Решение № 16856 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11692/2013 г.

Решение № 16856 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11692/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Анжела Тонева, в качеството й на председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), както и на адв. Свилен Тодоров, в качеството му на процесуален представител на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, срещу решение № 10196 от 8.07.2013 г. по адм. дело № 2544 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него по жалба на "Камено пи Ви Ес" ЕООД и "Уинд Иновейшън 1" ЕООД е отменено решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, в частта по раздел V, т. 7. В касационните жалби са развити доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение. Иска се неговата отмяна и постановяване на решение по съществото му с отхвърляне на първоинстанционната жалба и оставяне в сила на оспореното решение. Ответните страни по касационните жалби - "Камено пи Ви Ес" ЕООД и "Уинд Иновейшън 1" ЕООД не ангажират становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни, а разгледани по същество са неоснователни. Върховният административен съд, четвърто отделение е бил сезиран с жалба от "Камено пи Ви Ес" ЕООД и "Уинд Иновейшън 1" ЕООД срещу решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, в частта по раздел V, т. 7. В мотивите на постановеното от тричленния съдебен състав решение е установена точно фактическата обстановка по спора, обсъдени са събраните доказателства по делото - административната преписка по повод издаването на оспореното решение, и конкретните твърдения за незаконосъобразност на същото това решение от страна на първоинстанционните жалбоподатели, респ. конкретните възраженията за недопустимостта и неоснователността на жалбата им, направени от ответната страна по нея - ДКЕВР. Настоящият съдебен състав споделя изложените от първоинстанционния съд съображения за наличието на нормативно установена компетентност по материя на административния орган да издаде оспореното решение. Съдът се е обосновал със законово установената регламентация затова в Закона за енергетиката и конкретно на чл. 30 от закона. Също така съдът е обсъдил и подзаконовото уреждане на спорния въпрос чрез Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия, Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия, Правилата за търговия с електрическа енергия, приети от ДКЕВР с решение по протокол от 25.06.2010 г. и Указания за образуване на цената за достъп, приети с решение № 15 от 9.02.2012 г. на ДКЕВР. В касационните жалби се съдържат аналогични възражения по повод конкретните аргументи на първоинстанционния състав при обсъждане на възражението за нищожност на оспореното решение. Същото е неоснователно по изложените мотиви на тричленния съдебен състав. По повод възраженията за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалноправни и процесуалноправни разпоредби, които се съдържат и в двете касационни жалби, настоящият съдебен петчленен състав намира същите за неоснователни. Обосновани и съответстващи на материалния закон са изводите на тричленния състав досежно липсата на мотиви в оспорения административен акт. В противоречие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК комисията не е изложила конкретни аргументи относно критериите и данните, въз основа на които са определени временните цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, с което на практика е осуетила възможността за ефективен съдебен контрол върху законосъобразността на издаденото решение. По аргумент от чл. 169 от АПК, при оспорване на административни актове, издадени при оперативна самостоятелност, не отпада необходимостта от посочването на фактическите основания за постановяването им като едно от изискванията за тяхната законосъобразност. При наличието на детайлно посочената от тричленния състав нормативна регламентация на процедурата и на изискуемите се материалноправни предпоставки за определяне на цените за достъп, посочването на конкретните релевантни параметри е определящо за проверката на съответствието на акта с материалния закон. Едно от основните изисквания при определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31 от ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните, което не е направено. Обоснован е изводът на тричленния състав, че оспореното решение е немотивирано. Правилно също е прието, че в оспорената част решението противоречи на процесуалния закон, понеже освен, че определянето на временна цена в конкретния спор е довело до определяне на такава по произволен и необоснован начин, то и административното производство по издаване на процесното решение е започнало преждевременно. За заявителите не е възникнало правото за сезиране на регулатора, а за последния не са били налице процесуалните предпоставки за произнасяне по недопустимо искане за издаване на оспореното решение. Административният орган не е извършил проверка по чл. 27, ал. 1, т. 6 от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 6 от ЗЕ, относно наличието на специалните изисквания, установени с § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. Правилно е прието от съда, че оспореното решение е незаконосъобразен административен акт, поради което постановеният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав