Решение № 14894 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3633/2014 г.

Решение № 14894 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3633/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Ангел Стоилов Игнатов е подал касационна жалба срещу решението от 30.12.2013 г. по адм. дело № 11644/2011 г. по описа на Административния съд - София град, с което са били отхвърлени предявените от него срещу Министерството на земеделието и храните искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както следва: за сумата 630 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, настъпили от бездействието на ведомството, изразяващи се в невъзможността за отдаване под наем на земите, дължими като обезщетение за периода 30.12.2010 г. - 30.12.2011 г., за сумата 1500 лева, представляваща обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в засягането на блага, които са предмет на субективни права: правото на гражданина да живее в правова държава, на достойнство и на гарантиране правата на личността, на равенство пред закона, заедно със законната лихва върху исковите суми, считано от 30.12.2011 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопризводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане и присъждане на направените разноски. Министерството на земеделието и храните е поискало отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че Ангел Стоилов Игнатов е наследник на Стоил Игнатов Стоимиров. С решение № 3458/10.08.2006 г. на Общинската служба по земеделие - Панчарево на наследниците на Стоил Игнатов Стоимиров е било признато право на обезщетение върху земеделски земи, общо в размер на 23,200 дка, на стойност 3242 лева. В решението е посочено, че обезщетяването ще се извърши със земя и/или поименни компенсаторни бонове въз основа на исканията на собствениците и възможностите на държавния и общинския поземлен фонд. С решение № 2 по протокол № 57/7.08.2003 г. на заседание на Столичния общински съвет за обезщетяване със земи от общинския поземлен фонд били определени 13 420 дка, като било отбелязано, че обезщетяването ще започне след обработването на молбите на собствениците от всички столични райони. С решение № 2/9.10.2009 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от Закона за собствеността и ползване на земеделските земи били определени земите, останали след възстановяване на правата на собствениците, които се включвали в общинския поземлен фонд. С последващо решение на комисията земята била обособена по землища и били определени имотите, по отношение на които са били допуснати непълноти и грешки. Във връзка с определянето на по-благоприятен коефициент като съотношение между стойността на предоставените за обезщетяване земи и стойността на дължимото обезщетение за общината от Министерството на земеделието и храните била поискана информация с писмо № 66-695/3.02.2012 г. С писмо от 27.02.2012 г. директорът на Областна дирекция "Земеделие" уведомил Министерството на земеделието и храните, че за територията на Столична община още не е формиран коефициент, тъй като не са изработени всички помощни планове за границите и номерата на бившите имоти, както и за границите и номерата на съществуващите имоти и застрояването в тях от одобрената кадастрална карта, а в границите на урбанизираните територии все още не са проведени процедурите за определяне на застроената част и не са издадени удостоверения и скици, необходими за възстановяване на правото на собственост за земи в урбанизирани територии. От правна страна съдът приел, че исковете за присъждане на обезщетение за вреди срещу Министерството на земеделието и храните са неоснователни, тъй като не било установено бездействие на министъра на земеделието и храните или на длъжностно лице от ведомството. Според действащата нормативна уредба размерът на земите, с които се извършва обезщетяване, се определя съгласно чл. 10б, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи: със земи от общинския поземлен фонд, определени от общинския съвет въз основа на мотивирано предложение на общинската служба по земеделие, когато земите, върху които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в ал. 1, са застроени с обекти, общинска собственост; със земи от държавния поземлен фонд - в останалите случаи. В случай, че земята в наличните поземлени фондове не е достатъчна за обезщетяване на всички правоимащи, подали заявление за това, те се обезщетяват пропорционално със земя, а за разликата до пълния размер на обезщетението - с поименни компенсационни бонове. Съотношението между стойността на предоставените за обезщетяване земи и стойността на дължимото обезщетение се определя с решение на общинската служба по земеделие, като с определения коефициент се редуцира дължимото обезщетение със земя на всички правоимащи. Общинската служба по земеделие постановява решения по реда на чл. 19, ал. 7, т. 1 ППЗСПЗЗ, с които се определя начина на обезщетяване. Съдът направил извод, че тъй като нямало яснота каква част от имотите в урбанизирани територии подлежат на възстановяване, не са изработени помощни планове и не са приключили процедурите по чл. 11, ал. 4 и чл. 13, ал. 4, 5, 6 ППЗСПЗЗ. След приключването им следвало да се определи коефициент на земите и да се изготви задание, след което Министерството на земеделието и храните може да възложи изпълнените на техническите дейности по изработването на план за обезщетяване на собственици на земеделски земи на територията на Столична община по реда на чл. 19, ал. 18 ППЗСПЗЗ. Макар реституционните процедури да са били забавени, преди приключване на процедурите по чл. 11, ал. 4 и чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ на територията на Столична община не би могло да се изработи план за обезщетяване. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявените искове. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Административният съд не е изяснил фактите от значение за преценката на основателността на предявените искове, което създава вероятност постановеното решение да е неправилно. Ищецът се е легитимирал като един от наследниците на Стоил Игнатов Стоимиров, на които е било признато право на обезщетение за земеделски земи с решение № 3458/2006 г. на Общинската служба по земеделие и гори - Панчарево. Решението е било съобщено на Ангел Стоилов на 20.09.2006 г. В 14 - дневен срок от датата на уведомяване заявителят следва да подаде писмено искане до общинската служба по земеделие, с което избира начина на обезщетяването съгласно чл. 15, ал. 3 ЗСПЗЗ. Решението на общинската служба по земеделие за обезщетяване със земя се отразява в проектоплана за земеразделяне. С писмо № ПО-05-213/1.04.2013 г. Общинската служба по земеделие-Панчарево е уведомила съда, че в административна преписка № 3458/9.03.1992 г. на наследниците на Стоил Игнатов Стоимиров не се съдържа молба от Ангел Стоилов Игнатов за обезщетяване със земя. С оглед на тези данни съдът е следвало да укаже на ищеца да представи доказателства, че в срока по чл. 19, ал. 1 ППЗСПЗЗ е било подадено заявление от негово име или от името на наследниците на Стоил Стоимиров за начина на обезщетяване. Доказването на това обстоятелство е от съществено значение за легитимацията на ищеца, който твърди, че е понесъл имуществени и неимуществени вреди от бездействието на администрацията да го обезщети със земеделска земя. Административният съд не е указал на ответната страна, че носи доказателствената тежест за представянето на доказателства за извършването на възложените на администрацията дейности по чл. 19, ал. 10 -18 ППЗСПЗЗ за определяне на свободните земи от държавния и общинския поземлен фонд, които са необходими за обезщетяването на собствениците. Съдът не е съобразил, че изработването на помощни планове по чл. 13а ППЗСПЗЗ е част от процедурата по възстановяването на собствеността върху имоти в реални граници в урбанизирани територии, поради което липсата на такива планове не може да е причина за забавянето на производството по обезщетяване на собствениците със земи, налични в държавния и общинския поземлен фонд. Както е записано в чл. 19, ал. 16 ППЗСПЗЗ, ако наличните земи в държавния и общинския поземлен фонд не са достатъчни за обезщетяването на всички правоимащи, те се обезщетяват пропорционално със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - с поименни компенсационни бонове, което означава, че няма необходимост от приключването на всички реституционни процедури по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за да се пристъпи към обезщетяване на собствениците със земя от държавния и общинския поземлен фонд. За процедурата по обезщетяване се прилагат посочените горе правила по чл. 19, ал. 10 - ал. 18 ППЗСПЗЗ. След като състави списък на свободната държавната и общинска земя, Общинската служба по земеделие следва да направи предложения до общинския съвет и до министъра на земеделието и храните за определяне на свободните земи. Общинската служба по земеделие с протоколно решение определя съотношението между стойността на предоставените за обезщетяване земи и стойността на дължимото обезщетение за общината. С така определения коефициент за общината се редуцира стойността на дължимото обезщетение със земя на всички правоимащи. На основание на влязлото в сила решение по ал. 8 общинската служба по земеделие постановява решение за стойността на обезщетението: със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - с поименни компенсационни бонове съобразно определения коефициент за общината по ал. 16; с поименни компенсационни бонове - в случаите, когато лицата са поискали дължимото обезщетение да бъде извършено чрез поименни компенсационни бонове, както и в случаите по чл. 19а, ал. 9 ЗСПЗЗ. Въз основа на основа на решенията на общинската служба по земеделие по ал. 17, т. 1 и протоколното решение по ал. 16 министърът на земеделието и храните възлага техническите дейности по проектиране на границите на имотите за обезщетяване. За да установи не/изпълнението на задълженията от компетентните административни органи съдът е следвало да изиска представянето на необходимите документи, да установи действителните причини, поради което производството по обезщетяване на собствениците още не е приключило и да изложи конкретни мотиви във връзка с направените в исковата молба твърдения за неизпълнение на нормативно уредените задължения на министъра на земеделието и храните. При преценката на основателността на предявените искове административният съд следва да вземе предвид, че според практиката на Европейския съд по правата на човека (съдебно решение от 3 декември 2009 г., дело "Мутишев и други срещу България, съдебно решение от 7 януари 2010 г. по дело "Любомир Попов срещу България") забавянията при предоставяне на обезщетения или реституция на земеделски земи представляват намеса в правото на лицата да ползват мирно своите притежания, поради които случаите на прекомерно забавяне са разгледани като нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. В този смисъл са и предвижданията на националния закон, според който държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. След като е установил, че реституционните процеси са забавени твърде много, съдът не е направил съответния на фактите правен извод. В нарушение на материалния закон и е даденото от съда тълкуване на понятието "незаконосъобразно бездействие". Съдът неточно се е позовал на разпоредбите на чл. 256 АПК и чл. 257 АПК, приемайки, че бездействие е налице само, когато не се извършват определени фактически действия. Не е било отчетено, че чл. 256 и чл. 257 АПК уреждат особен вид защита и затова не могат да бъдат ползвани за аналогия при преценка на приложното поле на закон, който включва общите състави на отговорността на държавата и общините за вреди. Всъщност като незаконосъобразно по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди следва да се определи бездействието на административния орган да извърши всички дължими по закон фактически и правни действия, посредством които се изпълнява възложената му административна дейност. Административният съд не се е произнесъл по отношение на Общинската служба по земеделие - Панчарево, тъй като с определение от 21.02.2012 г. е прекратил производството по отношение на този ответник. Не може да се приеме обаче, че няма висящност на производството по отношение на Общинската служба по земеделие - Панчарево. Определението не е влязло в сила, тъй като няма данни за съобщаването му на ищеца. С оглед констатираните съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон решението е неправилно и следва да се отмени с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Тъй като разглеждането на делото не е приключило, разноските на страните, направени в това производство, не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК Върховният административен съд