Решение № 66 от 21.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2012 г.

Решение № 66 от 21.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VI от НПК, образувано по искане на осъдения П. М. Н. за възобновяване на наказателното производство по в. н. о. х. д. № 86/2012 г. по описа на Ловешкия окръжен съд. В искането са развити доводи за съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Направено е искане за отмяна на присъдата и решението. В съдебно заседание служебният защитник (адв. С.) поддържа искането на осъдения за възобновяване на делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като не са били допуснати съществени нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 2 от 17.01.2012 г. по н. о. х. д. № 462/2011 г. на Троянския районен съд подсъдимият П. М. Н. е признат за виновен в това, с жалба вх. № 1662/2010 г. пред надлежен орган на властта - Районна прокуратура гр. Троян да е набедил Н. Д. Х., И. С. Ц. и В. С. К. в престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, като знаел че са невинни, поради което и на основание чл. 286, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода с отложено изпълнение за три години и шест месеца, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и наказание обществено порицание. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. Подсъдимият Н. е признат за невинен и оправдан по обвинението за продължавано престъпление. С решение № 70 от 7.06.2012 г. по в. н. о. х. д. № 86/2012 г. на Ловешкия окръжен съд присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане на осъдения е ОСНОВАТЕЛНО. В него се изтъкват поредица от доводи за съществени процесуални нарушения, част от които не могат да бъдат споделени. Подсъдимият не е бил лишен на досъдебното производство от правната помощ на защитник - той не е упълномощил защитник и затова е бил назначен служебен защитник. Първоинстанционният съд действително не е уважил искането на подсъдимия за отлагане на делото и с оглед данните за психичното му състояние е назначил служебен защитник. В нито един момент по-късно, както пред първоинстанционния съд, така и в рамките на въззивното производство, подсъдимият не се е оплаквал за нарушено право на защита поради участието на служебния защитник. При тези данни посоченият довод за съществено процесуално нарушение също е неприемлив. Допуснато е обаче друго процесуално нарушение от категорията на съществените. Видно от мотивите на решението, въззивният съд е счел за фактически установено, че подсъдимият Н. с писмено адресирана до прокурора жалба - вх. № 1662/2010 г. е приписал престъпление на Н. Д. Х., И. С. Ц. и В. С. К. Така направеното обобщаващо заключение се разминава с възприето фактическо положение, че във въпросната жалба е фигурирало единствено името В. Х. Х. и факта за извършена в имота кражба на дървен материал (л. 13 от мотивите). По този начин, боравейки с противоречиви фактически констатации, напълно произволни са съображенията, с които съдът е отхвърлил доводите, наведени в този аспект от защитника на подсъдимия. От мотивите изобщо не личи съдът прецизно да е разгледал писмената жалба в съответствие с нейното действително съдържание (л. 62 от ДП № 659/10 г.), обстойно да е изследвал въпроса има ли връзка и ако има връзка каква е тя между лицата, отбелязани в жалбата и тези три лица, за които е прието приписано чрез нея престъпление. Едва след като установи, представяйки в мотивите последователно и задълбочено пътя на своите разсъждения, че в писменото изявление достатъчно ясно е била конкретизирана личността на всеки един от набедените, съдът е могъл да пристъпи към решаването и на въпроса дали подсъдимият е знаел, че те са невинни. Непълните и противоречиви мотиви не позволяват на Върховния касационен съд за упражни правомощията си от гледна точка на законосъобразност на въззивното решение, а на подсъдимия като жалбоподател да научи защо съдът е отхвърлил решаващите доводи в негова защита. Такива мотиви следва да се приравнят на липсата на мотиви - съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, което може да има за единствена и безусловна последица отмяна на решението по реда, предвиден за възобновяване и връщане на делото за ново разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК