Решение № 127 от 3.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 354/2016 г.

Решение № 127 от 3.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 354/2016 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /озаглавено молба/ от осъдения Д. В. М. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 129/2012 г. на РС-Своге, внохд № 163/2014 г. на ОС-София, на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. В искането на осъдения се твърди, че постановената спрямо него присъда на РС-Своге е неправилна и незаконосъобразна, тъй като той не е участвал в процеса, не е бил уведомен, че срещу него се води наказателно производство, поради което са били нарушени процесуалните му права. Прави се искане за възобновяване на делото от фазата на досъдебното производство. В хода по същество на делото, защитникът на осъдения М., адв. М. поддържа направеното искане по изложените в него доводи. Заявява, че М. е бил осъден задочно за тежко умишлено престъпление, поради което участието му в процеса е било задължително. Посочва, че на досъдебното производство четиримата тогава обвиняеми са били защитавани от един и същи защитник, при наличието на противоречиви интереси, което представлява съществено процесуално нарушение. Акцентира на това, че осъденият М., поради тежкото си финансово положение е бил заминал на работа в чужбина, че не се е укривал и че не е бил уведомен за първоинстанционното производство, че осъществяваната по отношение на него защита не е била на нужното ниво, както и, че не може присъда за такова тежко умишлено престъпление да почива само на "някакви разпити и косвени доказателства". Моли да бъде отменена присъдата като явно несправедлива и делото върнато за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство, алтернативно- да бъде намалено наложеното на осъдения наказание, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Представителят на ВКП взема становище за основателност на искането на осъдения, тъй като на съдебната фаза на производството той е бил редовно призован чрез майка си, но не и лично. Посочва, че в настоящето производство същественото е, че осъденият е задържан в Кралство Испания въз основа на ЕЗА, от която е видно, че България е дала гаранция за преразглеждане на делото. В последната си дума осъденият Д. М. моли делото да бъде върнато за преразглеждане. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение след като се запозна с релевираните в искането доводи, становището на страните и материалите по делото, намери следното: Искането за възобновяване на наказателното производство по нохд 129/2012 г. на РС-Своге, внохд № 163/2014 г. на ОС-София, депозирано от осъдения Д. В. М., е процесуално НЕДОПУСТИМО. Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК, задочно осъденият има право да иска възобновяване на наказателното дело, поради неучастието си в наказателното производство в шест месечен срок от узнаване на влязлата в сила присъда. Този срок е императивен и пропускането му води до невъзможност от разглеждане на искане за възобновяване на наказателно дело на това основание. В конкретния случай спрямо Д. В. М. е била постановена на 11.02.2014 г. присъда по нохд № 129/2012 г., по описа на Районен съд-Своге, с която той е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 197, т. 3 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 пр. 2 и т. 4 пр. 1 и 2 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което му е било наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С решение от 17.11.2014 г., влязло в сила на същата дата, постановено по внохд № 163/2014 г., Софийски окръжен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. По искане за възобновяване на посоченото по-горе наказателно дело, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, депозирано от адв. М. -защитник на осъдения Д. В. М., е било образувано н. д. № 277/2015 г. по описа на ВКС, първо н. о. В съдебното заседание, проведено на 17.04.2015 г. осъденият Д. В. е присъствал лично. Делото пред ВКС е приключило с решение от 28.04.2015 г., с което е оставено без уважение искането му за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила решение по внохд № 163/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд. При това положение следва да се приеме, че най-късният момент, в който подсъдимият е разбрал за постановената спрямо него осъдителна присъда по нохд № 129/2012 г. на РС-Своге е датата на провеждане на съдебното заседание пред ВКС, доколкото е присъствал лично и е бил наясно, че производството пред ВКС е по искане за възобновяване на цитираното по-горе дело. Впрочем, осъденият М. е знаел за влязлата в сила присъда още към 10.12.2014 г., датата на която той е упълномощил адв. М. да депозира искане за възобновяване на нохд № 129/2012 г. на РС-Своге и да го представлява пред ВКС. /вж. пълномощно-л. 6 от н. д. 277/2015 г. на ВКС, първо н. о./. Видно от поставения щемпел, настоящето искане за възобновяване на нохд № 129/2012 г. на РС-Своге е подадено на 14.03.2016 г. - значителен период от време след изтичане на шестмесечния срок от узнаване на влязлата в сила присъда. Ето защо, искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално недопустимо, тъй като е подадено след предвидения в закона срок по чл. 423, ал. 1 от НПК, поради което същото следва да бъде оставено без уважение, а производството по настоящето дело прекратено. В конкретния случай датата на узнаване от страна на осъдения на влязлата в сила присъда не може да се свърже с предаването му по ЕЗА, тъй като тя е издадена на 24.06.2015 г., т. е. след приключване на производството пред ВКС по искането за възобновяване, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че болшинството от релевираните от защитника на осъдения доводи не касаят основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК, а това по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, по което вече е налице произнасяне от страна на ВКС. По изложените съображения ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение