Решение № 9399 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9501/2015 г.

Решение № 9399 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9501/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е подала касационна жалба срещу решението от 3.06.2015 г. по адм. дело № 936/2015 г. по описа на Административния съд-В. в частта, в която е била осъдена да заплати на М. А. А. сумата 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на условията на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в Затвора-В., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2008 г. до 13.02.2013 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. А. А. е поискал отхвърлянето на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери служебно валидността на решението, прие следното: М. А. А., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора-В., е предявил срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск да за сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени физически и психически болки и страдания, както и отслабване в резултат на недовършено лечение, непровеждани контролни прегледи и неосигуряване на подходяща, предписана от лекар, храна след операция, извършена от лицево-челюстен хирург на 15.02.2010 г., ведно със законната лихва от 24.06.2008 г. до окончателното изплащане на главницата; иск за сумата 2000 лева за неимуществени вреди, причинени от неосигуряването на лечение за счупената му в затвора ябълчна кост поради падане от третия етаж на леглото, ведно със законната лихва от датата на увреждането 24.06.2006 г. до 13.02.2013 г.; иск за сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на условията за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в Затвора - В., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2008 г. до окончателното изплащана на главницата, изразяващи се в болки, страдания, депресия, гавра, страх за живота, усещане за непълноценен и нездравословен начин на живот, унижение на човешкото достойнство. С решение от 10.03.2014 г. по адм. дело № 492/2013 г. по описа на Административния съд-В., Министерството на правосъдието, по отношение на което съдът постановил решението си, било осъдено да заплати на М. А. А. сумата 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие в условията на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в Затвора-В., ведно със законната лихва от 24.06.2000 г. до 13.02.2013 г. За разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2000 лева, искът бил отхвърлен. Отхвърлени били и другите два иска, предявени от М. А.. С решение от 25.03.2015 г. по адм. дело № 6327/2014 г. по описа на Върховния административен съд решението от 10.03.2014 г. по адм. дело № 492/2013 г. на Административния съд-В. било обезсилено в частта, в която Министерството на правосъдието било осъдено да заплати на М. А. сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на условията на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в Затвора - В., ведно със законната лихва за времето от 24.06.2008 г. до 13.02.2013 г. и делото било върнато за ново разглеждане в тази част. Касационната инстанция посочила, че административният съд е постановил недопустимо решение, тъй като се произнесъл по отношение на Министерството на правосъдието вместо по отношение на посочения от ищеца ответник, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". При новото разглеждане на делото, което в действителност е първо по отношение на ответника, срещу когото са насочени исковете, съдебният състав преповторил дословно фактическите констатации и правните изводи на съдебния състав, постановил решението по адм. дело № 492/2013 г. и присъдил на М. А. същата сума от 1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на условията на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в Затвора -В., ведно със законната лихва за периода 24.06.2008 г. - 13.02.2013 г. Преписвайки изцяло и диспозитива на съдебното решение по адм. дело № 492/2013 г., съдебният състав не е съобразил, че не е имал право повторно да се произнася за отхвърлянето на иска за разликата над 1500 лева до пълния предявен размер от 2000 лева, тъй като за тази част от исковата претенция има влязло в сила съдебно решение. Касационната инстанция намира, че решението в обжалваната част, е нищожно. Макар привидно да има съдебен акт, той изцяло преповтаря обезсиленото решение от 10.03.2014 г. по адм. дело № 492/2013 г. по описа на Административния съд-В.. Поради констатираната от тази инстанция идентичност на мотивите и диспозитива на двете съдебни решения, не може да се приеме, че след връщането на делото за ново разглеждане, е бил постановен нов съдебен акт. Механичното пренасяне на фактическите констатации и правните изводи на състава, който се е произнесъл с решението от 10.03.2014 г., води до заключението, че новият съдебен състав не е формирал воля по начина, който изискват процесуалните правила. Формалното подписване на съдебното решение не му придава валидност, при положение, че съдията не е изградил вътрешно убеждение, основано на собствена преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, която да е изразил в съдържанието на решението. Поради това решението следва да се обяви за нищожно и делото да се върне за постановяване на ново решение. За пълнота на касационната проверка следва да се отбележи, че при разглеждането на делото съдът трябва да даде указания на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба, в частта, в която претендира законната лихва за периода 24.06.2008 г. - 29.01.2013 г. Крайната дата на периода 29.01.2013 г. е точната дата, на която искът е предявен. Съдът, постановил обжалваното по това дело решение, е прехвърлил механично в мотивите вписаната погрешно в друго съдебно решение дата 13.02.2013 г., а и не е съобразил, че претенцията за законната лихва, индивидуализирана с начален и краен момент, е отделна искова претенция. Тази претенция не е определена по размер, тъй като не е посочена сумата, на която възлиза изтеклата лихва. В съответствие с чл. 171, ал. 4 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на страните, че не сочат доказателства за някои от спорните обстоятелства, и да изясни характера на вредите, които ищецът твърди, че е понесъл, размера на жилищната площ в помещения № 60 и № 61 и оборудването на помещенията, броя на настанените лица за съответния период, момента на изграждане на санитарно помещение в тях, както и времето, през което ищецът е бил настанен в помещенията, тъй като този, а не целият период на пребиваването на ищеца в Затвора-В., има отношение към исковата му претенция за обезщетяване на вреди от лоши жилищни условия. Поради това, че разглеждането на делото продължава, разноски на касационния жалбоподател не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 5 АПК Върховният административен съд