Решение № 15 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2287/2014 г.

Решение № 15 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2287/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "КМК" ЕООД против решение № 7519/2.12.2013 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 8128/2012 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "КМК" ЕООД против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. с изх. № 02-020-2600/3896 от 30.06.2012 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция, в частта му, с която е отказана финансова помощ по схемата за единно плащане на площ в размер на 47 330, 38 лева и за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в райони, различни от планинските (НР2) е отказана финансова помощ в размер на 20428,04 лева. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 550 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. От обстоятелствената й част (макар и кратка) следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съдопроизводствени нарушения, които са съществени и необоснованост на решението. В съдебно заседание, представляващият дружеството е заявил претенция за присъждане на разноски Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу по-горе индивидуализираното писмо на изп. директор на ДФЗ. С писмото се съобщава на дружеството, че се отказва част от поисканата сума за подпомагане по СЕПП, отказва се подпомагане за изцяло поисканата сума за площи по НР2 и се оторизира сума за изплащане по СЕПП в размер на 47 330,38 лева. Частичният отказ за подпомагане по СЕПП е обоснован с разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, който регламентира, че Разплащателната агенция (РА) намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. В табличен вид в удостоверението е посочено, че недопустимата за подпомогане площ е 63,35 ха., които са изчислени на 18,74 % съобразно чл. 58 от Регламент 1122/09. След извършване на намалението е оторизирана площ в размер на 211,28 ха, за която е определена сумата за финансовото подпомагане. От съдържанието на таблиците, относими към тази мярка следва, че отказа за подпомагане е за 190,19 ха. Заявеното подпомагане за площи по НР2 е отказано изцяло, тъй като органът е констатирал, че недопустимата за подпомагане площ по тази мярка е общо 199,94 ха. Правното основание за отказа е чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони". Установено е от органа, че недопустимите за подпомагане хектари представляват 76,01% недекларирани площи за подпомагане, поради което на осн. чл. 58 от Регламент 1122/09 г. е санкционирана цялата декларирана за площ за подпомагане. На земеделския производител е наложена и санкция по НР2 в размер на 12 710,94 лева на осн. чл. 16 от регламент 65/2011 г. Административният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма. Приел е, че фактическите констатации и правните основания в него са непълни, което затруднява защитата на жалбоподателя и съдебната проверка. Съдът е посочил, че константната съдебна практика приема за мотиви и фактите, съдържащи се в документите към административната преписка по издаване на акта, а в случая и данните в ИСАК. Прието е, че картите и таблиците представляват разпечатки от ИСАК и отразяват състоянието в системата относно подаденото от жалбоподателя заявление и неговия административен статус. Въз основа на разпоредби от Наредба № 5/09 г. и разпоредби от Регламент 73/2009, съдът е приел, че относимото законодателство изисква, на заявителя да бъде предоставен актуален графичен материал, който да не го въвежда в заблуждение при очертаването на площите. Съдът е преценил като безспорно обстоятелството, че жалбоподателят е земеделски стопанин, който стопанисва земеделска площ, включена в системата за идентификация на земеделските парцели и в този смисъл отговаря на изискванията на чл. 41 от ЗПЗП. Посочено е, че в случая заявените БЗС са мери и пасища, поради което по отношение на тях е приложима Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите регионални критерии за постоянни пасища. Съдът е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства, че за периода на кампания 2011 г. и съответния селскостопански сезон е стопанисвал и поддържал в добро земеделско състояние приетата за недопустима площ от процесните БЗС, поради което съдът е приел, че не са се осъществили две от кумулативните предпоставки за получаване на финансовото подпомагане, а именно, че площта е допустима за подпомагане и, че се поддържа в добро земеделско и екологично състояние. Съдът е формирал извод за правилност на изводите на административния орган досежно определения размер на недопустимите за подпомагане площи. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Съдът погрешно сочи в решението си (стр. 2, в края), че намалението по СЕПП е в размер на 47330,38 лева. Видно от уведомителното писмо (стр. 10) е, че това е оторизираната сума по тази мярка. Тази фактическа грешка обаче не се отразява на правилността на решението, тъй като мотивите, а и диспозитивът на решението касаят частта от уведомителното писмо, съдържаща отказ за подпомагане. Решението е постановено въз основа на обосновани изводи и след подробен анализ на събраните по делото доказателства. Съдът правилно е кредитирал заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза. Заключението е обективно, тъй като е дадено въз основа на проверка на данните при ответника и тези, събрани от МЗХ и предадени на ответника. От разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че за целите на възложената му задача, вещото лице е съобразило данните от цифровата ортофотокарта на екран в Министерството на земеделието, на компютър с възможност за много голямо увеличение, като е дешифрирал практически наново допустимите площи. Съдът основателно е преценил, че заключението на приетата експертиза потвърждава изцяло фактическите констатации в оспореното уведомително писмо. Обстоятелството, че заключението е оспорено от жалбоподателя, не е пречка за кредитирането му от съда при положение, че жалбоподателят не опровергал констатациите в него с данни от други доказателствени средства в това число и чрез други съдебни експертизи. Съдът основателно е приел, че допустимите за подпомагане площи по СЕПП са тези, които попадат в окончателно определения специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", поради което частта от заявените от жалбоподателя площи, които са извън този слой правилно са определени като негодни за подпомагане. Правилно е посочено от съда, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства по делото, че за преиода на кампанията за която е получено процесното уведомително писмо, е поддържал в добро земеделско състояние приетата за недопустима площ от процесните БЗС. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът неправилно не се е съобразил с писмените бележки, представени от него. В писмените бележки на жалбоподателя, представени на 27.11.2013 г. действително се съдържат множество възражения по съществото на спора, както и такива досежно заключението на приетата експертиза. Тези възражения обаче са направени несвоевременно. Част от тях е следвало да се направят още с жалбата до съда, а останалите при приемане на заключението, поради което съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, като не ги е обсъдил. Следва да се посочи, че в хода на съдебното производство пред административния съд, жалбоподателят е разполагал с възможността да опровергае констатациите на административния орган относно наличието на недопустима площ за подпомагане по заявлението му. По делото обаче, доказателства в тази насока не са ангажирани от него. По тези съображения, касационната инстанция преценява, че не са налице касационните основания, сочени в жалбата. Обжалваното решение като обосновано и правилно следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд