Решение № 5005 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7697/2014 г.

Решение № 5005 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7697/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна моли да бъде отменено решение № 484/5.03.2014 г. по адм. д. № 29/2014 г. на АС - Варна, с което е отменен РА № 251301993/27.09.2013 г. на ТД на НАП - Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуални закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество или делото да бъде върнато за ново разглеждане на съда. Оспорва и определените разноски. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Лего" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 251301993/27.09.2013 г. на ТД на НАП - Варна, с който е определен корпоративен данък за 2011 г. за внасяне 8773,49 лв. с лихви поради отказано право на преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, тъй като ревизираното лице към 31.12.2011 г. не е заплатило дължимия данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2011 г. Задълженията са платени на 12.07.2012 г. Страните не спорят, че са налице останалите изисквания за преотстъпване на данъка. За да отмени РА в частта за определен корпоративен данък с лихви за внасяне съдът е приел, че не е издаден акт за установяване на публичното вземане за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, нито е отправена покана за доброволно изпълнение на тези задължения до дружеството, за да подлежат същите на публично изпълнение. По чл. 209, ал. 2, т. 1 - 3 от ДОПК принудително изпълнение се предприема въз основа на ревизионен акт, декларация от задълженото лице за изчислени от него задължения за данъци и осигурителни вноски, и актовете по чл. 106 и 107. По чл. 107 от ДОПК когато органът по приходите установява размера на дължимия данък въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. По ал. 3 задължението се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането, като според ал. 4 актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на ТД на НАП. Според чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 - 5. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл. 4, ал. 1 - 5 от ЗМДТ е описан реда за установяване, обезпечаване и събиране на задължения за местни данъци. По чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ принудителното събиране се извършва от публичните изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. При тази уредба обосновано съдът е приел, че за да подлежи на принудително изпълнение задължението за местни данъци и такси, трябва да е изтекъл законният срок за внасянето му, да е издаден акт по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ за установяване размера на задължението с лихвите, който да е влязъл в сила. Страните не спорят, че акт за установяване на дължимите местни данъци и такси от дружеството за 2011 г. не е издаден от общинските служители, поради което правилно съдът е приел, че не е налице неплатено в срок подлежащо на принудително изпълнение публично задължение по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и незаконосъобразно в РА е отказано преотстъпването на корпоративния данък за 2011 г. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Жалбата в частта за определените разноски с определение № 1731/8.05.2014 г. по чл. 248 от ГПК е основателна. Доказателства за платено адвокатско възнаграждение от 700 лв. са представени след постановяване на съдебното решение и неправилно съдът е присъдил адвокатското възнаграждение по доказателства за плащането, представени след приключване на устните състезания по делото. Ще следва да се отмени определението по чл. 248 от ГПК като неправилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,