 3, като издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при липса на фактическите и правни съображения за издаването му.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното предписание е произнесено от компетентен административен орган-комисия по чл. 26, ал. 11, т. 1 от Закона за храните, в предписаната от закона писмено форма.

Неправилно обаче решаващият съд приема, че предприетите мерки в оспорените части освен че не фигурират сред изброените в § 2 на чл. 138, но и така разписани не кореспондират и с изброените мерки за гарантиране на спазването на правилата, посочени в чл. 1, § 2 на Глава І на Приложение ІІ към Регламента, както и че не са предвидени подобни на тях.

Изводът е в резултат на неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 138, § 1 и § 2 от Регламент 2017/625. Разпоредбата на § 1 разписва правомощията на компетентните органи при установено несъответствие, които се изразяват в предприемане на необходимите действия с цел да се определят произходът и степента на несъответствието и да се установи отговорността на оператора(б. а), или предприемане на подходящи мерки с цел да се гарантира, че съответният оператор ще коригира несъответствието и ще предотврати повторната проява на такова несъответствие (б. б).

Съгласно § 2, когато предприемат действия в съответствие с § 1, от чл. 138, компетентните органи вземат всички мерки, които смятат за подходящи за гарантиране на спазването на правилата, посочени в чл. 1, § 2 от Регламент 2017/625, което включва, но не се ограничава до изброените от б.б. а до к. Следователно компетентността на органите включва, но не се ограничава с посочените в цитираната разпоредба мерки и действия, поради което избраните мерки, обективирани в т. т. 1-3 от оспорения акт, не са лишени от правно основание и са допустими за прилагане. Освен коректно и ясно описание на констатираните несъответствия в помещението за храна, във всяка една от наложените мерки е посочена и съответната приложима правна норма от Общите изисквания към помещенията за храни, регламентирани в Глава І от Приложение ІІ към Регламента.

Преценени в съвкупността им с оглед изложените фактически и правни основания, и трите оспорени мерки, наложени на едноличния търговец, се свеждат до изискванията по т. 3, т. 4 и т. 6 от § 1 на Глава първа на Общите изисквания в помещенията за храни, а именно- да има достатъчен брой тоалетни със струйно отмиване, които да са свързани към ефективна дренажна система (т.3), да има и достатъчен брой мивки, разположени на подходящо място в санитарните помещения (т. 4), а последните да имат адекватна естествена или принудителна вентилация. Необосновано в тази връзка, решаващият съд приема, че компетентните длъжностни лица не излагат мотиви относно необходимостта от изграждане на тоалетна в помещението, след като е налице сключен договор между фирма Виктор Попов ЕООД и ЕТ Грация за ползване на тоалетна от персонала на едноличния търговец, находяща се в търговски обект на първата фирма. Изискването за изграждане на тоалетна е закрепено в т. 3 на § 1 от Общите изисквания към помещенията за храни- да има достатъчен брой тоалетни със струйно отмиване, а в разглеждания казус е безспорно установено обстоятелството, че в търговския обект няма нито една тоалетна, поради което и с оглед на нормативно установеното изискване не е необходимо излагане на мотиви от компетентния орган, обосноваващи необходимостта от наличие на тоалетна. Ето защо и необсъждането от компетентния орган на представения договор от 2011г. за ползване на тоалетна от служителите на едноличния търговец в друг, съседен търговски обект, не предеставлява нарушение на изискването за мотивиране на административния акт.

Неправилно и необосновано е съображението, изложено в първоинстанционното решение, че предписанието в частта по т. 3 за осигуряване на мивка за измиване на ръцете, разположена в санитарното помещение е безпредметно предвид наличието на мивка в търговския обект. Предписанието касае мивка, задължителна за санитарното помещение, а не друг вид като вече монтираната в помещението, поради което и наложената по т. 3 мярка е фактически и правно обоснована.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира, че компетентният орган установява вярно фактическата обстановка и произнася законосъобразен административен акт на основание чл. 138, § 2 във връзка с § 1 от Регламент (ЕС) 2017/625.

Обжалваното решение, с което е отменено като незаконосъобразно Предписание 182/10.05.2021г., издадено от главните инспектори в отдел Контрол на храните към Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ)-Благоевград е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната му следва да бъде постановено решение по съществото на спора, като жалбата на ЕТ Грация-М. Кръстева със седалище и адрес на управление [населено място] против Предписание 182/10.05.2021г. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,