Решение № 12152 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2273/2009 г.

Решение № 12152 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2273/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция ДОбжалване и управление на изпълнениетоФ София при ЦУ на НАП против Решение № 1319 от 07.01.2009 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 6228 по описа за 2007 г., в частта му, с която по жалба на ДМеждународен композит БГФ АД, чрез изпълнителния директор Петко Димов Димов, е отменен Ревизионен акт № 1000302/10.08.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Кюстендил, мълчаливо потвърден от директора на ДФОУИФ София, относно увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2005 г. със сумата 24 372 лв. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО /отм./, представляващи разликата между фактурирани разходи за наем от "БФИ" ООД и "БУЛМО" ООД и наемната цена, определена от собственика "БАЛКАНКАР ЗФИ". В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в обжалваната част, е неправилно, като постановено в противоречие на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за липса основание за увеличение ФР с разходи в резултат на завишаване на наемната цена между свързани лица по чл. 23, ал. 2, т. 13, вр. Глава първа раздел IV и § 1, т. 3, б. "з" ДР на ЗКПО (отм.). Необоснован бил фактическият извод за определяне на пазарната наемна цена, при ревизията, в нарушение на Наредба № 5/1999 г. Решението се основавало на експертно заключение, неотносимо към спорния по делото предмет. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което жалбата против посочената част на РА бъде отхвърлена като неоснователна, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба ДМеждународен композит БГФ АД, чрез адв. Ангелова оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че ревизираното лице от една страна и "Булмо" ООД и "БФИ" ООД от друга са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "з" ДР на ЗКПО /отм./. Установено е, че посочените лица "БФИ" ООД и "Булмо" ООД са наели два недвижими имота /спомагателен корпус № 1 с площ 3 060кв. м. и ведомствен стол за хранене с площ 650кв. м., собственост на "Балкаркар ЗФИ" - АД, гр. Брезник/ от собственика "Балканкар ЗФИ" АД, Брезник за 0,5 евро на кв. м., съответно за периоди м. 01 и 02 и м. 03 - 07.2005 г., които са преотдали под наем на ревизираното лице за наемна цена от 2,80 лв. на кв. м. За да постанови решението си, в обжалваната му част, административен съд София-град, в решаващия си състав, е приел, че при извършената ревизия относно облагането на ревизираното лице с корпоративен данък за 2005 г. незаконосъобразно е увеличен финансовият резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО, вр. чл. 13 и чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 1 ЗКПО (отм.) с посочената по-горе сума, в резултат на което незаконосъобразно са определени данъчно задължение за корпоративен данък и съответни лихви. Съдът е приел за установено, че през ревизирания период ревизираното лице е сключило договори за наем на посочените обекти, като последните са наети от пренаемателите от собственика им на различна наемна цена. Поради това, че ревизираното лице и неговите наемодатели са свързани лица и уговорената между тях наемна цена е по-висока от цената, уговорена по договорите между несвързаните лица - собственикът на наетите помещения от една страна и от друга - "БФИ" ООД и "Булмо" ООД, данъчните органи са направили извод, че е налице трансферно ценообразуване, представляващо основание за приложение на разпоредбите на глава първа, раздел тV ЗКПО - "Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане" и за увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО, вр. чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 1, вр. чл. 13 ЗКПО. Размерът на увеличението е общо 24 372лв. и представлява разликата между сбора от месечните наемни цени на обектите, определени по договорите между свързаните лица и този сбор по договорите между несвързаните лица - собственикът на обектите и ДБФИФООД и "Булмо" ООД. Съдът е основал решението си, в обжалваната му част, на неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което пазарната цена на процесните услуги за ревизирания период е 2 лв. на кв. м. и тя не се отличава съществено от уговорената и платена наемна цена между "БФИ" ООД и "Булмо" ООД като наемодатели и ревизираното лице като наемател. Правилни са мотивите на първоинстанционния съд, че наемната цена на процесните помещения по договорите между собственика на помещенията и "БФИ" ООД и "Булмо" ООД като наематели не следва автоматично да се приема за пазарна наемна цена, определена по Наредба № 5/1999 г. за реда и начините за определяне на пазарните цени по реда на чл. 16 ЗКПО (отм.) само защото е по-ниска от наемната цена на пренаемане на обектите между свързани лица. В съдебното производство пред първоинстанционния съд е прието без оспорване заключение на комплексна съдебно-технико-икономическа експертиза, която е определила размера на пазарната наемна цена на процесните помещения по метода на увеличената себестойност по Наредба № 5/1999 г. на 2 лв. на кв. м. Обоснован е изводът на съда, че от тази цена не се отличава съществено договорената и платена по договорите между "БФИ" ООД и "Булмо" ООД като наемодатели и ревизираното лица като наемател с оглед и разпоредбата на чл. 13 от Наредбата. Претенцията на ответика за разноски е неоснователна поради липса на доказателства такива да са направени в касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221 ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение