Решение № 4133 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13596/2010 г.

Решение № 4133 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13596/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 233 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и е образувано по жалбата на Илия Здравков Топузов от гр. София против заповед № К-9519 от 19.08.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която за нарушение на т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за това, че е задържан при извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК и за същото му е повдигнато обвинение и му е взета мярка за неотклонение"задържане под стража", като деянието съставлява нарушение на служебните задължения по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и на осн. чл. 227, ал. 1, т. 10, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение с МВР от длъжност полицейски инспектор V степен в 02 група "Охрана на главни пътища и магистрали" към сектор "Престъпления по пътищата" при Столична дирекция на вътрешните работи, категория "Г" - II степен. Твърди, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводстветните правила и материалния закон, като при постановяването й е нарушена разпоредбата на чл. 31 от Конституцията на Република България, нормите на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР е и Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Релевира оплакване и че при издаването й е нарушено изискването на чл. 246 от ППЗМВР относно задължителните й реквизити, както и че в дисциплинарното производство е нарушено правото ум на защита, поради това, че то е проведено по време, когато е бил задържан в следствения арест с наложена мярка за неотклонение "задържане под стража". Ответникът по жалбата - министър на вътрешните работи чрез своя процесуален представител оспорва основателността й. Жалбата следва да се счете за подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото липсват доказателства за просрочието й, тъй като на представения в преписката екземпляр липсва удостоверяване на датата на връчване. Същата е подадена от надлежна страна, адресат на обжалвания индивидуален административен акт, поради което е допустима за разглеждан е по същество. С обжалваната заповед заповед № К-9519 от 19.08.2010 г. на министъра на вътрешните работи, на жалбоподателя Илия Здравков Топузов, в качеството му на държавен служител в МВР, за това, че на 23.06.2010 г. в гр. Казанлък, при провеждане на процесуално-следствени действия по досъдебно производство № 51-К/2010 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Стара Загора, след което му е повдигнато обвинение по чл. 234, ал. 1 от НК, на осн. чл. 227, ал. 1, т. 10, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение с МВР от длъжност полицейски инспектор V степен в 02 група "Охрана на главни пътища и магистрали" към сектор "Престъпления по пътищата" при Столична дирекция на вътрешните работи, категория "Г" - II степен. Деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност, е посочено като нарушение на т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР - нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и е квалифицираното като тежко по см. на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Дисциплинарното производството е започнало със заповед № 7745 от 28.06.2010 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 230 от ЗМВР. В рамките на образуваното дисциплинарно дело е изготвена справка относно резултатите от дисциплинарното разследване, въз основа на същата е изготвено предложение за налагане на дисциплинарно наказание. В рамките на производството на жалбоподателя са връчени покани за даване на писмени обяснения и такива са приобщени към дисциплинарната преписка. Представени са и възражения по изготвената справка на разследващия орган. Дисциплинарното производство е приключило с издаване на обжалваната в настоящото съдебно производство заповед № № К-9519 от 19.08.2010г на министъра на вътрешните работи. Заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 228, ал. 1 от ЗМВР, в изискуемата писмена форма, при спазване на изискването за съдържание по чл. 246 от ППЗМВР и в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Същата обаче е издадена при нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че дисциплинарното производство е започнало и приключило в отсъствието на служителя, което не се дължи на единствено възможните според закона и лимитативно посочени от него обстоятелства по чл. 229, ал. 5, т. 1 и 2 от ЗМВР. Нормата императивно изисква цялото дисциплинарно производство да се проведе при участие на служителя, което представлява законова гаранция за правото му на защита. Изключенията от това императивно изискване за посочени в нормата на чл. 229, ал. 5, т. 1 и 2 от ЗМВР и това са: ненамиране на посочения адрес или неговата промяна, без органа да е уведомен за това, отсъствие в чужбина, без това да е по време на законоустановен отпуск или служебна командировка и без уважителни причини. Дисциплинарното производство е започнало по време, когато служителят се е намирал в следствения арест с взета мярка за неотклонение "задържане под стража" по повдигнато обвинение по чл. 234, ал. 1 от НК. Заповедта по чл. 230 от ЗМВР за започване на производството му е връчена именно в следствения арест, което е удостоверено лично от него и не се оспорва като факт от ответната по жалбата страна. Там е ставало връчване на всички протоколи и изготвени по време на дисциплинарното производство документи и актове. Това обстоятелство, само по себе си, представляващо нарушение на изискването на чл. 229, ал. 5 от ЗМВР, представлява нарушение на административнопроизводствените правила. То следва да се квалифицира като съществено по см. на чл. 146, т. 3 от АПК, доколкото е нарушило правото на реално участие в дисциплинарното производство и правото на защита на служителя в него. Не води до друг извод обстоятелството, че жалбоподателят е дал писмени обяснения и писмени възражения по обобщената справка на разследващия орган. След като законът е въздигнал като задължително участието на служителя в дисциплинарното производство и то представлява нормативната гаранция на правото на защита, нарушението на това изискване следва да се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Налице е основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на издадения индивидуален административен акт. Поради препятстваната възможност на служителя лично да участва в дисциплинарното производство и да представи доказателства относно спорните факти, съответствието на акта с материалния закон не може да бъде преценено от съда. Порокът, констатиран от съдебната инстанция, засяга провеждането на дисциплинарното производство, без което издаването на заповед за налагане на дисциплинарно наказание е невъзможно. Действията и актовете на дисциплинарно разследващия орган не мога да бъдат извършени в хода на съдебното производство пред съдебната инстанция. Съдът не е властен, при констатирана незаконосъобразност да отмени административния акт и сам да реши спора по същество относно налагането на дисциплинарното наказание. Ето защо налице е хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК, която повелява, след отмяна на административния акт, съдът да изпрати преписката на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. По отношение на конкретния спор, след отмяна на обжалваната заповед, преписката следва да се върне на дисциплинарно наказващия орган с указания за провеждане на административнопроцесуланите действия с участието на служителя, а в отсъствието му - само на основанията, посочени в чл. 229, ал. 5, т. 1 и 2 от ЗМВР. Предвид изложеното, Върховният административен съд, трето отделение