Решение № 8159 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15876/2010 г.

Решение № 8159 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15876/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Борисов Иванов от град Ловеч, чрез пълномощника си адв. Е. Пеев, срещу решение № 416/21.10.2010 г., постановено по адм. д. № 227/10 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново /АС/, с което е отхвърлена жалбата на Иванов срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 1/07.01.2010 г., издадено от Началник ТМУ Свищов, потвърдено с Решение № 123/01.03.2010 г. на директора на Агенция "Митници". В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като, постановено в противоречие с материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК Ответникът по жалбата Началник Митница Свищов и заинтересованата страна Директора на ТД на НАП В. Търново, не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на обжалване пред АС е било Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 1/07.01.2010 г., издадено от Началник ТМУ Свищов, потвърдено с Решение № 123/01.03.2010 г. на директора на Агенция "Митници", с което на Иван Борисов Иванов са определени публични държавни вземания в размер общо на 28470,40 лева, от които 3227 лева мито, 15120 лева акциз и 10123,40 лева ДДС, както и лихва за просрочие от 08.08.2008 г. -датата на възникване на задължението За да постанови обжалваното решение АС е приел от фактическа страна, че на 07.02.2008 г. чрез устно деклариране жалбоподателят е въвел през ГКПП Капитан Андреево подробно индивидуализиран пътнически автомобил, внос от Канада. При извършената проверка е констатирано, че жалбоподателя е собственик на автомобила и е с двоен статут на български и канадски гражданин. Прието е, че действието на въвеждане в страната на автомобила се счита за учредяване на режим "временен внос" с пълно освобождаване от вносни митни сборове на основание чл. 229, ал. 16 във връзка с чл. 232, ал. 16 от Регламент 2454/1993 на ЕК. Срокът за максимално пребиваване на пътни превозни средства, без заплащане на дължимите митни сборове, акциз и ДДС, съгласно чл. 562 буква "в", трето тире от Регламент 2454/1993 на ЕК, респ. чл. 139, 142 и 143 от ЗМ, чл. 488д, т. 3в от ППЗМ, е 6 месеца, считано от датата на въвеждане. В процесния случай този срок е изтекъл на 07.08.2008 г., след която дата жалбоподателят не е заплатил дължимите публични държавни вземания и автомобила е продължил да се намира на територията на страната, т. е. не е реекспортиран. При извършена проверка на 16.04.2009 г. е констатирано изтичането на срока за внасянето на публичните държавни вземания и е издадено обжалваното постановление. При така установеното съдът е приел от правна страна, че за процесния автомобил е учреден режим "временен внос", който съгласно чл. 139 от ЗМ разрешава ползването на митническата територия на Република България, с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове и без прилагане на мерките на търговската политика, на чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба. Разпоредбата на чл. 488д от ППЗМ определя срока за приключване на посочения режим, като т. 3 в на нормата определя този срок на 6 месеца относно конкретния случай. Тъй като след датата на приключване на режима временен внос - 07.08.2008 г. автомобила се е намирал в Република България и дължимите вносни мита, акциз и ДДС за него не са били заплатени и към момента на подаване на жалбата не са представени доказателства в обратната насока, че е изпълнил задълженията си или че е реекспортирал автомобила или че му е дал друго допустимо митническо направление, съдът е приел, че обжалваното ППСПЗВ е законосъобразно. Решението е правилно в тази му част. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни прави изводи. По делото няма спор по фактите. Безспорно установен е факта на въвеждане на процесния автомобил на територията на РБ, чрез устно деклариране от касатора на режим временен внос, както и че последният е собственик на автомобила и е с двоен статут на български и канадски гражданин. Съгласно чл. 139 от ЗМ се разрешава ползването на митническата територия на Република България, с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове и без прилагане на мерките на търговската политика, на чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба. В чл. 562 буква "в", трето тире от Регламент 2454/1993 на ЕК, съдържащ се в M20 Раздел 2- условия за пълно освобождаване от вносни митни сборове, срока за приключване на посочения режим за процесния автомобил е 6 месеца. Посочения срок не е спорно, че е изтекъл на 07.08.2008 г., след която дата касаторът не е заплатил дължимите публични държавни вземания и автомобила е продължил да се намира на територията на страната, т. е. не е реекспортиран. Основните доводи в касационната жалба са свързани с изискванията на Конвенцията за временен внос относно използване на режима "временен внос". От изложените в тази насока доводи се налага извода, че касаторът отговаря на изискванията на Конвенцията и е налице временен внос на процесния автомобил, като нарушения не се сочат. На следващо място е цитирана разпоредбата на чл. 560 от Регламент 2454/1993 на ЕК, която урежда случаите на пълно освобождаване от вносни митни сборове, какъвто е настоящият, като нарушения не се сочат. На следващо място доводите в жалбата са свързани с наличие на установено и заплатено от него административно наказания глоба, поради което и предвид обстоятелството, че доброволно е декларирал автомобила, то не следва да се приеме, че стоката е отклонена от режим"Митническо складиране". Този довод е бил предмет на разглеждане от първоинстанционния съд и подробно е обсъден в мотивите на обжалваното решение. Правилно съдът е приел, че дължимостта на митните сборове не е обвързана с налагането на административно наказание "глоба". Задълженията на лицето да приключи учредения митнически режима "временен внос", чрез реекспорт на автомобила или чрез определяне от митническите органи на ново митническо направление е отделно и независимо от административно наказателната отговорност. Неоснователен е довода в жалбата, че за да има валидна административна процедура за извършване на проверки е необходимо да има издадени заповеди, указващи начина на извършване и лицата, които да я извършат. Както правилно е посочил АС, част от административната преписка е представената Справка от Областна дирекция на МВР Ловеч, изпратена до Началника на Митническо бюро Ловеч в отговор на направено запитване, и Доклад в изпълнение на Постановление 41/3-321/01.04.2009 г. на ВКП и Писмо № 93/572/08.04.2009 г. на Агенция "Митници", които са послужили като основание за извършената проверка. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата относно установеното задължение за лихви за периода от 08.08.2008 г. Незаконосъобразно с обжалваното пред първоинстанционния съд ППСПДВ е определено задължение за лихва, за просрочие, която ще бъде начислена от датата на възникване на задължението - 08.08.2008 г. до цялостното му погасяване, съгласно Закона за лихви върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и на основание чл. 211, ал. 1, т. 2 от ЗМ. Задължението за лихва в действащото митническо законодателство се регламентира чрез института на компенсаторна лихва по смисъла на чл. 214, ал. 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 относно създаване на МК на Общността. В националното законодателства на тази норма съответства разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от ЗМ. Другият институт е този на лихвата за забава върху размера на митните сборове по смисъла на чл. 232, ал. 1, б."б" от МК, на която норма съответства разпоредбата на чл. 211, ал. 1, т. 2 от ЗМ. Компенсаторната лихва е приложима при възникване на митническо задължение с оглед на компенсаторни продукти или стоки, въведени под режим активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос. В процесния случай с оглед вида на митническия режим е определено задължение за законова лихва, така както е посочено и в обжалвания административен акт. Съгласно чл. 211, ал. 1, т. 2 от ЗМ, когато размерът на митните сборове не е заплатен в определения срок, митническите органи събират законната лихва върху размера на митните сборове, съответно според чл. 232, ал. 1, т."б" от МК на ЕС (Регламент № 2913/92 г.) когато размерът на сборовете не е платен в определения срок, се събира лихва за забава върху размера на митните сборове. Аналогична е ситуацията и при задължението за ДДС по силата на чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. От доказателствата по делото се установява, че митническият орган е уведомил задълженото лице за възникнали митнически задължения с писмо изх. № 1303/07.12.2009 г., връчено на Иванов на 08.12.2009 г. Определен му е 10 дневен срок за доброволно заплащане на дължимите суми, поради което именно от тази дата е налице дължимост на лихва за забава. Освен това така формулирано задължението за лихва е и неопределено по размер, като началната дата за дължимостта му е датата, следваща датата на изтичане на 6 месечния срок за приключване на режим "временен внос" с пълно освобождаване от вносни митни сборове. Правнорелевантните факти за формиране на акцесорното задължението за законна лихва за забава по основание и конкретизирането му по размер е наличието на несъбрана сума от митни сборове и ДДС за периода след изтичане на срока за плащане на същата, на основание чл. 211, ал. 1, т. 2 от ЗМ, съответно чл. 232, ал. 1, т."б" от МК на ЕС (Регламент № 2913/92 г.), във връзка с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. По делото няма данни за осъществено плащане на главницата. При съобразяване с цитираните разпоредби и даденото тълкуване по прилагането на тези от МК на ЕС (Регламент № 2913/92 г.) и конкретно на чл. 232, ал. 1, т."б" от МК на ЕС (Регламент № 2913/92 г.) в решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/09 - "Аурубис България" АД срещу началника на митница - Столична, на СЕС, постановено по повод преюдициално запитване от страна на Върховния административен съд по сходни случаи, следва да се приеме, че административният акт в частта му относно определеното задължение за лихва за периода от 08.08.2008 г. до 08.12.2009 г. е незаконосъобразен. По изложените съображения същият следва да се отмени в тази му част. С оглед крайния съдебен акт, претенцията на касатора за разноски следва да бъде уважена до размера на 100 лева. Предвид на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, относно определеното задължение за лихва, за периода от 08.08.2008 г. до 08.12.2009 г. и оставено в сила в останалата си част, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение