Решение № 6378 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7491/2012 г.

Решение № 6378 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7491/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по две касационни жалби, подадени от "Фармина" ЕООД, със седалище гр. София, срещу решение № 3110 от 23.06.2011 г. и решение № 5957 от 23.12.2011 г., постановени по адм. д. № 910/2010 г. на Административен съд - София-град, второ отделение, 26-ти състав. В жалбата са развити доводи, че решенията са неправилни поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Илиева оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че са налице касационни основания и затова решението следва да бъде отменено. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационните жалби са подаден в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество, те са неоснователни. С първото от посочените по-горе решения, административният съд е отхвърлил предявения иск от "Фармина" ЕООД", гр. София, срещу Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4336,79 лв., от които 3825,08 лв. пропуснати ползи, представляващи предоставената отстъпка в размер на 8 % от предлаганата стойност на лекарства за домашно лечение, съгласно Договори за отпускане на лекарства, заплащани напълно или частично от НЗОК с № 22 - 2568/09.02.2005 г. и допълнително споразумение към договор № 22-2898/13.03.2006 г., сключени между страните по делото, както и за сумата 511,72 лв. представляваща лихви за забава и претенцията за заплащане на лихви върху сумата 3825,08 лв. С второто от посочените по-горе решения, съдът е оставил без уважение искането на "Фармина" ЕООД да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първото решение, като е изложил мотиви, че не е налице тази хипотеза в конкретния случай. Съображенията на съда да отхвърли предявения иск са били, че не са налице предвидените основания както в чл. 1 ЗОДОВ, така и тези, посочени в чл. 250, ал. 1 АПК. Изложени са подробни мотиви, че за да са налице незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ответника, те трябва да са от фактически характер, като те не се основават на административен акт или закон, от където да произтича тяхната незаконосъобразност. Съдът е посочил, че налагането на отстъпка от 8% по своето естество не са фактически действия, а имат характер на волеизявление, което може да не бъде прието от другата страна. Изложени са мотиви, че при наличие на сключени между страните договори, ищецът е приел направеното му предложение досежно надценките, като това представлявало договореност между равнопоставени страни. Това обстоятелство изключвало възможността на ищеца да претендира пропуснати ползи и претърпени вреди, тъй като той е могъл и е следвало да предвиди, че при условията на сключения договор такива ще има, което изключвало наличие на причинна връзка. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. То е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи за липсата на предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ и чл. 250, ал. 1 АПК, като счита същите за обосновани и изведени въз основан на фактите по делото и приложимия материален закон при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Допълнително следва да се изтъкне следното: В конкретния случай липсват кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на предявената претенция. Не е налице незаконосъобразно действие или бездействие на органи и длъжностни лица на ответника, които да са извършени при или по повод изпълнение на административна дейност. Действията на НЗОК, изразени в налагане на отстъпка от 8 %, залегнала като клауза в договора с ищеца, не са действия с фактически характер. Това са волеизявления - действия с правен характер, поради което не попадат в приложното поле на ЗОДОВ. Налагането на клаузата за отстъпка не е извършено при или по повод изпълнение на административна дейност. НЗОК разполага с публична власт, но няма правомощия да задължи ищеца да сключи процесните договори. Решението за сключването на договори за отпускане на лекарства е взето доброволно, без административна принуда. С волеизявлението си за сключване на договорите с НЗОК, жалбоподателят се е съгласил с клаузата за предоставяне на отстъпката, поради което е имал обективната възможност да предвиди последиците от действията си, можел е да съобрази намаляването на печалбата от дейността на аптеката. Неизпълнението на решението на КЗК не е незаконосъобразно бездействие на НЗОК при и по повод изпълнение на административна дейност, тъй като НЗОК е адресат на принудителна административна мярка, наложена й не в качеството на административен орган, а в качеството на стопански субект по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗК (отм.). Ищецът е претърпял вреди в размера, посочен от съдебно - счетоводната експертиза. Тези вреди обаче не са в причинна връзка с твърдените действия и бездействия, свързани с едностранното изменение на лекарствения списък от НЗОК. По изложените съображения, правилно претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Законосъобразно е и второто от посочените по-горе решения. Действително в конкретния случая няма несъответствие между формулираната в мотивите воля на съда и тази, обективирана в диспозитива на решението му. Ето защо не е налице хипотезата на чл. 175 АПК, защото не се касае до поправка на очевидна фактическа грешка, а до искане за коригиране на размера на сумите, за които съдът е приел, че искът следва да бъде отхвърлен. Обстоятелството, че с диспозитива на решението искът е бил отхвърлен в по-малък размер от предявения такъв, може да бъде коригиран по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК. С оглед изложеното дотук, настоящият състав приема, че оспорените в настоящето производство решения са валидни, допустими и правилни, поради което следва да бъдат оставени в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,