Решение № 16439 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9873/2013 г.

Решение № 16439 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9873/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мариана Василева Гетова от град Бургас против решение № 1140 от 23.05.2013 г., постановено по адм. дело № 518/2013 г. по описа на Административен съд град Бургас. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба поддържа становище за правилност на оспореното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното: С първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата на Мариана Василева Гетова срещу разпореждане № 1/8.02.2013 г., издадено от инспектор "Пожарна превантивна дейност и контрол", в сектор "Пожарна превантивна дейност и контрол" към Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" (ОУПБЗН) Бургас, с коeто на жалбоподателката й е разпоредено да се обърне посоката на отваряне на монтираната допълнителна метална врата на входа на апартамента № 9, обратно в посока срещуположната входната врата на апартамент № 8. Съдът е установил, че на 6.02.2013 г. е извършена проверка от инструктор IV степен, инспектор ППДК в сектор ППДК към ОУПБЗН Бургас в жилищна сграда в гр. Бургас, ул. "Цар Самуил" № 12, вх. В, ет. 3, ап. № 9, за която е съставено разпореждане № 1/8.02.2013 г., с дата 8.02.1013 г. Констатациите в разпореждането са за установени нарушения на изискванията на чл. 34, т. 3 от Наредба № Iз-2377 от 15.09.2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Съдът е изложил мотиви за законосъобразност на разпореждането, като издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд за издаване на разпореждане № 1/8.02.2013 г., с коeто на жалбоподателката е разпоредено да се обърне посоката на отваряне на монтираната допълнителна метална врата на входа на апартамента № 9, обратно в посока срещуположната входната врата на апартамент № 8 с цел отстраняване на нарушенията на изискванията предвидени в разпоредбата на чл. 34, т. 3 от Наредба № Iз-2377 от 15.09.2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите от компетентен орган. Съгласно чл. 91б, т. 1 и т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) органите по пожарна безопасност, какъвто в случая е служителят - инструктор IV степен, инспектор ППДК в сектор ППДК към ОУПБЗН гр. Бургас, издал разпореждането, извършват проверки за спазване правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обекти и издават писмени разпореждания за изпълнение на тези правила на държавните органи, гражданите и юридическите лица. При издаване на разпореждането са спазени и изискванията за форма - актът е в писмена форма и в него са посочени наименование на органа, който го издава, адресат, правното и фактическото основание за постановяването му, конкретни задължения на адресата, ред за обжалване и е подписан от издателя. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че са осъществени и материалноправните предпоставки за издаване на разпореждането. Същото е издадено след като при проверка са установени нарушения на изискванията на чл. 34, т. 3 от Наредба № Iз- 2377/2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. При извършената проверка е констатирано, че в жилищна сграда в гр. Бургас, ул. "Цар Самуил" № 12, вх. В, ет. 3, ап. № 9 на входа на апартамент № 9 на посочения адрес е монтирана допълнителна метална врата, която се отваря навън по посока входната врата на апартамент № 8, като по този начин на отваряне металната врата възпрепятства евакуацията на живущите в апартамент № 8. Както се посочва в приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза монтираната от жалбоподателката допълнителна входна врата се отваря навън, като в дадено положение тя закрива 45 см от отвора на входната врата на съседния апартамент № 8. Основателни са изводите на административния съд, че входните врати на жилищата представляват част от евакуацонните пътища, и след като поставената от жалбоподателката втора входна врата стеснява евакуационния път на съседния апартамент, това безспорно води до затрудняване на безопасната евакуация на лицата пребиваващи в този апартамент, поради което издаденото разпореждане е в съответствие със законовите изисквания. Обстоятелството, че при обратно монтиране на вратата, тя няма да може да се отваря в пълен размер не променя горния извод, тъй като това е втора врата за жилището, поставена с цел по-висока сигурност. В подкрепа на това е и схемата на разположение на входните врати на апартаменти № 9 и № 8 в приложеното по делото заключение на вещо лице. Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба, че административният съд е следвало да приложи разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК. В посочената норма е предвидено, че установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценяват към момента на приключване на устните състезания, а изменението и допълнението на Наредба № Iз-2377 от 15.09.2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите в конкретния случай не представлява нов факт от съществено значение за делото. Според чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Нормата на чл. 34, ал. 3 от Наредба № Iз-2377 от 15.09.2011 г., на която не е дадено с нормативен акт изрично обратно действие, не може да бъде приложена в случая. Тълкуването на закона, направено от административния съд, е правилно и в съответствие с действащото позитивно право и правни принципи. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което такива не се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение,