Решение № 117 от 30.09.2022 г. на ВКС по н. д. № 525/2022 г.

Решение № 117 от 30.09.2022 г. на ВКС по н. д. № 525/2022 г., III н. о., НК, докладчик председателят Блага Иванова Касационното производство е образувано по протест на Софийска окръжна прокуратура срещу въззивна присъда на Софийски окръжен съд № 8 от 11.04.2022 г., по ВНОХД № 98/22, с която е отменена присъда на Районен съд, Елин Пелин, № 14 от 13.07.2021 г., по НОХД № 112/20, и подсъдимият Т. С. Т. е признат за невинен в това, че на 30.03.2020 г. в [населено място], в обособена група на [населено място] в социалната мрежа "социална мрежа" е предал заблуждаващ знак за тревога, като е публикувал текстово съобщение на червен фон, гласящо "В селото вече имаме болен!! Пазете се!!!", с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 326, ал. 1 НК. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 30.03.2020 г в [населено място], в обособена група на [населено място] в социалната мрежа "социална мрежа" е предал заблуждаващ знак за тревога, като е публикувал текстово съобщение на червен фон, гласящо "В селото вече имаме болен!! Пазете се!!!", с оглед на което и на основание чл. 326, ал. 1 НК, е осъден на "пробация", включваща мерките: "задължителна регистрация по настоящ адрес" с периодичност два пъти седмично, за срок от седем месеца, и "задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от седем месеца. С протеста се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Сочи се, че неправилно въззивният съд е приел, че липсва съставомерност на деянието от обективна страна и от субективна такава, тъй като се касае за престъпление по чл. 326, ал. 1 НК. С протеста се прави искане да бъде отменена въззивната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП не поддържа протеста и пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Защитата счита, че оправдателната присъда на въззивния съд следва да остане в сила. Подсъдимият Т. се присъединява към съображенията на своя защитник. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Протестът е неоснователен. Съображенията за това са следните: Въззивният съд е дал правилен отговор на въпроса за съставомерността на деянието от обективна страна и от субективна такава, като е приел, че извършеното от подсъдимия не съставлява престъпление по чл. 326, ал. 1 НК. За да е съставомерно деянието по посочения текст от НК, следва деецът да е предал подвеждаща или недостоверна информация под формата на неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, пораждащи страх и смут сред населението. Касае се за действия, които по естеството си могат да предизвикат масова паника, да инициират проверки и да ангажират реакция, от страна на правоохранителните органи. Такива биха били сигнали за поставени взривни устройства, за възникнали инциденти, обаждания на телефон "112" с невярна информация за спешен случай. Общото между изброените хипотези от обективна страна е подаването на невярна информация, съдържаща елемент на тревога, смут или паника, с което се засяга нормалното функциониране на обществените отношения, защитени от нормата на чл. 326, ал. 1 НК. В настоящия случай е установено, че към момента на изготвяне на инкриминираното съобщение, в [населено място], е имало лице, проявило признаци на заболяване, тоест, съобщението обективно е с вярно съдържание. От друга страна, при преценката на обективната съставомерност на процесното деяние е необходимо да се отбележи и това, че в изготвеното от подсъдимия съобщение липсва уточнение, че се касае за болен от "ковид-19". Известно е, че наказателна отговорност може да бъде реализирана само за поведение, което изрично и недвусмислено покрива признаците на съответния състав на престъпление. Не е налице съставомерност, ако тя произтича от тълкуване на вложения от дееца замисъл, без този замисъл да е външно манифестиран, или да произтича от подразбиране в контекста на обстоятелствата, при които е извършено инкриминираното деяние. По настоящето дело прокуратурата е приела, че отправеното от подсъдимия съобщение се е отнасяло до болен от "ковид-19", което обаче не следва от съдържанието на съобщението, а от логично тълкуване на обществените условия по време на деянието, а именно: обявеното извънредно положение във връзка с разрастващата се пандемия от коронавирусна инфекция. При преценката на обективната съставомерност на деянието не е допустимо съдът да тълкува разширително съдържанието на инкриминираното съобщение, респективно, да изведе съставомерност чрез подразбиране или по пътя на тълкуване, с което законово изискване окръжният съд се е съобразил. С оглед на изложеното, настоящата инстанция споделя извода на въззивния съд, че липсва съставомерност на деянието от обективна страна, откъдето и не се поражда основание да бъде реализирана наказателната отговорност на подсъдимия. На следващо място, правилно е прието от въззивната инстанция, че липсва съставомерност и от субективна страна. За да е налице субективна съставомерност по чл. 326, ал. 1 НК, следва деянието да е извършено с пряк умисъл, а именно: деецът следва да цели да предизвика смут у населението и да ангажира неоснователно вниманието на компетентните органи, като подаде заблуждаваща информация, съдържаща елемент на тревога и безпокойство. В случая, подсъдимият е проявил загриженост към хората от селото, като е отправил предупреждение за проява на бдителност и повишено внимание, свързано с опазване на тяхното здраве. Следователно, верен е изводът на окръжния съд, че липсата на пряк умисъл у дееца обуславя несъставомерност на деянието и от субективна страна. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът е неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,