Решение № 465 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5583/2012 г.

Решение № 465 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5583/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Софияна Ангелова Истаткова, гр. Монтана чрез процесуален представител адвокат Г. Борисов срещу решение от 19.03.2012 г. постановено по адм. дело № 670/2011 г. на Административен съд Монтана. Касаторът претендира обявяване за нищожна заповед № 862/18.05.2011 г. на Кмета на Община Монтана. Твърди, че е обжалвал бездействието на административния орган пред съда с искане на основание чл. 257, ал. 2 от АПК съдът да задължи кмета на община Монтана да изпълни задължението си, произтичащо пряко от нормативен акт - ЗСПЗЗ и Правилника за неговото приложение и счита, че кметът на общината не е извършил фактически действия, които е бил длъжен да извърши по силата на закон - § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 62, ал. 1 - 3 от ПЗР на ЗИДППЗСПЗЗ да отмени своя заповед № 862/18.05.2011 г. Моли съдебното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - Кмета на Община Монтана не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок, но по същество е неоснователна тъй като релевантните за заявеното и оспорено административно бездействие факти и съответната правна уредба по АПК, ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не установява наличие на предпоставки за диспозитив по чл. 257, ал. 2, пр. 1 от АПК, както е аргументирано приел и постановил съдът с процесното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано и протекло по реда на чл. 257 АПК "Защита срещу неоснователни бездействия". С обжалваното решение съдът е отхвърлил искането на Софияна Истаткова, за извършване на действие от Община Монтана, изразяващо се в отмяна на издадена заповед № 862/18.05.2011 г. на Кмета на Община Монтана и връщане преписката на административния орган за възстановяване собствеността върху имот пл. № 2511 по помощния план на местността "Парта", землище гр. Монтана. Първоинстанционният съд е установил, че в случая не е налице материално правната предпоставка на нормата на чл. 257, ал. 1 във връзка с чл. 256 от АПК, тъй като с искането си ищеца на практика претендира изпълнение от кмета на община Монтана на правно, а не на фактическо действие. В този смисъл отмяната в предвидените от закона случаи и ред на претендираната заповед не представлява неоснователно бездействие на административен орган - предвиденото в раздел втори, глава ХV от дял трети на АПК производство за защита срещу неоснователни бездействия на административни органи се отнася само до фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона. Защитата по този ред обхваща неизвършването на фактически действия, но не и неизпълнение на задълженията за волеизявление, т. е. за издаване на индивидуален административен акт. Когато по силата на закона административният орган е длъжен да издаде определен административен акт, но не го прави, е налице мълчалив отказ за издаването на акта, който може да бъде оспорван от заинтересованото лице по реда, предвиден за оспорване на отказите, включително мълчаливи такива, като видове индивидуални административни актове по чл. 21, ал. 1 от АПК. В случая издаването на заповед по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ представлява правно действие и като такова същото не изпълва хипотезата на чл. 257, ал. 1 от АПК, а подлежи на отделен самостоятелен съдебен контрол по реда на чл. 145 и сл. от АПК. В случая се претендира издаване на заповед на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456 от 11 декември 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Тази заповед е административен акт - властническо волеизявление на компетентен административен орган, което създава права или задължения. Със заповедта на кмета на общината или се признава или се отказва придобиването правото на собственост от ползвателите на земеделски земи, което право на ползване им е било предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. Издаването на заповед или отказът за нейното издаване безспорно е правно действие и подлежи на обжалване по съдебен ред по реда и сроковете, предвидени в ППЗСПЗЗ и АПК. В случая не се обжалва нито изричен, нито мълчалив отказ - приравнен на индивидуален административен акт, нито е налице хипотезата на чл. 21, ал. 4 от АПК. Претенцията е за издаване на заповед, която жалбоподателят погрешно квалифицира като фактическо действие. Заповед за признаване или отричане на права е волеизявление с правни последици - т. е. правно действие. Отмяната на претендираната заповед не представлява неоснователно бездействие на административен орган по смисъла на чл. 257, ал. 1 във връзка с чл. 256 от АПК. За да е налице бездействие в нормативния акт трябва да е предвидено правомощие на административния орган да извърши нещо, и то да му е вменено в неговите правомощия, задължения и компетентност. Това бездействие настъпва само в случаите когато при настъпването на юридическия факт, предвиден в правната норма, административният орган и вместо да изпълни правомощието си бездейства. Неиздаването на административен акт за което е предвидена специална процедура по защита не води и не може да се приравнява като бездействия на административния орган. Като е достигнал до същия този извод, Административен съд Монтана е постановил решение, което е съобразено с материалния закон и е обосновано. Не са допуснати твърдяните в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,