Решение № 8038 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15122/2008 г.

Решение № 8038 от 17.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15122/2008 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на "Софийска вода" АД срещу решение № 1003 от 13.11.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК- 342/2008 година. В нея са развити доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му. Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. В съдебното производство не е участвал прокурор от Върховната административна прокуратура, както неправилно е отразено в протокола от съдебно заседание, поради което не се отразява негово заключение в настоящото решение. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е подадена от надлежна страна, в законния срок, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Производството пред КЗК е започнало при условията на чл. 36, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията (отм.). Комисията се е самосезирала след получени сигнали от граждани, според които "Софийска вода" АД е преустановила водоподаването на жилищни сгради на територията на гр. София. Подателите на сигналите също поддържат, че принципите на отчитане на изразходвана питейна вода на общ водомер са незаконни и че живущите в етажната собственост нямат нито общи, нито индивидуални договори с дружеството. С оспореното решение КЗК е приела за установено, че "Софийска вода" АД е извършила нарушение по чл. 18, т. 5 от ЗЗК (отм.) и му е наложила имуществена санкция в размер на 250 000 лв. Комисията е достигнала до този резултат след проведено проучване, въз основа на което е приела следните фактически и правни обстоятелства: "Софийска вода" АД управлява и стопанисва водоснабдителната и канализационна система на гр. София, поради което се явява единствен участник на съответния пазар - доставка на питейна вода, предназначена за битово потребление и отвеждане на канализационни отпадни води и тяхното пречистване на територията на гр. София. При тези обстоятелства, предприятието има господстващо положение по см. на чл. 17 от ЗЗК на релевантния пазар. Подателите на сигнала и останалите живущи в бл. 344, бл. 625, вх. В и бл. 723, вх. А са собственици или ползватели на имоти в режим на етажна собственост, всички са абонати на "Софийска вода" АД. Всяка етажна собственост на бл. 344, вх. В на бл. 625 и вх. А на бл. 723 има общ водомер, като при присъединяването й към водоснабдителната мрежа е открита обща партида със съответния клиентски номер. Показанията му представляват общото количество консумирана вода и се отчитат ежемесечно. Съобразно отчетените стойности се формират и фактурират дължимите суми за всеки месец, разпределени по услуги - водоснабдяване, отвеждане на канални води и пречистване, които са общи и се дължат от всички ползватели в етажната собственост. Съществуващият режим е основан на регламентираната в Наредба № 9/14.09.1994 г. (отм.) правна възможност използваната вода в сгради - етажна собственост да се отчита само по общ водомер. В Допълнителните разпоредби на Наредба № 9/14.09.1994 г. е предвиден срок до 31.12.2000 г. абонатите да сключат договор с В и К дружеството и да монтират индивидуални водомери на жилищата си. Към настоящия момент отношенията с потребителите следва да бъдат уредени по правилата на Наредба № 4/2004 г. и Общите условия, одобрени с решение № ОУ-064/17.07.2006 г. на ДКЕВР. Съгласно разпоредбата на чл. 8, т. 3 от Общите условия "Софийска вода" АД е длъжна да открие индивидуални партиди на потребителите в сгради - етажна собственост, отчитани на общ водомер, след представяне на разделителен протокол от общото събрание на ЕС за дължимите до този момент суми по имоти и след заплащане на административните разходи за промяната. Процедурата и правното основание операторът да прекрати водоснабдяването също са уредени в Общите условия. В допълнение, жалбоподателят, ответник пред комисията, е посочил, че е правил постъпки за принудително събиране на дължимите от съответната ЕС суми по реда на ГПК, но заведената искова молба пред Софийски районен съд е била оставена без движение, с указание да се индивидуализират ответниците - собственици и ползватели на услугите на оператора, членове на ЕС, доколкото последната не е пасивно легитимирана да отговаря за претендираните задължения и поради неотстраняване на констатираната нередовност същата е била върната. В тази връзка жалбоподателят сочи, че е невъзможно да конкретизира потребителите - членовете на ЕС, при липса на открити индивидуални партиди със съответните клиентски номера и начислени суми по тях на всеки от абонатите и съответно да индивидуализира претенцията си към всеки от тях. След изпълнение на процедурата по уведомяване на абонатите за просрочени дължими суми, "Софийска вода" АД е пристъпило към прекъсване на водоснабдяването и издаване на акт за прекъсване. Временно ограничено е било водоподаването на бл. 344, вх. Б, на бл. 625, вх. В и бл. 723, вх. А и Б, чрез прекъсване от сградното водопроводно отклонение, като е изградена чешмичка чрез редукция и монтаж на канелка 3/4. След осъществените действия по временно прекъсване на водоснабдяването, са започнати процедури по създаване на индивидуални партиди на потребителите, живущи в посочените сгради. Комисията е анализирала правните и фактически отношения между страните на плоскостта на разпоредбата на чл. 18 от ЗЗК (отм.). Приела е, че "Софийска вода" като единствен участник на съответния пазар притежава господстващо положение по смисъла на чл. 17 от ЗЗК (отм.). Комисията е посочила, че злоупотреба са всички действия на предприятие с такава позиция, насочени или водещи до увреждане на конкуренцията и/или потребителите. В случая, предприятието е злоупотребило с пазарното си положение като удовлетворило интересите си по начин, който не съответства на нормалните пазарни взаимоотношения между страните. Счел е, че действията по преустановяване на водоснабдяването на основание неплатени сметки за използвана вода са израз на икономически натиск спрямо потребителите, предприет без да са изчерпани всички останали способи за събиране на вземанията на предприятието, което е недопустимо. Във връзка с възраженията на жалбоподателя, че не е разполагал с възможността да извърши разпределение на изразходваната вода от живущите в сградите, КЗК е счела същите за неоснователни, като се е позовала на текста на чл. 39 от Наредба № 4/2004 г., който регламентира т. нар. служебно разпределение, когато съответната сграда - етажна собственост е само на общ водомер. При тези съображения комисията е приела, че едностранното преустановяване на водоподаването от "Софийска вода" АД е злоупотреба с господстващо положение, заключаваща се в неоснователно прекратяване на дългосрочно установени търговски връзки с потребителите, с което е осъществен съставът на чл. 18, т. 5 от ЗЗК (отм.). При определяне на санкцията комисията е отчела тежестта на нарушението и значителния негативен ефект върху пазара на В и К услуги, обстоятелството, че дружеството вече е било санкционирано за подобни нарушения и изискването, залегнало в Методиката за определяне на размера на санкциите да не превишава 10% от оборота на предприятието през предходната календарна година. С оглед на тези обстоятелства, комисията е определила санкция в размер близък до максималния, предвиден в закона - 250 000 лв. Недоволен от решението, жалбоподателят поддържа, че е неправилно и необосновано. В тази насока сочи, че не е налице необосновано прекратяване на дългосрочно установени търговски връзки с клиентите на дружеството, тъй като предприетите действия са основани на законовите разпоредби и са осъществени в съответствие с разписаната в тях процедура. Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че жалбата относно извършеното нарушение по чл. 18, т. 5 от ЗЗК (отм.) е неоснователна, по следните съображения: Оспореното решение на КЗК е прието от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Фактическата обстановка е установена вярно и съобразно данните по административната преписка, поради което се възприема изцяло от съда и не следва да се преповтаря. КЗК не е допуснала и нарушение на материалния закон. Правилно секторният регулатор е приел, че наличието на валидно правно основание за предприетото действие - прекъсване на водоснабдяването, залегнало в Общите условия, не е достатъчно, за да бъде изключена възможността същото да бъде квалифицирано като необосновано и израз на злоупотреба с господстващо положение по см. на чл. 18, т. 5 от ЗЗК (отм.). Безспорно е, че ЕС в сградите със спряно водоснабдяване са имали натрупани парични задължения за продължителен период от време, като възможността и способите за погасяването им са регламентирани както в отменената Наредба № 9/1994 г., така и в действащата Наредба № 4/2004 г. и одобрените Общи условия, в сила от 17.07.2006 година. Прекъсването на водоснабдяването на потребителите е крайна мярка, която е допустимо да бъде приложена само при положение, че са изчерпани всички останали възможности за уреждане на отношенията между страните във връзка с изплащане на дължимите суми за предоставената услуга. Тук следва да се посочи, че от данните по преписката може да се направи извод, че през целия период от време (с изключение на два месеца през 2002 г., когато част от абонатите са заплащали по определена схема стойността на предоставената услуга от оператора - срвн. приложения протокол от 12.07.2002 г. по преписката) "Софийска вода" АД е начислявала суми според показанията на общия водомер на всяка от сградите. По преписката има данни, че част от потребителите са заплащали суми за потребената вода съобразно показанията на индивидуалните водомери в жилищата им, но не е ясно по какъв начин В и К операторът ги е отчитал. Според материалите, представени пред административния орган може да се направи извод, че предприятието не е предприело ефективни мерки за постигане на споразумение с ЕС за начина на заплащане на сумите. Данните сочат, че операторът се е задоволил периодично да уведомява абонатите си какъв е нормативният ред за уреждане на натрупаните задължения и откриване на индивидуални партиди, но в случаите когато потребителите са изисквали необходимата им информация от него за стойността на задълженията помесечно и натрупаните лихви, за заплатените суми от клиентите, ако има такива и приспадането им от общото задължение, изобщо отделяне на административен капацитет за разрешаване на спорния въпрос, няма доказателства операторът по някакъв начин да е предоставил исканата информация и да е изразил съгласие за предприемане на някакви действия с цел постигане на споразумение с членовете на ЕС за разсрочено плащане на дълга, при съразмерно участие, в зависимост от индивидуалните стойности на задълженията на всеки от собствениците (ползватели на жилищни имоти в ЕС. В тази връзка, съдът намира за обосновани изводите на комисията, че освен отчитане на потреблението на доставената услуга по общия водомер във всяка от сградите, В и К операторът е разполагал с възможността за служебно разпределение на изразходваното количество вода, нормативно регламентирана както в Наредба № 9/1994 г., така и в Наредба № 4/2004 г. Съгласно чл. 39 от Наредба № 4/2004 г., изразходваното количество вода се определя по реда на чл. 35 от същата. В ал. 2 е определен начинът за разпределението на количеството вода при водопроводни инсталации, присъединени към водопроводно отклонение с общ водомер и при наличието на индивидуални водомери в обектите на всеки потребител. Изразходваното количество вода в обекти с повече от един потребител, в който индивидуални водомери имат само някой от потребителите, се разпределя съгласно ал. 4 на чл. 39 от Наредбата. За потребителите без индивидуални водомери, количествата вода се определят по реда на чл. 39, ал. 5 и 6. По изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, съгласно определените параметри в ал. 5 на чл. 39 от Наредбата (чл. 23, ал. 5 от Общите условия). По аналогичен начин е било уредено заплащането на изразходваната, отведената и пречистената вода при сгради - етажна собственост в чл. 30 от отменената Наредба № 9/1994 г. Освен възможността за т. нар. служебно разпределение на изразходваната вода, в чл. 38 от Наредба № 9/1994 г. е предвидена възможност за принудително събиране на вземанията, като ръководителят на експлоатационното предприятие "В и К" може да се снабди с изпълнителен лист за дължимата от абоната сума по реда и условията на ГПК, а според чл. 45 от действащата Наредба № 4/2004 г. споровете между страните се решават по съдебен ред, респ. по начина, предвиден в Общите условия. Доводите на жалбоподателя в тази насока относно невъзможността да индивидуализира членовете на етажната собственост правилно не са били възприети за основателни от комисията, още повече липсват данни предприятието да е предприело каквито и да било конкретни правни действия в тази насока. Твърдението за направен единствен опит за събирането им по по принудителен ред не почива на убедителни доказателства, доколкото от приложените такива изобщо не е ясно по отношение на кои потребители, за какъв период от време и какви суми са се претендирали пред съда. Прегледът на нормативната уредба сочи, че за В и К оператора са съществували различни правни възможности да предприеме действия за уреждане на търговските отношения между страните във връзка с изплащане на просрочените парични задължения, които не са били използвани ефективно. Не на последно място трябва да се изтъкне, че водоподаването е било прекъснато за всички членове на етажната собственост, включително за тези с погасени задължения, каквито безспорно има според материалите по преписката. Ето защо, комисията правилно е приела, че действията на дружеството по прекъсване на водоснабдяването на сградите - ЕС, изброени по - горе като мярка за уреждане на облигационните отношения с потребителите обективира елементите на фактическия състав по чл. 18, т. 5 от ЗЗК (отм.). Неоснователно е възражението, че действията на предприятието не са израз на неправомерен натиск спрямо потребителите, насочен към мотивирането им за заплащане на претендираните суми от оператора, тъй като събраните материали по преписката налагат обратния извод. Твърдението, че постоянното подаване на вода не е било прекъснато, тъй като в градинката пред блока е монтирана чешмичка с канелка 3/4 правилно е прието от комисията като несъстоятелно. Неоснователни са и доводите изложени от жалбоподателя, че при решаване на сходни казуси комисията е допуснала нарушение на принципа по чл. 8, ал. 2 от АПК за еднаквото им третиране относно сградите с режим на етажна собственост, приемайки, че етажната собственост е един абонат (потребител) и като такъв следва да урежда вътрешните си отношения по правилата на Закона за собствеността и Правилника за управлението, реда и надзора в етажната собственост. На първо място, решение № 1170/18.12.2008 г. по преписка № КЗК -560/17.09.2008 г. на КЗК, на което се позовава жалбоподателят, е предмет на съдебно оспорване и не е влязло в сила, поради което констатациите в същото не могат да бъдат обект на сравнение. На следващо място, в решението, предмет на настоящия спор, комисията е констатирала, че в сградите, в които операторът е прекъснал водоснабдяването, доставеното количество вода е отчитано по общ водомер и ЕС е считана за един абонат, на който е открита една партида с един клиентски номер - обстоятелство, което се подкрепя от данните по преписката и не е било оспорено от жалбоподателя. В този смисъл, не може да счете, че е допуснато превратно интерпретиране на фактите от комисията. Предвид горното, КЗК законосъобразно и обосновано е приела, че релевантните за спора обстоятелства - естеството на доставяната услуга - снабдяване с питейна вода, която е жизненонеобходим фактор за нормалното съществуване на гражданите, положението на дружеството на съответния пазар като единствен неин доставчик, нормативно предвидените възможности за реализиране на правата му спрямо неизправните длъжници, сочат, че описаните по-горе действия на предприятието по прекъсване на водоснабдяването на сградите в режим на ЕС, без значение, че има потребители, които са с погасени задължения и без да са предприети ефективни мерки за законосъобразното и целесъобразно уреждане на отношенията с потребителите за изплащане на просрочените парични задължения, правилно и обосновано са квалифицирани от комисията като злоупотреба с господстващо положение в хипотезата на т. 5 на чл. 18 от ЗЗК (отм.) - необосновано прекратяване на дългосрочно установени търговски връзки. При определяне на санкцията, комисията правилно е приела, че нарушението по чл. 18, т. 5 от ЗЗК е тежко, със значителен негативен ефект на релевантния пазар и вреда за потребителите. Не могат да бъдат споделени обаче съображенията, че доколкото са налице и други подобни нарушения, санкцията следва да бъде определена в размер близък до максималния. За установените нарушения на антимонополните разпоредби КЗК разполага с възможността, респ. е санкционирала дружеството и след като настоящето нарушение не е извършено в условията на повторност, няма основание за съобразяването им при определяне на размера на имуществената санкция. Ето защо съдът намира, че размерът на наложената имуществена санкция е завишен. Съобразно релевантните за спора обстоятелства, същата следва да бъде намалена в размер, близък до средния, предвиден в закона, а именно - 100 000 лв. Предвид изложеното, решение № 1003 от 13.11.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-342/2008 г. следва да се отмени в частта, с която за нарушение по чл. 18, т. 5 от ЗЗК (отм.) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 250 000 лв. за разликата над 100 000 лв., а в останалата част жалбата на "Софийска вода" АД следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,