Решение № 11845 от 4.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9086/2015 г.

Решение № 11845 от 4.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9086/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) срещу решение № 3215 от 11.05.2015 г., постановено по административно дело № 8136/2012 г. от Административен съд С.-град в частта, с което е осъдена да заплати на А. К. Н. обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за периода 03.01.2011 г. - 03.11.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 25.09.2013 г. до окончателното й изплащане. По наведени доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му. Претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Министерство на икономиката (МИ), чрез процесуален представител и в представено писмено становище оспорва същата в частта, с която се обжалва първоинстанционното решение, с което е приета за доказана пасивната легитимация на ИАНМСП, а в останалата част предоставя на съда. Ответникът по касационната жалба - А. К. Н., чрез процесуален представител и в представени писмени бележки оспорва касационната жалба, като неоснователна. В случай, че съдът приеме, че е налице правоприемство между касатора и ответника - МИ, моли да бъде уважен евентуално предявения иск срещу него. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба, в частта, с която е определен размера на обезщетението. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, по предявен от Н. иск за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) осъжда ИАНМСП да му заплати обезщетение за периода 03.01.2011 - 03.11.2011 г. в размер на 13 158,24 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.09.2013 да окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения иск за разликата над присъдения до пълния предявен размер, поради уважено възражение за прихващане. Не е спорно между страните, че с влязло в сила на 25.09.2013 г. съдебно решение № 4794 от 21.08.2012 г., по адм. дело № 501/2011 г. на АССГ заповед № 03-01/03.01.2011 г., издадена от Изпълнителния директор на ИАНМСП по жалба на Н. е отменена като незаконосъобразна. С отменената заповед е прекратено служебното правоотношение на Н. за длъжността "началник отдел" на отдел "Мониторинг" в Главна дирекция "Конкурентоспособност и иновации" при ИАНМСП, с придобит втори младши ранг е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, считано от 03.01.2011 г., като същият в срока по чл. 122, ал. 1 ЗДСл не се е явил в администрацията и не подал заявление да бъде възстановен на заеманата длъжност. Не се спори и по установения от съда факт, че междувременно от постановяване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с Н. до отмяната й с влязъл в сила съдебен акт поради настъпила законова промяна - ПМС 80/23.04.2012 г., административната структура при ИАНМСП, в която се е намирала длъжността, заемана от Н. е преминала в Министерство на икономиката енергетиката и туризма (МИЕТ). Правилно при това първоинстанционният съд приема, че това обуславя като единствена възможността за възстановяване на заеманата длъжност да бъде сторено от ищеца в тази структура, намираща се МИЕТ. Същевременно обосновано и законосъобразно е прието в решението, че с преминаването на активите, пасивите, задълженията и архивът на тази част от администрацията на ИАНМСП, в която се е намирала длъжността, заемана от Н. в МИЕТ не може да се приеме, че и отговорността за последиците от отмяната на незаконосъобразния акт отпада за издателят му и преминава върху администрацията, в която е ситуирана понастоящем длъжността, заемана от Н. преди уволнението. В случая е отменена заповед на административен орган, чиято администрация е ИАНМСП, която продължава да съществува, макар и с друга структура, при което обосновано и законосъобразно в обжалваното решение е прието, че пасивно легитимиран да отговаря по предявените от Н. искове е именно ИАНМСП. Неоснователен е и наведеният довод, че в случая ищецът не е представил доказателства за факта, че след прекратяване на правоотношението му с отменената заповед не е заемал длъжност по трудово или служебно правоотношение. Напротив от представените доказателства - копия от трудова и служебна книжка и представените писма от зам.-директора на ТД на НАП - С. и директора на дирекция "Информационни системи и моделиране на бизнес процеси" при НОИ правилно първоинстанционния съд приема, че този факт е безспорно установен. По отношение на размера на присъденото обезщетение настоящият състав намира, че правилно и обосновано, въз основа на приетите по делото и неоспорени от страните доказателства възнаграждението е определено в 10-кратния размер на брутното възнаграждение за месец юли 2010 г., тъй като това е последната пълна брутна месечна заплата, получена от Н. преди прекратяване на служебното му правоотношение на 03.01.2011 г. За месеците август, септември и октомври 2010 г. правилно съдът приема, че от представените доказателства (л. 299 - 301) не се установява пълен размер на възнаграждение, тъй като се установява, че Н. е ползвал отпуск, а представените заверени копия от списъци на л. 302 и 303, в които има отбелязвания за суми за месеците ноември и декември 2010 г., са с неясен произход и предназначение, не представлява официален удостоверителен документ и правилно не са кредитирани от съда. Правилно в случая обезщетението е определено в 10-кратния размер на брутната заплата, към момента на прекратяване на правоотношението, доколкото след отмяната на заповедта служителят не е възстановен на длъжност, като съдът е съобразил фактите, че отмененият административен акт е постановен и съответно искът е предявен при действието на редакцията на чл. 104, ал. 1 ЗДСл в ДВ, бр. 95/2003 г. Правилно съдът приема, че нормата е материалноправна и при липсата на регламентация на заварените правоотношения, следва да се приложи редакцията, действала към този момент, независимо от факта, че актът е отменен с влязло в сила на 25.09.2013 г. - т. е. при действието на друга редакция на тази законова норма. Правилно е определен и размерът на брутното възнаграждение в съответствие с нормата на чл. 67, ал. 1 ЗДСл, като сбор от основна заплата и допълнителни възнаграждения, отново предвид установения по-горе факт, че отмененият акт е постановен преди промяната в нормативната уредба за определяне на размера й, като и че искът е предявен от служителя преди тази промяна. При това настоящият състав намира, че неоснователен е и наведеният довод на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон при определяне на размера на дължимото обезщетение. При извършената проверка изцяло за законосъобразност предвид наведените в касационната жалба доводи настоящият състав намира, че наведените доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост също са неоснователни. Съдът е изяснил спора по същество, като е събрал доказателства, въз основа на които правилно е установил релевантните за спора факти, въз основа на които е извел обосновани изводи. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото ИАНМСП следва да бъде осъдена да заплати на ответника А. К. Н. направените деловодни разноски в размер на 900 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение