Решение № 5719 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2820/2015 г.

Решение № 5719 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2820/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Десислава Живкова Кайнакчиева, съд. адрес гр. София, ж. к. "Красно село", бл. 199, ет. 15, ап. 70, против Решение № 9295 от 3.07.2014 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение, по адм. д. № 2477 по описа за 2012 г., с което е отхвърлен предявеният от г-жа Кайнакчиева срещу кмета на община Благоевград, управителя на област с административен център Благоевград, "Стоматологичен център" ЕООД със седалище и адрес на управление Благоевград, Калин Костадинов Грънчаров, Елена Стефанова Кайнакчиева, Евтим Живков Кайнакчиев, Бойка Димитрова Бешинска, Огнян Димитров Пунев, Вихър Илиев Грънчаров, Агнеса Илиева Атанасова и Лиляна Илиева Атанасова иск за обявяване на нищожността на решение № 1346/2.02.2010 г. по адм. дело № 7956/2009 г. по описа на петчленния състав на Върховния административен съд и ищцата е осъдена да заплати разноски на Калин Костадинов Грънчаров от град Благоевград. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилни изводи на първоинстанционния съд за липса на нищожно съдебно решение, при констатациите на самия първоинстанционен съдебен състав за неправилното прилагане от страна на петчленния съдебен състав, постановил решението за отмяна, на разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК, както и на смисъла й, изяснен с Тълкувателно решение № 6/25.11.2010 г. на ОСК на ВАС. Тричленният състав на ВАС е следвало да съобрази, че става дума за особено тежък порок на съдебен акт, лишен изцяло от законова опора, издаден при пълна липса на условията, визирани в хипотезата на посочената приложима норма, при което, на практика петчленният състав недопустимо, в производство по отмяна е извършил касационна проверка на касационното решение на ВАС, отменено, с решението, обявяването на чиято нищожност се иска. Нарушен е принципът за непререшаемост на съдебен спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение. Първоинстанционният съд не се е произнесъл изобщо по оплакването, че като е отменил влязло в сила съдебно решение на осн. чл. 239, т. 4 АПК, петчленният състав на ВАС е следвало да отмени неправилното съдебно решение, а не да връща делото за ново разглеждане. Решението е неправилно и в частта на разноските, защото такива са присъдени без представен списък и без доказателства действително да са извършени. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск. Ответникът по касационната жалба Управителят на област с административен център Благоевград оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Ответникът - кметът на Община Благоевград, чрез юрк. Методиева, оспорва жалбата. Ответникът Калин Грънчаров, чрез адв. Александрова, оспорва жалбата. Претендира разноски. Ответниците Бойка Бешинска и Огнян Пунев, чрез адв. Пушкаров, намират касационната жалба за основателна. Останалите страни не вземат становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: Съдебната практика на Върховния административен съд е извела чисто формални критерии за определяне на едно съдебно решение като нищожно. Такова е решение, постановено извън правораздавателната власт на съда или от незаконен съдебен състав, както и решение, от което изобщо не може да се извлече волята на решаващия съдебен състав. Незаконен е съдебният състав, постановил решението, различен от този, разгледал делото в последното съдебно заседание и който го е обявил за решаване; незаконен е и съдебен състав, различен от посочения в закона за разглеждане на конкретния вид дело. Нищожно е и съдебно решение, постановено без необходимото мнозинство от гласовете на съдиите в съдебния състав, а също и свързаните с това случаи на подписването на решението от съдия, който не е съдия от състава на съда, постановил решението. Такива оплаквания в касационната жалба няма. Там е изтъкнато главно, че петчленният съдебен състав на ВАС, постановил решение № 1346/2.02.2010 г. по адм. дело № 7956/2009 г., грубо е нарушил разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК, като е отменил влязло в сила съдебно решение, без да са били налице основанията в хипотезата на нормата и без да се произнесе кое от двете съпоставени съдебни решения е правилното, както изисква разпоредбата на чл. 244, ал. 2, изречение последно АПК. Първата част на тези оплаквания цели съдебен контрол по същество на съдебното решение за отмяна на влязло в сила съдебно решение, което противоречи на забраната за обжалването му, съгласно чл. 244, ал. 3 АПК, а в случай, че се приеме, че неправилното прилагане на разпоредбата на чл. 239, т. 4 е основание за нищожност на постановения съдебен акт, това би означавало заобикаляне на тази забрана. Освен това, подържаното, че неправилното прилагане на разпоредбата е равносилно на липса на всякакво правно основание за постановяване на съдебното решение и затова е основание за нищожност пренася механично основания за нищожност на административен акт като такива за нищожност на съдебно решение, което не може да се приеме, предвид, посочената по-горе непротиворечива съдебна практика относно нищожността на съдебните решения. Волята на мнозинството от съдиите от петчленния съдебен състав, в решението чиято нищожност се претендира, е изразена ясно, както правилно е приел и тричленният състав на трето отделение на ВАС. Що се отнася до оплакването, че петчленният съдебен състав е следвало да се произнесе кое от съпоставените съдебни решения е правилното, това също не може да бъде основание за нищожност на съдебния акт, а е основание за неговата непълнота, която е можела да се отстрани по реда на чл. 176 по препращането на чл. 249 АПК. Предвид изложеното, като се е мотивирал с аналогични съображения, първоинстанционният съд правилно е отхвърлил предявения иск за установяване на нищожност на съдебно решение. Решението е правилно и в частта за разноските. На стр. 131 от първоинстанционното дело е представен договор за правна защита и съдействие между Калин Грънчаров и адвокат д-р Валентина Александрова, където страните са подписали изявленията си, че сумата от 500 лв. адвокатски хонорар е изплатена авансово и в брой. Претенцията на г-н Калин Грънчаров за разноски в настоящото производство е частично основателна. Претендират се разноски в размер на 1 000 лв. адвокатски хонорар за касационната инстанция, като касационната жалбоподателка г-жа Кайнакчиева е възразила по този размер. Разпоредбата за отговорността за разноски на чл. 143 АПК не урежда процесния случай, поради което по препращането на чл. 144 АПК се прилага чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно този текст, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Последната разпоредба постановява, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за всички не изрично посочени неоценяеми искове този минимум е 300 лв. Настоящият съдебен състав намира заплатеният адвокатски хонорар от 1 000 лв. за несъобразен с фактическата и правна сложност на делото, поради установената непротиворечива съдебна практика по главния спорен въпрос, поради което претенцията за разноски следва да се уважи в размер на 300 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия