Решение № 4703 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14972/2008 г.

Решение № 4703 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14972/2008 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Нейко Денчев Нейков от гр. Варна, чрез адвокат Ани Бонева против решение № 630 от 01.10.2008 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, II състав, по адм. дело № 1776/2006 г. С него се отхвърля жалбата му срещу заповед № РД-06-7706-33/03.02.2006 г. на Областния управител на Варненска област, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание в местност "Виница - север", землище кв. "Виница", Община Варна като неоснователна. Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради което се иска отмяната му и решаване на спора по същество, като се уважи жалбата му или се върне делото за ново разглеждане. Съдът при постановяване на решението необосновано и в нарушение на материалния закон е извел правни изводи, че няма нарушение на чл. 28, ал. 4 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, тъй като отредения му имот с ПНИ не съвпада с имота който е закупил. За несъответствието на материализираните с ограда граници преди изработването на ПНИ е бил сигнализирал през 2003 г. но тези възражения не били взети предвид от областния управител при одобряването на плана, поради което заповедта му е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Също така се поддържа, че съдът не проявил процесуална активност за установяване на спорните обстоятелства което е нарушение на съдопроизводствените правила и като самостоятелно основание е довело до неправилен съдебен акт. Ответникът, Областният управител на Варненска област е взел становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни Андон Стефанов Атанасов, Христина Стефанова Янчева и Милка Христова Атанасова не вземат становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба с подробни съображения. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред окръжния съд е образувано по жалба на касатора срещу заповед № РД-7706-33/03.02.2006 г. на Областния управител на област Варна, издадена по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ в частта за имот № 221 от ПНИ за местност "Виница - север", Община Варна. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта в тази част, тъй като имотът по отношение на който е трансформирал правото на ползване в право на собственост не е идентичен с отредения му имот по ПНИ. В него са били извършени подобрения и сега е значително подобрен, а предоставения му имот включва скали и свлачищна зона, което обезсмисля целият му труд. Съдът от данните по приложената административна преписка, доказателствата по делото и заключение на съдебно техническа експертиза е установил, че жалбоподателят е бил ползвател на имот пл. № 221 от проектоплана на КП Виница - север в землището на гр. Варна, предоставен му за ползване, съгласно удостоверение № 116 от 07-91-1988 г. в размер на 600 кв. м., на който е била извършена оценка, след изплащането на която се е снабдил с нотариален акт за собственост № 155, том ХХVI дело 12255/1994 г. Жалбата е разгледана по съществото на спора и е прието, че северно от имота към него е включена територия, която е извън границите му по плана от 1989 г., имота в северната си част е ограден с мрежа, а от запад има метална врата, стопанска постройка - навес, която е отразена в помощния план. Също така от заключението е установено, че процесния имот № 221 с ПНИ е ограничен до 600 кв. м. от юг и частта от 390 кв. м е включена в новообразуван имот № 550, записан на Андон Панайотов Атанасов. При тези данни съдът е извел правен извод, че с новопроектираните граници на имота не са нарушени изискванията към плана на новообразуваните имоти по чл. 28 от ППЗСПЗЗ по отношение площта му, а променените граници са в преценката на административния орган по целесъобразност. При изложените съображения жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно като краен резултат. Поддържаните доводи в касационната жалба са неоснователни, тъй като не се констатират пороци на решението, съставляващи основания за отмяната му. От заключенията на съдебно техническите експертизи с приложените към тях скици се установява, че имот № 221 по кадастралния план от 1998 г. е бил с площ от 785 кв. м. от което следва, че ползваната площ на имота е повече от придобитото право на собственост по нотариален акт № 155/1994 г. Също така е установено, че в помощния кадастрален план от 2000 г. имот № 221 вече е с площ от 990 кв. м. в резултат на включване към него на допълнителна площ откъм северната граница, а имотната северна граница приложена на място с ограда не е била отразена. Или действителната площ на имота още с придобиване на собствеността върху него е по голяма от правата му по нотариален акт. При тези данни, тъй като Планът на новообразуваните имоти се изработва въз основа на данните от помощния план, за да бъде отреден имот за касатора е следвало да бъдат отчетени действителните му права от 600 кв. м., което в случая е свързано с промяна на границите от север и от юг, тъй като другите две граници са непроменени. Техническите варианти това да бъде извършено е да се определи площ от 600 кв. м. към южната граница, при което постройките в северната част остават извън имота, да бъде съобразена северната приложена граница на място с ограничаването на имота от юг и трети вариант, при който се променят и двете граници - северна и южна, който вариант е приложен в случая при одобряването на плана на новообразуваните имоти. Определената конфигурация не удовлетворява жалбоподателя, тъй като се отрязва облагородена площ от южната страна на имота и се включва непродуктивна площ от северната страна на имота. В случая обаче за административния орган задължението му да спази техническите изисквания към ПНИ по чл. 28 от ППЗСПЗЗ е изпълнено. Планът на новообразуваните имоти според чл. 28, ал. 5 се изработва с оглед правилното устройство на територията с изискването по ал. 5 на всеки правоимащ по § 4а и 4б в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ да се определи имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите сгради и съоръжения или трайни насаждения. Имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м., съответно 1000 кв. м и имат осигурен достъп до път или улица. В случая за да бъдат спазени всички изискванията по отношение на имота на касатора, който е бил с по голяма площ от 600 кв. м. е следвало да претърпи промени в границите си. От друга страна в северната част на имота се намират постройки с които ПНИ също е следвало да се съобрази при което така проектираните граници отговарят в най пълна степен на всички техническите изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Ето защо вариант при който касаторът може да запази част от досега владяната площ от северната граница по плана от 1989 г. с ограничаване и от юг не може да бъде вменен на административния орган, тъй като конфигурацията на имотите с оглед правилното устройство на територията са в преценката му по целесъобразност, както правилно е приел и окръжния съд. При така проектираните граници на процесния имот се зачитат придобитите права на касатора като за извършването на промените не е въведено като изискване административния орган да се съобразява и с качеството на земеделската земя, каквито всъщност са оплакванията на касатора. При изложените съображения решението не съдържа пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно ще следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение