Решение № 10862 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6611/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Д. и Ц. Д. К., чрез процесуалния представител адв. Манолова, срещу Решение 346 от 19.03.2024 г., постановено по адм. дело 80/2023 г. по описа на Административен съд Габрово. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел жалбата за допустима, след като същата безспорно се установява по делото, че е била просрочена. Според касатора неправилен е и извода на съда, че незаконосъобразно административният орган е отказал издаването на заповед по чл. 192 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ за преминаване през собствените им имоти. Възразява се също така, че твърдяната от съда липса на фактически и правни мотиви за постановяване на оспорения отказ е необоснавана, тъй като действително става дума само за по-икономически целесъобразен за заявителя вход, без да се отчитат правата на касаторите. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се потвърди отказа на заместник кмета на Община Севлиево. Ответникът зам. кмет на Община Севлиево, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, както и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Корпорация Топливо АД, гр. София, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В приложен по делото писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Георгиев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Габрово е образувано по жалба на Корпорация Топливо АД против мълчалив отказ, алтернативно против изричен отказ за учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, обективиран в писмо изх. ДД-4-Б-07.45/1/06.02.2023 г. на зам. кмета на Община Севлиево. Отказът е постановен във връзка с подадено от жалбоподателя заявление вх. ДД-4-Б-07.45/08.12.2022 г. за издаване на заповед за учредяване право на преминаване през имоти с идентификатори 65927.514.447 и 65927.514.448 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Севлиево. В мотивите на отказа е посочено, че от приложенията към заявлението, включително и скица предложение, не става ясно, че е изпълнен съставът на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, както и че не се доказва по безспорен начин, че няма друго техническо решение за достъп до имот с идентификатор 65927.514.432, освен през посочените два имота и то по начина, обозначен на скицата. Според административния орган с предложения начин на преминаване се влошават също така условията за застрояване на двата имота, което противоречи на чл. 192, ал. 4 от ЗУТ. Въз основа на установените по делото факти съдът приема, че оспореното писмо материализира отказ за издаване на заповед по чл. 192 от ЗУТ и притежава характеристиките на индивидуален административен акт, като и че жалбата срещу него не е просрочена. За да отмени оспореният отказ първоинстанционният съд е приел, че макар актът да е издаден от компетентен орган зам. кмет на Община Севлиево, в съответствие с предоставените му правомощия със заповед 1163/14.11.2019 г. на кмета на Община Севлиево, същият е издаден при неспазване на установената форма и съществено нарушение на административно-производствените правила. Съдът приема, че в оспорения акт се съдържа единствено констатацията, че с предложения начин на преминаване се влошават условията за застрояване на двата чужди поземлени имота, но без да са изложени никакви фактически и правни основания. Според съда по никакъв начин административният орган не е изследвал и наличието на друго техническо решение за достъп, което прави необоснован и изводът му за недоказаност на това обстоятелство, като в обжалвания акт се съдържа лаконично описание на някои факти, но липсва каквото и да било описание на обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти, обосноваващи наличието на материалноправните предпоставки за издаване на отказ. Прието е от административният съд също така, че не са налице каквито и да било доказателства, че административният орган е изследвал въпроса относно наличието на друго техническо решение за достъп до процесния имот нито в преписката, приложена от ответника, нито в обжалвания отказ, поради и което издаденият отказ се явява фактически и правно необоснован. В разглеждания случай фактическите основания за отказа на кмета на Община Севлиево за издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ за учредяване право на преминаване през чужд имот според съда не могат да се изведат нито от съдържанието на оспорения административен акт, нито от събраните по преписката доказателства. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне с мотивиран акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесния административен акт. Първоинстанционният съд правилно приема, че доколкото към момента на подаване на жалбата е налице произнасяне с нарочен акт от сезирания със заявление вх. ДД-4-Б-07.45/08.12.2022 г. административен орган, то не е наличе в случая мълчалив отказ, а изричен такъв, който и следва да бъде предмет на оспорването. Правилно съдът приема също така, че жалбата на Корпорация Топливо АД срещу отказа за учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, обективиран в писмо изх. ДД-4-Б-07.45/1/06.02.2023 г. на зам. кмета на Община Севлиево, не е просрочена, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият състав напълно споделя мотивите на административния съд в тази насока и не следва да преповтаря същите. Правилен е и решаващият извод на съда, че оспореният отказ, макар и издаден от компетентен орган зам. кмета на Община Севлиева, в съответствие с предоставените му правомощия със заповед 1163/14.11.2019 г. на кмета на Община Севлиево /т. 20/, е постановен при неспазване на установената форма и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съгласно нормата на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужд имот се учредява със заповед на кмета на общината. Двете предпоставки на цитираната разпоредба са в кумулативна даденост, както и наред с тях ал. 4 на чл. 192 от ЗУТ въвежда и изисквания с правото на преминаване да не се влошават условията на застрояване на поземлените имоти, да не се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да не се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради. В процесния случай безспорно е установена сочената от администартивния орган липса на съгласие между жалбоподателите и заинтересованата страна Корпорация Топливо АД ответник в настоящата инстанция, за преминаване през поземлени имоти с идентификатори 65927.514.447 и 65927.514.448. Както и правилно приема обаче административният съд, в тежест на административния орган е било да установи наличието или липсата и на втората кумулативна предпоставка, а именно, че друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. Видно от съдържанието на оспорения отказ по отношение на това релевантно обстоятелство административният орган сочи само недоказаност на същото от заявителя, без да се позовава на каквито и да било свои установявания в хода на проведеното административно производство, като доказателства, че административният орган е изследвал този въпрос липсват и в приложената по делото административна преписка. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно нормата на чл. 35 от АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, а съгласно чл. 36, ал. 1 от АПК доказателствата се събират служебно от административния орган. Правилен е и извода на съда, че в оспорения акт се съдържа единствено констатация, че с предложения начин на преминаване ще се влошат условията за застрояване на двата чужди поземлени имота, без да са изложени никакви фактически и правни основания. Правилен е и решаващият извод на съда, че оспореният отказ съдържа само лаконично описание на някои факти, без обаче същите да обосновават наличието на материално-правните предпоставки за постановяване на отказа. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Габрово е правилно и не са налице сочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от ответника Корпорация Топливо АД, такива не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват представени от тази страна доказателства за реално изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, включително и не е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,