Решение № 14637 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9916/2011 г.

Решение № 14637 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9916/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, чрез пълномощниците юрисконсулти Пламен Кованджиев и Емилия Тренева, срещу решение № 9386/27.06.2011 г., постановено по адм. дело № 6003/2010 г. на Върховния административен съд, Първо отделение, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № УДВ-02/12.04.2010 г., издаден от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с който на "Овергаз Юг" АД - гр. Асеновград, като правоприемник на "Хебросгаз" АД, са определени годишни лицензионни такси за 2006 г. и 2007 г., дължими съответно за отчетните 2005 г. и 2006 г., в размер общо на 6 297,05 лв. главници и съответни лихви за посочените в акта периоди. Релевирани са доводи за неправилност на поставеното решение като необосновано, постановено в нарушение на процесуални правила и в противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че "Овергаз Юг" АД е спазило изискването за водене на разделно счетоводство относно лицензионните дейности, по изложените в касационната жалба подробни съображения, основани на разпоредби от Закона за счетоводството, приложимите счетоводни стандарти, Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. Претендира се отмяна на обжалвания акт и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - "Овергаз Юг" АД, чрез пълномощниците юрисконсулти Владислав Николов, Цветан Кателиев и Малена Шейтанова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за отхвърлянето й ведно с присъждане на направените в настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховният административен съд, Първа колегия, като прецени данните по делото и доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него АУПДВ е постановен в противоречие с приложимия материален закон. При определяне на основата за изчисляване на годишния размер на таксите за лицензии за разпределение на природен газ и за обществено снабдяване с природен газ, в нарушение на Закона за енергетиката /ЗЕ/, са взети предвид посочените в годишните финансови отчети на дружеството общи приходи, а не само приходите от лицензионни дейности, независимо от обстоятелството, че от него е водена разделна счетоводна отчетност относно двете лицензионни дейности, в съответствие с изискванията по чл. 37, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЕ. Предвид това и данните от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ е прието за установено, че дължимите годишни лицензионни такси за двете процесни отчетни години, съгласно чл. 29, ал. 3, т. 2 ЗЕ във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от ДКЕВР по Закона за енергетиката, възлизат именно на стойностите, определени и изплатени от дружеството за същите периоди. В тази връзка е направен обоснован и правилен извод за незаконосъобразността на допълнително установените с обжалвания акт, публични държавни вземания. Така постановеното решение е правилно. Въз основа обстоен анализ на представените по делото доказателства, съдът е установил всички релевантни за спора факти, при което е направил обосновани и правилни фактически и правни изводи. С цел изясняване на спора от фактическа страна и необходимостта от специални познания в областта на счетоводството, съдът законосъобразно е назначил съдебно-счетоводна експертиза за изготвяне на заключение относно воденето на разделно счетоводство от дружеството по реда на чл. 37 ЗЕ, предоставената на ДКЕВР отчетна информация за видовете дейности, за които се дължи годишна такса, проверка за съответствие на начислените от ДКЕВР годишни такси за видовете лицензирани дейности, както и дали в тези дейности са включени и нелицензионни дейности. В съдебното заседание на 18.01.2011 г., в което експертизата е изслушана и чието заключение по същество се оспорва едва с касационната жалба, са взели участие двамата процесуални представители на ДКЕВР, които не са се възползвали от възможността да я оспорят или да поискат допълването й. В този смисъл, след като искане за назначаване на тройна или допълнителна експертиза не е направено от касатора, недопустимо е същото да се използва като довод за допуснато от страна на съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Спорът правилно е разрешен от тричленния състав на Върховния административен съд, с оглед данните от наличните по делото доказателства, в т. ч. и приобщеното по делото заключение по ССЕ, обосноваващи отмяната на оспорения АУПДВ. Предвид данните от приложените годишни финансови отчети /ГФО/ на дружеството за 2005 г. и 2006 г., ведно с допълнителните справки към тях, установяващи размера на приходите му от двете лицензионни дейности и тези от неоспореното от страните заключение на вещото лице по допуснатата ССЕ, обосновано първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл. 37, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ за отделно водене на отчетност за всяка лицензионна дейност, както и отделно от другите дейности, неподлежащи на лицензиране по ЗЕ. Във връзка с наведените от касатора оплаквания следва да се отбележи, че не налага различен извод, /както правилно е прието и в обжалвания съдебен акт/ обстоятелството, че в ГФО тези приходи и разходи не са разграничени, доколкото естеството, предназначението и нормативно предвиденото в Закона за счетоводството съдържание и приложения на ГФО, не предполагат разделяне на приходите и разходите по видове дейности. Но след като дружеството е водило разделно счетоводство и е представило пред ДКЕВР справки, установяващи приходите му от лицензионните дейности /разпределение и снабдяване, стойност на закупения и продаден природен газ и приходи от такси за присъединяване/, неправилно при определяне на основата за изчисляване на годишните лицензионни такси за двете лицензионни дейности, от ДКЕВР са взети предвид посочените в ГФО общи приходи, а не само приходите от лицензионните дейности, както предвижда правилото на чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗЕ, енергийните предприятия водят отделна счетоводна отчетност за: 1. всяка дейност, подлежаща на лицензиране по този закон; 2. дейностите, подлежащи на лицензиране по този закон, и други дейности; 3. всеки клон и предприятие; 4. дейности при регулирани и свободно договорени цени, като правилата за водене на разделното счетоводство, формата и съдържанието на счетоводните отчети за регулаторни цели се определят с решение на комисията по ред, предвиден в наредбите по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Енергийните предприятия са длъжни ежегодно да предоставят на комисията годишните си финансови отчети, включително приложенията към тях съгласно Закона за счетоводството и годишните одиторски доклади, както и отчетна информация по видове дейности /чл. 38, ал. 1 ЗЕ/. В съответствие с чл. 29, ал. 5 ЗЕ лицензионните такси се определят в зависимост от вида на извършваната лицензионна дейност и се диференцират по критерии, определени с тарифата по чл. 28, ал. 2 ЗЕ. Според чл. 3, ал. 2, т. 2 от последната /Тарифа за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ/, за лицензия по чл. 39, ал. 1 ЗЕ се събира годишна такса от 2000 лв. плюс 0,055 на сто от годишните приходи на дружеството, съгласно годишния му финансов отчет за всяка предходна година и отчетната информация по видове дейности съгласно чл. 38, ал. 1 ЗЕ. Анализът на горепосочените разпоредби, регламентиращи изискванията, относими към начисляването на годишни лицензионни такси за всяка лицензионна дейност, налага направеният от първата инстанция извод, че незаконосъобразно с обжалвания АУПДВ са доначислени годишни такси за лицензионни дейности на жалбоподателя в първоинстанционното производство за отчетните 2005 г. и 2006 г. /въз основа изготвени от дирекция "Газоснабдяване" при ДКЕВР справки за размера на годишните такси за 2006 г. и 2007 г. и начислените от дружеството такси за тези периоди/. В противоречие с приложените данни от ДКЕВР е прието, че не е спазено изискването по чл. 37 ЗЕ и не са отразени приходите по видове регулирани дейности по двата вида лицензии, само поради това, че от годишните финансови отчети за процесните периоди не са видни приходите от отделните дейности, независимо от обективираната в нарочни справки към тези ГФО, информация в посочения смисъл. Оттам и дължимото годишно задължение по двете лицензионни дейности, незаконосъобразно е изчислено от ДКЕВР като към 2 000 лв., дължими за всяка лицензия са прибавени 0,055 на сто от общите годишните приходи на дружеството съгласно ГФО за всяка предходна година на база размерите на общите приходи, а не само тези от лицензионни дейности, съгласно правилото на чл. 3, ал. 2, т. 2 от Тарифата. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните правила, въз основа напълно изяснена фактическа обстановка и направени от съда правилни правни изводи, в съответствие с приложимия материален закон. С оглед изхода на спора, основателно е искането на процесуалните представители на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Размерът на последното следва да бъде определен с оглед обжалваемия материален интерес, който е в размер на 6 297,05 лв. главници и на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 501,88 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав, Първа колегия,