Решение № 2789 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9345/2010 г.

Решение № 2789 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9345/2010 г., I о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на изпълняващия длъжността директор на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП (съгласно заповед № ЗЦУ-537/4.05.10 г. на Изпълнителния директор на НАП) срещу решение № 1059/26.05.2010 г., постановено по адм. дело № 1783 по описа за 2009 г. на Административен съд Варна, с което е отменен РА № 180900112/30.03.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Русе, потвърден с решение № 263/26.05.2009 г. на Директора на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. Твърди, че решението е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на решение, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния ревизионен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Танексим" ЕООД гр. Русе, чрез процесуалния представител адв. Г. Георгиева, оспорва жалбата, за което развива подробни съображения в съдебно заседание и в писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на първо "А" отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, данните по делото и разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА 180900112/30.03.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Русе, потвърден с решение № 263/26.05.2009 г. на Директора на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която на "Танексим" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 28 000 лв. за д. п. м. 11/07 по фактура № 16/21.11.2007 г., с предмет - маслодаен слънчоглед - реколта 2007 г., издадена от "Ил Трейд" ЕООД. Административният съд е отменил обжалвания РА и е признал правото на данъчен кредит. Съдът е разгледал подробно всички данни по делото и е приел, че са събрани достатъчно доказателства в административното и съдебното производство - писмени такива и заключение на съдебно-счетоводната експертиза, въз основа на които може да се приеме с пълно основание право на получателя по доставките да приспадне данъчен кредит за д. п. м. 11 2007 г. по горепосочената фактура, по ЗДДС, действащ след 1.01.2007 г. Решението е правилно, задълбочено и подробно. Няма допуснати нарушения нито на материалния закон, нито на съдопроизводствените правила. Възраженията в касационната жалба повтарят становища, изложени вече пред първата инстанция и в акта на директора на дирекция "ОУИ" Варна и по същество представляват несъгласие със събрани по делото доказателства. На първо място съдът правилно е определил спорния въпрос, а именно - налице ли е реална доставка по фактура № 16/21.11.2007 г. и налице ли са данни, че се касае за транзитна продажба, при която "Дариз М" ЕООД като предходен на прекия доставчик "Ил Трейд" ЕООД, предава стоката на получателя "Танексим" ЕООД, при която транзитна продажба се изпълнява условието за реалност на изпълнението. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е приел, че в тежест на получателя "Танексим" ЕООД е да докаже всички елементи на ФС по чл. 69, ал. 1 ЗДДС вр. с чл. 6 ЗДДС. Това е така, защото получателят "Танексим" ЕООД иска да упражни едно субективно материално право - правото на данъчен кредит, при което в негова полза и оттам в негова тежест е да установи всички предпоставки за възникване на това право, вкл. и спорната в случая - реалност на изпълнението по доставката по фактура № 16/21.11.2007 г. Съдът правилно е тълкувал приложимия материален закон - ЗДДС - като е приел, че освен изискванията по чл. 71 вр. с чл. 114 и 115 ЗДДС - наличие на данъчен документ, посочване на ДДС на отделен ред и начисляване на ДДС, е необходимо да се установи наличие на данъчно събитие по см. на чл. 25 ЗДДС. Данъчно събитие е налице при прехвърляне на собствеността върху стоката. В случая стоката е "маслодаен слънчоглед, реколта 2007 г." и представлява родово определена вещ, поради което и на основание чл. 24, ал. 2 ЗЗД собствеността се прехвърля, щом вещта бъде определена по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъде предадена. При настъпване на данъчното събитие данъкът (ДДС) става изискуем и следва да бъде начислен от регистрираното по ЗДДС лице. Ответникът по касация като регистрирано лице и получател на стока по облагаема доставка има право да приспадне от данъчните си задължения сумата от този данък. Това право обаче възниква само ако има реална доставка на стоката - съгласно чл. 6, ал. 1 ЗДДС това е прехвърляне на собственост върху стоката, когато и възниква данъчното събитие. Както се посочи по-горе спорен е бил и е останал въпросът налице ли е прехвърляне на собственост върху стоката, предмет на фактура № 16/21.11.2007 г. от доставчика "Ил Трейд" ЕООД на ответника по касация и получател по фактурата "Танексим" ЕООД. Предвид родовата определеност на стоката прехвърлянето на собствеността се извършва чрез предаването й или по друг, уговорен от съконтрахентите начин. От събраните по делото доказателства, включително проверени при насрещни проверки на доставчици и представени от трети лица - влогоприемател и предходни доставчици се установява, че фактура № 16/21.11.2007 г. е издадена от доставчика "Ил Трейд" ЕООД, за което е бил сключен договор за доставка от 21.11.2007 г. Неговият доставчик е имал договор за доставка с предходен доставчик "Дариз М" ЕООД от 20.11.2007 г. и издадена фактура за доставката № 314/21.11.2007 г., а той от своя страна е имал за доставчик - земеделски производител, от когото е закупил стоката по приемо-предавателен протокол от 10.10.2007 г. По договорите са налице уговорки, според които транспортирането на 115,80т. от цялата стока в размер на 200т. е задължение и е за сметка на купувача "Танексим" ЕООД, а транспортирането на останалите е задължение и е за сметка на продавача "Ил Трейд" ЕООД. "Ил Трейд" ЕООД уведомява с писмо от 21.11.2007 г. "Дариз М" ЕООД, че следва да предаде маслодайния слънчоглед на трето за него лице - "Танексим" ЕООД. Уговорено е собствеността върху стоката да се прехвърли с приемането й в зърнобаза на "Астра Финанс" ЕООД, находяща се в гр. Русе, което приемане се извършва след анализ за качествени показатели и издаване на анализно свидетелство. Налице е сключен договор за влог между "Танексим" ЕООД и "Астра финанс" ЕООД № 4/23.11.2007 г. за влог на 91 560 т. маслодаен слънчоглед и е издаден складов запис за влог на зърно, срещу който на 23.11.2007 г. е отпуснат банков кредит на "Танексим" ЕООД от МКБ "Юнионбанк" АД. За същото количество е издадено анализно свидетелство № 1323/23.11.2007 г. По товарителници е установено, че изпращач на стоката е "Дариз М" ЕООД, получател - "Танексим" ЕООД, а превозвач - "Булмаркет - ДМ" ООД. Установено е също, че на 12.12.2007 г. между същите страни е сключен договор за влог на 276,140 т. маслодаен слънчоглед, издаден е отново складов запис за влог на зърно, по който е отпуснат банков кредит, анализни свидетелства. Приетата и неоспорена от страните счетоводна експертиза е извършила обстойна проверка на всички документи за движение на стоката, вкл. и предоставените по делото данни от счетоводствата на предходни доставчици, и на влогоприемателя, както и на превозвача, издадени кантарни и приемни бележки и др. документи. Видно от заключението е, че е налице съответствие между количествата слънчоглед находящи се при предходния доставчик в гр. Враца "Дариз М" ЕООД, натоварени и транспортирани от превозвачите до публичния склад в гр. Русе, стопанисван от "Астра Финанс" ЕООД, където за сметка на получателя - "Танексим" ЕООД - стоката е приета, сключени са договори за влог и са издадени анализни свидетелства, в които са посочени номера на приемните бележки. Съдът правилно е основал фактическите си изводи на база заключението на експертизата, предвид използваните специални знания, обоснованото и аналитично изложение на фактите. При правилно изяснена фактическа обстановка и анализ на събраните доказателства, вкл. и на тези, представени за пръв път пред съда, както и след съобразяване с неоспореното заключение на ССЕ, съдът е направил и законосъобразни правни изводи относно наличието на доставка с транзитно изпълнение по смисъла на чл. 329 ТЗ, при която се установява реалност на доставката между "Ил Трейд" ЕООД и "Танексим" ЕООД като данъчното събитие е настъпило в момента на прехвърляне на собствеността, при получаване и приемане, чрез издаване на анализни свидетелства на стоката в публичния склад на "Астра Финанс" ЕООД. Не е съществено разминаването при записването в отделните документи (пътни разписки, кантарни бележки) на вида на стоката като слънчоглед", "семе от съхранение" или "маслодаен слънчоглед", както и относно изписването на името на дружество "Дариз М" като "Дариз", тъй като от заключението и всички документи, проверени в тяхната съвкупност, се изяснява, че става въпрос за същия вид родово определена стока, установява се движението й, вкл. към и от фирма "Дариз М", независимо от допуснатите грешки в изписването на името й. Съгласно чл. 329 ТЗ транзитна продажба е налице при уговорка продавачът да предаде стоката на посочено от купувача трето лице. В случая такава уговорка е налице между "Ил Трейд" като купувач и "Дариз М" ЕООД като продавач като стоката е следвало да се предаде на посочено от "Ил Трейд" трето лице - "Танексим" ЕООД като купувач по сделката с "Ил Трейд". Налице е реална доставка, тъй като се установява, че стоката е получена от "Танексим", в посочения от него публичен склад, прехвърлена е собствеността в момента на получаване на стоката. Налице е транзитно изпълнение, с което се изпълняват задълженията и по двата договора. Не намира законова подкрепа становището на жалбоподателя, че такава продажба не е налице, тъй като цената не е платена от третото лице на продавача ("Дариз М"). Разпоредбата на чл. 329, ал. 3 ТЗ дава възможност за плащане на цената от третото лице на първия продавач, който му доставя стоката, но това не е императивно установено правило. В случая е установено, че "Танексим" ЕООД е заплатил цената, вкл. ДДС, по банков път на своя продавач "Ил Трейд", който от своя страна е осъществил плащане към продавача си "Дариз М". Няма данни продавачът да е съобщил но своя купувач "Ил Трейд" за изпращане на стоката към третото лице - "Танексим", но неизпълнението на това задължение не се отразява на осъществяване на изпълнението по сделката, а касае отношения между предходни доставчици, които отношения не променят факта, че спрямо ревизираното лице "Танексим" ЕООД е налице уговореното изпълнение. Съдът приема, че в случая е налице реална доставка спрямо ответника по касация "Танексим". Не намира опора в законовите процесуални норми в ДОПК оплакването на касатора, че много от доказателствата са представени едва пред първата инстанция от една страна, а от друга, че с много от доказателствата те не са били съгласни визирайки решението на директора на Д "ОУИ" Варна. Ако се приеме, че в съдебното производство не могат да се представят и събират доказателства, то това би изцяло обезсмислило съдебното обжалване. Фактическите констатации в ревизионния акт съгласно разпоредбите на ДОПК не се ползват с презумптивна доказателствена сила. Следователно, правилно първоинстанционният съд е допуснал и разгледал в тяхната съвкупност доказателства, с които данъчно-задълженото лице е доказвало твърденията си за изпълнение на всички предпоставки по ЗДДС. Представените частни документи са разгледани от съда съвкупно с всички останали документи, както относно съдържанието, така и относно датата им. Тези документи не са били оспорени от касатора. Относно съдържанието си документите са обсъждани в съвкупност, а относно датата основно са съпоставяни с датата на складовите записи като ценни книги по смисъла на чл. 17 ЗСТЗ, издавани по определен ред и в определена форма, на база складов регистър, както и на отпуснатите въз основа на тях банкови кредити. Неоснователно е възражението за недостоверност на датата на протоколите към договорите за влог, тъй като въз основа на тях и на същите дати са издадени ценни книги, приети на съхранение с протокол от банка и съответно са отпуснати банкови кредити. Неоснователно е становището на касатора, че експертизата не следва да бъде съобразявана, тъй като е не е извършила проверка в счетоводствата на предходните доставчици. Това обстоятелство не се оспорва, но е ирелевантно за обективния характер на заключението, тъй като вещото лице е проверило всички документи, вкл. и извлечения от счетоводни такива, представени от предходните доставчици на ревизиращите органи, както и представените по делото, които не са били оспорени и имат доказателствена сила. Неоснователно е и оплакването на касатора за липса на реалност поради непредставяне на автотранспортни товарителници, тъй като са представени и са били предмет на изследване от вещото лице приемни бележки и пътно-прехвърлителни разписки, издадени от превозвачите. Направените фактически и правни изводи от първоинстанционния съд са в горния смисъл и изцяло се споделят от настоящата инстанция. По изложените съображения настоящият касационен състав намира за изцяло неоснователни касационните оплаквания. Обжалваният съдебен акт, проверен изцяло по отношение на своята валидност, допустимост и материална законосъобразност, не страда от пороци. Решението изцяло е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на подадената касационна жалба, направеното искане от ответника по касация за присъждане на разноски в настоящото производство, както и предвид данните за направени разноски, в тежест на касатора следва да се присъдят направените от ответника по касация разноски в размер на 800 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на първо "А" отделение,