Решение № 17039 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13175/2018 г.

Дисциплинарните нарушения са: т. 1 неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник - министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители и т. 2 неизпълнение на служебните задължения", за което съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3, ал. 3, т. 2 за извършените повече от едно дисциплинарни нарушения, следва да бъде определено дисциплинарно наказание "порицание" в максимален размер от една година. От данните в приложената административната преписка, съдът е проследил и проведената процедура. При тези данни от фактическа страна, съдът е приел от правна, че заповедта е издадена от компетентен административен орган – началник на отдел "Пътна полиция" при СДВР, овластен съобразно чл. 204, т. 4 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма - съдържа изискуемите реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, спазен е двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, който започва да тече от момента, в който дисциплинарния орган се е запознал с всички относими факти и обстоятелства и са му станали известни нарушителя и извършеното от него дисциплинарно нарушение. В случая това е датата на докладната записка от 10.01.2018 г. Изпълнено е и изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, като жалбоподателката е надлежно поканена за това. Заповедта обаче е незаконосъобразна, тъй като вменените нарушения не са доказано по безспорен и категоричен начин от доказателствата по делото. Съдът е посочил, че не са посочени конкретни действия, от които да се прави извод за допуснато дисциплинарно нарушение по една от двете или и двете вменени разпоредби по т. 1 и т. 2 на алинея втора на чл. 194 от ЗМВР. Нормите са бланкетно посочени и са универсално приложими при налагане на дисциплинарни наказания, но в случая не са фактически обосновани. Вярно е, че по отношение служителя Мичковски са установени положени часове извънреден труд, като в сроковете по чл. 20 от Наредбата същите не са оформени с изискуемата заповед.. Заповед № 4332 з-766/02.10.2017 г., имаща отношение към нарушението/нарушенията е издадена от началник отдел ПП- СДВР на 02.10.2017 г., като Дескова е посочена като служител, който я е изготвил, но не е преценена относимостта на нейните действия като лице, изготвило заповедта към действията на органа, издал заповедта и този по съгласуването й. В акта за налагане на дисциплинарно наказание не се прави разграничение каква е персоналната дисциплинарна отговорност на жалбоподателката – дали по чл. 194, ал. 2, т. 1 или т. 2 от ЗМВР, както и не е посочено кое деяние към коя норма е относимо. Не се установява, а и не се сочи кои са служебните задължения на оспорващата, които тя е нарушила – при изготвяне месечни графици за работа, при неотчитане на равномерна натовареност на служителите, при несвоевременно докладване или оформяне на заповеди за положен извънреден труд. Административният орган, на когото е указана доказателствената тежест, не доказва конкретно неизпълнение на задължения от жалбоподателката и какво е нарушението на служебната дисциплина, обвързано с неизпълнение на служебни задължения. Освен това е допуснато и нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, тъй като не са изложени мотиви по отношение на тежестта на нарушението, формата на вината и цялостното поведение на служителя, липсват съображения относно размера на наказанието, както и защо е приложима разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР. По тези съображения съдът е отменил обжалваната заповед като незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че са необосновани и материално незаконосъобразни изводите на съда, че вменените на жалбоподателката, понастоящем ответник по касация, дисциплинарни нарушения не са категорично установени и не е конкретизирано кое изпълнително деяние кой фактически състав осъществява от приетите дисциплинарни нарушения. Правилно е прието, че не е установено кои са нарушените от жалбоподателката нейни служебни задължения. В касационната жалба отново се повтаря, че едното нарушение се изразява в неизпълнение на разпоредбите на този закон, и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар, съобразно чл. 195, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, без да е конкретизирана приложимата хипотеза. Посочва се, че Дескова е изготвила заповедта за полагане на труд в извънработна време три месеца след неговото полагане, с което не е спазен срока по чл. 20 от Наредба № 8121 з-776, което възражение не може да бъде възприето. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121 з-776, ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР регламентират със заповеди разпределението на работното време в отделните звена в подчинените им структури, както и осъществяването на отделни служебни дейности в подчинените им структури. В чл. 12 от Наредба № 8121 з-776 е посочено изчерпателно съдържанието на заповедите, като е видно, че следва да бъдат разрешени всички организационни въпроси, в това число и организацията за отчитане на отработеното време. В изпълнение на това нормативно задължение, директорът на СДВР е издал заповед № 513 з-9547 от 16.12.2016 г., на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121 з-776, като в същата са разпоредени дейностите, организацията и съответните служители, отговорни за разпределението на работното време, полагането на извънреден труд, неговото отчитане, разпределението на дежурствата, времето за отдих и други. Видно от т. 8 от заповедта на директора на СДВР, началниците на РУ, отдели и самостоятелни подразделения са задължени да изготвят заповеди с посоченото съдържание относно конкретното разпределение на работното време за служителите с ненормиран работен ден, тези с работа на смени, за които се установява намалено работно време, видовете почивки, време за отдих, както и в същите да бъдат определени служителите, които следва да изготвят графиците за работа при сменен режим на работа, служителите, които следва да изготвят графиците за установяване на време на разположение и на дежурство, служителите, които следва да изготвят протоколите за положения труд - приложения № 1, 2, 3, 6 и 7 от Наредба № 8121 з-776, тези които следва да изготвят книгите по образец приложение № 4 и специалните книги по приложение № 5 към Наредба № 8121 з-776. Със заповед № 4332 з-19 от 09.01.2017 г. на директора на СДВР, издадена на основание заповедта от 16.12.2016 г., са одобрени конкретно предложените по структури време на полагане на труд, отговорни служители и други подобни. Видно от раздел III на заповедта ст. инспектор Д. Дескова е определена за служител, на когото е възложено да води само протокол приложение № 1 към Наредба № 8121 з-776. Не е установено на същата нито по длъжностна характеристика, нито чрез възлагане с друга заповед или по друг начин да е възложено да изготвя заповедите за възлагане на полагането на труд извън установеното редовно работно време от държавни служители от "ПП" при СДВР, каквато е заповед № 4332 з-766 от 02.10.2017 г., с издаването на която се твърди, че е осъществено едното от дисциплинарните нарушения. Съгласно чл. 18 от Наредба № 8121 з-776 държавните служители изпълняват служебните си задължения извън редовното работно време, въз основа на заповед за полагане на труд извън редовното работно време, издадена от ръководителя по чл. 11 или оправомощено от него длъжностно лице с ръководни функции. Съгласно чл. 18, ал. 3 от Наредбата, в случаите когато служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен едномесечен период тези часове се компенсират като труд извън редовното работно време и се отчитат с протокол приложение № 1 към Наредба № 8121 з-776. В следващите норми на чл. 21, 23, 24 са посочени съответните начини за отчитане и образците приложения към Наредбата. От анализа на нормите е видно, че издаването на заповедите за възлагане и отчитане на извънредния труд е възложено на ръководителите по чл. 11 или на оправомощени от тях лица. Жалбоподателката има служебно задължение да изготвя протоколите приложение № 1, но не и заповедите относно възлагане и отчитане на извънредния труд. Правилно съдът е приел, че не е установено извършването на нарушение на служебни задължения, които не са изрично вменени на жалбоподателката. Би могло да се говори за споделена отговорност при издаването на заповедта, с която се твърди, че е осъществено нарушението, между жалбоподателката и съгласувалия заповедта началник на 01 сектор и издалия същата началник на отдел ПП-СДВР, само ако тези задължения са й изрично възложени. Подобен проект на заповед има характер на предложение за издаване на съответния административен акт от компетентния орган, като правилно съдът е приел, че административния орган не е успял да се справи с доказателствената тежест и да представи доказателства за възлагане, съответно за неизпълнение на соченото служебно задължение, съответно извършването на дисциплинарно нарушение. По аналогичен начин, не е установено възлагането на служителката с цитираните или други заповеди или по друг начин на задължението да изготвя месечните графици на 03 сектор за работа, за да се приеме за установено нарушението, изразяващо се в неравномерно натоварване на служителите по график, довело й до полагане от някои от тях на извънреден труд над определените в чл. 187, ал. 7 и чл. 187а, ал. 2 от ЗМВР лимити. Твърди се нарушение на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121 з-776, но видно от чл. 14, ал. 4 от Наредбата графиците се утвърждават от ръководителя по чл. 11 или от оправомощено от него лице, като липсват данни на Дескова да са възложени тези функции. Правилно съдът е приел също така, че в акта за налагане на дисциплинарно наказание не е направено разграничение каква е персоналната дисциплинарна отговорност на жалбоподателката – дали по чл. 194, ал. 2, т. 1 или т. 2 от ЗМВР, както и не е посочено кое деяние към коя норма е относимо. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази насока, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни. Обоснован е и изводът на съда за липсата в оспорената заповед на преценка, съобразно изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР за всички обстоятелства, посочени в нормата, релевантни при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание. Постановеното съдебно решение, не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответната по касация страна за присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатски хонорар, действително внесена сума от 600 лева за един адвокат, съгласно договор за 29.11.2019 г., като се осъди СДВР да я заплати.