Решение № 12111 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7055/2017 г.

Решение № 12111 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7055/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. К. от [населено място] чрез адв. Т. Димова срещу решение № 16 от 03.05.2017 г., постановено по адм. д. № 313/2016 г. по описа на Административен съд- Русе, с което е отхвърлен изцяло искът на касатора срещу Агенция "Митници" за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ в размер на 1930 лв за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – заплатен адвокатски хонорар за обжалване на наказателно постановление № 278/17.01.2011 г. на началника Митница - Русе, отменено като незаконосъобразно с Решение по к. н. а. х. д. № 410/2012 г. по описа на АС- Русе. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, Агенция "Митници", редовно призован, не изпраща представител. От същия чрез процесуалния му представител юриск. М. Топалова по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с развити в него съображения за неоснователност на касационната жалба, съответно – за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС- Русе е отхвърлил изцяло предявения от Н. К. иск срещу Агенция Митници за обезщетение за вреди в размер на общо 1930 лв заплатени адвокатски възнаграждения в производството по съдебно оспорване на НП, ведно със законната лихва, произтичащи от издаденото, но отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление /НП/ № № 278/17.01.2011 г. на началника Митница – Русе, с което на К. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 161 400 лв за извършено от него нарушение по чл. 126 от ЗАДС. За да стигне до този правен резултат, АС -Русе, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди – платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск остава недоказан, поради което е неоснователен. Въпреки, че по делото безспорно се доказва наличието на отменено по съдебен ред наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание "глоба" и въпреки, че платеното в хода на административно-наказателното производство адвокатско възнаграждение може да се претендира като обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е заключил, че в случая недоказано остава реалното настъпване на претендираните вред в рамките на проведеното съдебно производство по отмяна на наказателното постановление. АС-Русе е обосновал този извод, сравнявайки на първо място представения за първи път в производството по н. а. х. д. № 603/2011 г. по описа на РРС договор за правна помощ № 003180/09.03.2011 г. и копие от същия договор, представен в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – макар двата договора да са с подобно съдържание и да носят един и същи номер от адвокатския кочан, същите съществено се различават по отношение уговарянето и размера на адвокатския хонорар. Представеният в съдебното производство по обжалване на процесното НП договор за правна помощ от 09.03.2011 г. не съдържа нито уговорен по размер адвокатски хонорар, нито определяне на реда и начина на плащането му. На база горното АС-Русе е заключил, че, при непосочване на сума в представения с жалбата срещу НП 278/2011 г. екземпляр и в последствие дописването на суми / 850 лв/ в екземпляра на клиента или на адвоката не може да се приеме, че е извършено реално плащане на сумата, тъй като такова плащане не е отбелязано нито към момента на сключването на договора, нито в него се съдържа отбелязване за разсрочено плащане по дати. Базирайки се на изявленията на процесуалния представител на ищеца, както и на съдържащите се в к. н. а. х. д. № 334/2011 г. по описа на АС- Русе документи, съдът е приел, че липсват доказателства К. да е уговорил и заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в това касационно производство. Анализирайки съдържанието на представените в рамките на н. а. х. д. № 2349/2011 г. /РРС и к. н. а. х. д. № 410/2012/АС-Русе 2 бр. пълномощни без номер и дата, с вписани суми от 350 и 300 лв и обстоятелството, че само е уговорено възнаграждението да се плати при сключването на договорите, но липсва отбелязване, че плащането действително е осъществено към тази дата и как, съдът е приел, че заплащането и на тези суми остава недоказано. По горните съображения административният съд е отхвърлил изцяло предявения от Н. К. иск с произтичащите от този факт правни последици. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилен е решаващият извод на административния съд за недоказаност по делото както на реалното настъпване на претендираните вреди в рамките на проведените съдебни производства по отмяна на НП, така и наличието на причинно –следствена връзка между евентуално по-късно заплатени суми и отмененото като незаконосъобразно НП. В тази връзка настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АС-Русе фактически и правни изводи, поради което не намира за необходимо да приповтаря същите. Представените за първи път пред касационната инстанция 4 бр. разписки за извършени плащания в брой не доказват нито навременното плащане на сумите, нито наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между плащанията и отмяната на НП, тъй като същите разписки изхождат от касатора и като такива съставляват твърдения за факти и обстоятелства, но не и доказателство за настъпването им. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение