Решение № 219 от 10.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2051/2014 г.

Решение № 219 от 10.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2051/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева Производството е по реда на чл. 47 и сл. ЗМТА, образувано по иск на [фирма] чрез адвокат К. Т. срещу [фирма] и [фирма] за отмяна на решението на Арбитражен съд /АС/ Варна при СППМ от 18.03.2014 г. по арб. д. № 45/2013 г. Ищецът иска отмяна на основание чл. 47, т. 2, т. 3 и т. 6 ЗМТА, като твърди, че не е налице валидно сключено арбитражно споразумение между страните, липсва предвидено такова и в общите условия /ОУ/, при които е сключен договора между тях, не е налице валидна арбитражна клауза, а в условия на евентуалност твърди, че арбитражната клауза е отпаднала, доколкото между страните е образувано дело пред Варненски районен съд /В./ по предявен отрицателен установителен иск за недължимост на парично задължение във връзка с електроенергия по извършена корекция от ответниците, след констативен протокол за неизправност на електромера, предмет и на арбитражния спор. Според ищеца образуваното пред В. дело по негова искова молба следва да се тълкува като изоставяне на арбитражната клауза от настоящите ответници, които в отговора си са посочили наличие на образувано арбитражно дело, но не са представили доказателства за това. Твърди също, че посочената арбитражна клауза в протокола за извършена техническа проверка е недействителна, съобразно чл. 143, т. 16 З., не е уговорена в отделен анекс, а служителите на ответниците, подписали протокола, не са оправомощени да сключат такъв договор за арбитраж. Ответниците по иска - [фирма] и [фирма] оспорват иска и молят да се отхвърли по подробно изложени съображения в писмен отговор.. ВКС, ТК, 1-во отделение намира, че арбитражното решение, чиято отмяна се иска, е постановено на 18.03.2014 г., препис от същото е получен от ищеца на 21.03.2014 г., исковата молба по чл. 47 ЗМТА е постъпила в съда на 23.06.2014 г., но е подадена по пощата - плик с п. к. от 19.06.2014 г. /чл. 62, ал. 2 ГПК/, т. е. в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА и е процесуално допустим. По същество исковата молба по чл. 47 ЗМТА е неоснователна поради следните съображения: С арбитражното решение, чиято отмяна се иска, е установено по отношение на ищеца по настоящия иск съществуване на парично задължение към [фирма] и [фирма] за сумата 3732.38 лв. с включен ДДС, представляваща стойност на консумирана електроенергия, неотчетена с техническо средство - електромер с фабричен № 1114081250877974 - област В. Т., [община], [населено място] и потребител [фирма]. С арбитражното решение [фирма] е осъден да заплати посочената сума от 3732.38 лв. на [фирма] със законната лихва и направени разноски. Поддържаните основания за отмяна на арбитражно решение по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 ЗМТА не са налице. По конкретните доводи в исковата молба, с които се обосновава приложението на цитираните разпоредби на ЗМТА за отмяна на постановеното арбитражно решение настоящият състав на ВКС намира следното: Арбитражното споразумение е абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща подсъдността на АС да се произнесе по повдигнат пред него спор и за да е налице валидно арбитражно споразумение трябва да са изпълнени изискванията на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА - писмено съгласие, оформено в отделно споразумение или в клауза в друг договор за възлагане на арбитраж, решаване на спорове относно определено договорно или извъндоговорно имуществено правоотношение, което може да бъде предмет на арбитраж /чл. 19, ал. 1 ЗМТА/. Изискванията на закона в случая са спазени, с оглед представения по делото констативен протокол за техническа проверка от 02.07.2013 г., в който е договорено, че всички спорове, породени от този протокол или отнасящи се до него ще се разглеждат от АС Варна при СППМ и този протокол не е оспорен. Извършената техническа проверка с този протокол е на основание чл. 13 от ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на [фирма] и паричното задължение на [фирма] към ищците /в арбитражното дело/, предмет на арбитражното решение е в резултат на констатациите, отразени в протокола. Протоколът е подписан от Д. И. за потребител [фирма], без да се оспорва нейния подпис и от служители на [фирма], извършили проверката. Обстоятелството, че констативният протокол не е подписан от представляващи дружествата - ответници по настоящия иск и ищци в арбитражното производство, а от техни служители, не е основание да се приеме наличие на арбитражна клауза, сключена от лице без представителна власт. Това е така, защото именно с оглед позоваването на арбитражната клауза в този протокол двете дружества - [фирма] и [фирма] са отнесли спора пред уговорения в него АС Варна при СППМ с предявена искова молба, подписана от законните им представители. Налице е не само липса на оспорване по смисъла на чл. 301 ТЗ, а и потвърждаване на арбитражна клауза в посочения по-горе констативен протокол чрез отнасянето на разрешението на споровете до АС във връзка с доставянето, консумирането на електроенергия и нейното отчитане с надлежно подписана искова молба от представляващите двете търговски дружества. Тази арбитражна клауза не противоречи, а съответства на действащите ОУ на договорите за продажба на електроенергия на [фирма], утвърдени от ДКЕВР /чл. 45, ал. 1 и чл. 3, т. 3 от ОУ/. Арбитражната клауза не е дерогирана с оглед междувременно заведен отрицателен установетелен иск от [фирма] пред В. И към арбитражното производство, и към настоящия момент има само данни за започнато производство от [фирма] пред съд и позоваване от [фирма] на заведеното арбитражно дело в писмения му отговор пред съда. Но няма данни за произнасяне от съда по неговата компетентност или приключване на съдебното производство, а съгласно чл. 8, ал. 2 ЗМТА арбитражното производство може да бъде започнато, продължено и по него може да бъде постановено решение, въпреки че по същия спор има висящо дело пред местен или чуждестранен съд. Неоснователно е и позоваването в исковата молба на нищожност на договорената арбитражна клауза с оглед чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, т. 16 З. По силата на § 13, т. 1 от ДР на З. "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая [фирма] е в договорни отношения с ответниците в качеството на търговец и при извършването на търговската дейност. С огледа изложеното настоящият състав на ВКС, I ТО счита, че между страните по арб. д. № 45/2013 г. е налице валидна арбитражна клауза за отнасяне на спора пред АС при липса на изключенията по чл. 19, ал. 1 ГПК. Арбитражната клауза не е дерогирана с последващо завеждане на отрицателен установителен иск от [фирма] пред В., нито това съдебно производство, за което няма данни да е прилючено, обуславя противоречие на постановеното арбитражно решение с обществения ред. Щом това е така, не са налице предпоставките за отмяна на постановеното арбитражно решение по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 ЗМТА, поради което предявеният иск от [фирма] следва да бъде отхвърлен. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК [фирма] следва да заплати на ответниците направените и поскани разноски, съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплатени суми по банков път в размер на общо 1764 лв. - по 882 лв. за всяко от ответните дружества. Мотивиран от горното, съдът: