Решение № 431 от 15.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1271/2015 г.

Решение № 431 от 15.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1271/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производството пред ВКС е по глава ХХIII от НПК, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 7 от Закон за адвокатурата (ЗА). Същото е образувано по жалба на адв. Й. Й. като представител на Висшия адвокатски съвет (ВАС) против определение на Висшия дисциплинарен съд на Адвокатурата в РБ (ВДС) от 24.07.2015 г. по д. д. № 7/2015 г., с което производството спрямо дисциплинарно обвинения В. К. Е. е било прекратено на основание чл. 134, ал. 1 от ЗА. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от представителя на ВАС - адв. В., се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че в съдебния акт на ВДС неправилно е отразено, че представителят на ВАС е поддържал позиция за изтекла абсолютна давност за осъществяване на дисциплинарно преследване срещу адв. Е. Излагат се подробни съображения за неправилното прилагане на чл. 134, ал. 1 от ЗА. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Висшия дисциплинарен съд за произнасяне по същество. До даване ход на делото е постъпило писмено възражение от адв. Д. Е., пълномощник на адв. В. Е. Наведени са възражения за процесуална недопустимост на жалбата поради просрочието й и претенция за прекратяване на производството пред ВКС. Излагат се и доводи за правилно приложение на материалния закон, като се иска определението на ВДС да бъде оставено в сила. Дисциплинарно обвиненият В. Е., редовно призован, не се явява в с. з. пред ВКС. Представлява се от адв. Д. Е., която поддържа депозираното възражение по изложените в него съображения. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Доводите за недопустимост на жалбата поради просрочието й не се споделят от ВКС. От материалите по делото е видно, че върху определението на ВДС е поставена дата 24.07.2015 г., като същото е било изпратено на страните в дисциплинарното производство с отделни изходящи писма, чието получаване е удостоверено с обратни разписки. Изключение прави само писмото, адресирано до ВАС, което е заведено като получено с вх. № 1742 с дата 28.07.2015 г. Жалбата на ВАС е с изх. № 1083 с дата 10.08.2015 г., като същата е депозирана в деловодството на ВКС на 11.08.2015 г. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗА решенията на ВДС подлежат на обжалване пред ВКС "в 14-дневен срок от постановяването им". В чл. 142, ал. 1 от ЗА изрично е посочено, че ВДС разглежда делото по реда на чл. 138 - 140 от ЗА, като конкретно в чл. 140, ал. 2 от ЗА е предвидено, че "решението се взема на тайно съвещание с мнозинството на членовете на състава и се обявява чрез прочитането му от председателя на състава". Текстът на чл. 140, ал. 4 от ЗА уточнява, че мотивите се изготвят и обявяват заедно с решението, като по изключение съставът може да постанови те да се депозират в 7-дневен срок от обявяване на решението. Логичната интерпретация на цитираните разпоредби недвусмислено определя, че датата на постановяването на решението на ВДС е тази, на която то е обявено чрез прочитането му, като мотивите могат да бъдат изготвени и по-късно. В материалите по делото обаче и конкретно в протокола от последното заседанието на 24.07.2015 г. липсва информация по този въпрос, поради което независимо, че върху определението е записана същата дата, то няма основание да се счита, че това е датата на постановяването му, от която следва да се отчита и течението на преклузивния срок за подаване на касационната жалба. Отделен е въпросът, че дори ако имаше данни за постановяване на определението на 24.07.2014 г. и обявяването му по предвидения ред в чл. 140, ал. 2 от ЗА, то по силата на изричното препращане, установено в чл. 139, ал. 6 от ЗА, за изчисляването на срока в дни е приложим текста на чл. 183, ал. 2 от НПК, съобразно който същият започва да тече на следващия ден - 25.07.2015 г. (а не както погрешно е посочено в определението "от днес", т.е. от 24.07.2015 г.). Нарушаването на предвидената в ЗА процедура по постановяване, респ. обявяване, на определението на ВДС не може да служи като основание за лишаване на ВАС от правото на жалба при наличните данни тази страна да е уведомена за съдебния акт на 28.07.2015 г. Затова, при спазване на правилата за изчисляване на сроковете по чл. 183, ал. 2 от НПК, ВКС намира, че 14-дневният срок за подаване на жалбата е започнал да тече на 29.07.2015 г. и е изтекъл на 11.08.2015 г. Съответно, жалбата на ВАС, входираната в деловодството на ВКС на 11.08.2015 г., се явява подадена в срок и е допустима. Независимо от това становище ВКС е в невъзможност да се произнесе по същество на направените в нея възражения, основно относими към приложението на чл. 134 от ЗА, на каквото основание е било прекратено дисциплинарното производство срещу адв. Е. При постановяване на обжалваното определение са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 2 и 4 от НПК, които са от категорията на абсолютните. Както беше посочено и по-горе, по делото отсъства каквато и да е информация съставът на ВДС да се е оттеглил на тайно съвещание, след което да е обявил своето решение (в случая определение поради прекратяване на производството) чрез прочитането му, както предвижда разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от ЗА, към която препраща чл. 142, ал. 1 от ЗА. Всъщност, изобщо не е известно както кога, така и при какви условия е взето решението за прекратяване на дисциплинарното производство. Стандартният начин за удостоверяване на тези важни обстоятелства - оттегляне на тайно съвещание, вземане на решение и неговото обявяване, обичайно се извършва в протокол от съответното заседание, но в случая това не е направено. Поради това и не може да се приеме, че са спазени изискванията за постановяване на акта на ВДС по предвидения в чл. 142, вр. чл. 140, ал. 2 от ЗА процесуален ред. Извън това обжалваното определение страда и от липса на мотиви. Най-общо от изложеното в него се разбира, че основанието за прекратяване на дисциплинарното производство се свързва с чл. 134, ал. 1 от ЗА, който разпорежда, че дисциплинарното преследване се погасява по давност, когато наказанието не е наложено в продължение на една година от извършване на нарушението. Тази давност за дисциплинарно преследване обаче може да бъде спряна и прекъсната и по тези въпроси чл. 134, ал. 2 от ЗА препраща към разпоредбите на НК. Абсолютната давност е уредена в чл. 81, ал. 3 от НК, като наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с * срока, предвиден за съответното деяние. Съответно, за конкретния случай абсолютната давност настъпва с изтичането на една година и половина, считано от извършване на нарушението. При това положение, изясняването на въпроса кога е извършено, респ. довършено, всяко от инкриминираните на адв. Е. нарушения, е от решаващо значение за преценката дали е изтекла абсолютната давност. В обжалваното определение е посочено, че нарушенията са извършени през 2012 г., но този важен фактически извод изобщо не е мотивиран, като липсва каквото и да е обсъждане на доказателствата, събрани от ВДС. Отсъствието на каквото и да е фактическо изложение за всяко от инкриминираните дисциплинарни нарушения и обсъждане на доказателствата, въз основа на които ВДС е приел, че те са били извършени през 2012 г., се приравнява на липса на мотиви. Констатираните съществени процесуални нарушения предпоставят необходимост от отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за ново разглеждане на ВДС от друг състав, който да проведе дисциплинарното производство, вкл. във финалната му част по постановяване на решението и излагане на мотивите по предвидения в ЗА процесуален ред. Предвид изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение