Решение № 6846 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2450/2019 г.

Решение № 6846 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2450/2019 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Х. Хугианай, [гражданство], срещу решение № 277/10.01.2019 г. постановено по адм. дело № 11498 по описа за 2018 г. на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че е налице липса на съдействие от чужденецът което води до извод за правилност на наложената мярка, тъй като е следвало съдът да установи преди това, че операцията по извеждането продължава по-дълго от предвиденото. Сочи се, че съгласно съдебната практика на ЕСПЧ липсата на съдействие от страна на чужденецът не освобождава властите от задължението им да проведат процедурите по извеждане "с достатъчно усърдие". Сочи се, че съдът не е посочил че следва да се приложи хипотезата на чл. 44, ал. 8, изр. последно от ЗЧРБ и лицето да бъде освободено незабавно. Твърди се още, че по делото липсват доказателства за това властите да са предприели активни и "разумни усилия" за извеждане на лицето от страната. Възможността в тази насока трябвала да бъде разумна и реалистична, а не абстрактна и теоретична, което се установява от доказателствата по делото, тъй като чужденецът е настанен в СДНВЧ повече от 10 месеца, което е доказателство за непропорционалност и неефективност на задържането. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Ответникът – Директорът на дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи (МВР), изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на Х. Хугианай, [гражданство], срещу заповед рег. № 5364 з-1348/27.09.2018 г., издадена от директора на дирекция "Миграция" – МВР, с която на основание чл. 44, ал. 8, изр. трето от ЗЧРБ е продължено принудителното настаняване на лицето в СДВНЧ – София до отпадане на обстоятелствата по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и при изключенията на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ за срок от шест месеца, считано от 29.09.2018 г. За да постанови решението си съдът е приел, че със заповед № УРИ 5392 ПАМ-196/29.03.2018 г., на началник сектор "Миграция" при СДВР, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". За обезпечаване на изпълнението на тази мярка, административният орган е приел, че тъй като чужденецът няма документ за самоличност и отказва да съдейства за напускане територията на страната следва да се издаде заповед за принудителното настаняване на чужденецът в СДНВЧ при дирекция "Миграция" което е извършено със заповед № УРИ 5392 ПАМ-197/29.03.2018 г. На 27.09.2018 г. Директорът на дирекция "Миграция" – МВР е издал процесната заповед, с която е продължено настаняването на лицето в СДВНЧ с шест месеца, считано от 29.09.2018 г., до отпадане на пречките по изпълнение на наложената спрямо него принудителна административна мярка, на основание чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ. След анализ на относимите разпоредби на ЗЧРБ и на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО), съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган (съгласно чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ), а при издаването й са спазени административнопроизводствените правила. Приел е, че са налице очертаните в чл. 44, ал. 8, изр. трето ЗЧРБ материалноправни основания директорът на дирекция "Миграция" да продължи принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ за срок от още шест месеца. Изложил е, че по делото е установено, че чужденецът отказва да се завърне доброволно в страната на произход; няма документ за самоличност и е налице административна пречка от страна на ДАБ-МС във връзка с разглеждане на подадена последваща молба за закрила. Ответникът е положил усилия за привеждане в изпълнение на ПАМ "Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", което е било препятствано от причини извън неговата воля. Съдът е приел, че не е налице изключението по чл. 44, ал. 8, изр. последно от ЗЧРБ, тъй като с оглед на конкретните обстоятелства по случая съществува разумна възможност за принудителното извеждане на чужденеца и са налице доказателства за положени усилия от страна на компетентните органи за организиране извеждането на чужденеца. Прието е, че лицето отказва доброволно да се завърне в Афганистан, но с оглед сключеното между ЕС и Ислямска република Афганистан споразумение за реадмисия на мигранти "Съвместен път напред по миграционните въпроси" и Регламент ЕС 2016/1953 на ЕП и Съвета от 26.10.2016 г., то е налице разумна възможност за принудително извеждане на чужденеца. Решението е правилно. Правилен е направеният от първоинстанционния съд извод, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с изискванията за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ орган – директора на дирекция "Миграция" и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Издадена е на основание чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Това законодателно решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО, съгласно която държавите-членки не могат да удължават посочения в § 5 шестмесечен срок на задържането, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. От доказателствата по делото е видно, че Х. Хугианай, няма валиден документ за завръщане в страната си по произход, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му, отказва да се върне доброволно в страната си по произход. Предвид липсата на съдействие е налице и забавяне в процедурата по получаване на необходимите документи за извеждането му. Липсват доказателства, че вече не съществува разумна възможност за извеждане на чужденеца по правни или други съображения и следователно чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО не може да намери приложение. Наред това по отношение на Х. Хугианай, не могат да бъдат наложени други достатъчно ефективни, но по-леки мерки, тъй като не е доказал наличието на средства за издръжка. Правилни са изводите на решаващият съд, че е налице разумна възможност за принудително извеждане на чужденецът с оглед сключеното между ЕС и Ислямска република Афганистан споразумение за реадмисия на мигранти "Съвместен път напред по миграционните въпроси" и Регламент ЕС 2016/1953 на ЕП и Съвета от 26.10.2016 г., където е предвидено, че лицето което трябва да бъде върнато, няма валиден паспорт, афганистанският компетентен орган гарантира, че паспорт или друг документ за пътуване ще се издаде не по-късно от четири седмици след подаване на искането от държавата-членка, а при неиздаване на документ за пътуване в посочените срокове, то държавата-членка ще има възможност да издаде пътнически документ. Правилни са изводите на съда, че компетентните органи са положили разумни усилия за привеждане в изпълнение на издадената ПАМ, което е препятствано от причини извън техните възможности – неиздаване на съответен документ за пътуване от посолството на Афганистан в сроковете предвидени в Споразумението, но след физическото отпечатване на формуляр на европейски пътен документ. С оглед посоченото настоящият състав намира, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че са проявени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ и чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ са упражнени законосъобразно. Не са налице пороците сочени като касационни основания за отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила, като валидно допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,