Решение № 6674 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7451/2016 г.

Решение № 6674 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7451/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане от С. Д. Я. от гр. В., подадено чрез пълномощник адв. Е. Д., за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК, на влязло в сила решение № 571 от 15.03.2016 г. по к. адм. д. № 3010/2015 г. на Административен съд В.. С искането се представят писмени доказателства, с които обуславя наличие на нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, а именно определение № 122 от 14.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 164/2016 г., второ гражданско отделение. Във връзка с основанието по чл. 239, т. 4 от ГПК излага, че решението противоречи на влязло в сила решение № 131 от 27.07.2015 г. по в. гр. д. № 251/2015 г. на на Апелативен съд В.. С искането се излагат и доводи за незаконосъобразност, неотносими към производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Моли, да се отмени влязлото в сила решение от 15.03.2016 г. на Административен съд В. и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира се присъждане на направените разноски по делото. Ответникът - Общинска служба по земеделие - В., чрез пълномощник юрисконсулт Костова, с писмен отговор и молба, оспорва искането и излага доводи за липса на основания за отмяна на решението. Иска, да се отхвърли искането и да бъде присъдено юрисконсутско възнаграждение за настоящото производство. Заинтересованите страни - М. Д. Й., Ж. К. Ж., Д. А. Т., К. Г. И., Д. Г. Д., К. Д. Д., Р. Д. К., С. Ш. С., В. Ш. С., Д. К. С., Б. Г. В., М. А. Д. и А. А. Д., редовно призовани не се явяват и не вземат становище по искането за отмяна. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира, че искането за отмяна на влязло в сила решение е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. С влязло в сила решение № 571 от 15.03.2016 г. по адм. дело № 3010/2015 г. на Административен съд - В., е отменено решение № 2866 от 26.06.2015 г. по гр. д. № 7919/2013 г. на Районен съд - В. и е отхвърлена жалбата на С. Д. Я., с която се иска обявяване на нищожност на решение № 448 от 20.10.1997 г. на Поземлената комисия - В.. Със същото решение С. Я. е осъдена да заплати на ОСЗ В. разноски по делото в размер на 300 лв. С решението съдът е приел, че в производството по оспорване на решението на Поземлената комисия съдът няма компетентност да се произнася по спор за материални права. Също така съдът е приел, че нито в производството пред РС В. има наведени конкретни твърдения, нито от извършената служебна проверка са установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до липса на волеизявление на административния орган, респ. да представляват основания за нищожност на решението на Поземлената комисия. С искането за отмяна е представено копие на определение № 122 от 14.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 164/2016 г., второ гражданско отделение, с което не се допуска касационно обжалване на решение № 131 от 24.07.2015 г. на Варненски апелативен съд. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Представените писмени доказателства не представляват нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които да не са били известни на страната и да са от съществено значение за изхода на процеса. Представеното определение касае водения от С. Я. отрицателен установителен иск срещу Р. М. Д. и Н. М. Д., като в диспозитива на решение № 131 от 24.07.2015 г. на Варненски апелативен съд не е налице произнасяне досежно нищожността на решение № 448 от 20.10.1997 г. на Поземлената комисия - В.. Тези доказателства не променят фактическите констатации, както и направените правни изводи на съдилищата при постановяване на техните съдебни актове. Предвид на гореизложеното в случая не налице основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, поради което направеното искане за отмяна на това основание се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По искането за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК. С искането за отмяна се сочи и отменително основание по чл. 239, т. 4 от АПК, като молителят се позовава на противоречие между постановеното решение и определение № 122 от 14.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 164/2016 г., второ гражданско отделение. С посоченото определение не се допуска касационно обжалване на решение № 131 от 24.07.2015 г. на Варненски апелативен съд Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго, влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Нормата изисква наличие на противоречиви съдебни решения с идентичен предмет и страни. В случая позоваването на противоречие между съдебно решение на Административен съд - В. и определение на ВКС, не може да обоснове основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК, поради това, че нормата е приложима само по отношение на съдебни решения, не и за определения и разпореждания на съда, като се изисква и тъждество на страните и предмета на спора, каквито в случая не са налице. Предвид на гореизложеното в случая не са налице нови писмени доказателства или нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, както и не са налице противоречиви решения по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК, които да обуславят отмяна на влязло в сила решение № 571 от 15.03.2016 г. по к. адм. д. № 3010/2015 г. на Административен съд В., поради което направеното искане за отмяна като неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото като своевременно поискани следва да се присъдят на ответника разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение