Решение № 5588 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15738/2014 г.

Решение № 5588 от 18.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15738/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - гр. Пазарджик чрез юрисконсулт Величка Кадийска, против решение № 562 от 10.11.2014 г. постановено по адм. дело № 510/2014 г. по описа на Административния съд - гр. Пазарджик. С посоченото решение съдът е: 1) отменил решение № Ж-321-1/10.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пазарджик и измененото/потвърдено с него разпореждане № 121-00-751-1/23.04.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, и 2) върнал преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при същото ТП на НОИ за ново произнасяне съобразно указанията за тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Ответникът - Владимир Илиев Влахов, чрез адв. Мануел Христов Манчев, оспорва жалбата с писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд - гр. Пазарджик е отменил решение № Ж-321-1/10.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пазарджик и измененото/потвърдено с него разпореждане № 121-00-751-1/23.04.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което последният е определил осигурителния стаж на лицето до датата на прекратяване на правоотношението му на 20 години; изчислил е осигурителния доход за периода от 01.02.2012 г. до 31.01.2014 г., от който е определен размерът на паричното обезщетение за безработица; от тук е определил среднодневния осигурителен доход в размер на 72,90 лева и е отпуснал парично обезщетение за безработица, считано от 25.02.2014 г. до 24.01.2015 г. в размер на 60 % от среднодневния осигурителен доход или 43,74 лева дневно. При последвалото административно оспорване директорът на ТП на НОИ - гр. Пазарджик е изменил разпореждане № 121-00-751-1/23.04.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в частта, с която е определен осигурителния стаж на Влахов до датата на прекратяване на правоотношението му, като стажът е определен на 21 години, 3 месеца и 12 дни; и е потвърдил посоченото разпореждане в останалите му части, с които е определен осигурителния доход за периода от 01.02.2012 г. до 31.01.2014 г., от който е определен размерът на паричното обезщетение за безработица; среднодневния осигурителен доход и е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 25.02.2014 г. до 24.01.2015 г. в размер на 43,74 лева дневно. За да постанови този резултат, съдът е приел за доказано осигуряването на жалбоподателя с продължителност 23 години и 22 дни, като за стаж следвало да се признае целия период, през който Влахов е работил в "Руди" ЕООД - гр. Пазарджик, предвид фактът, че лицето е присъствало във ведомостите за работни заплати на фирмата от месец януари 2005 г. до месец февруари 2008 г., съгласно които са му начислявани трудови възнаграждения и осигурителни вноски. Относно втория спорен въпрос по делото, съдът е приел, че в осигурителния доход за последните 24 месеца следва да се включи съответната сума за месеците декември 2013 г. и януари 2014 г., когато Владимир Влахов е бил в законоустановен отпуск поради временна неработоспособност. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, отговорил е на всички доводи в мотивите на обжалваното решение, надлежно и аргументирано е анализирал фактите от значение за спорното право и е извел верни изводи. От фактическа страна е безспорно установено от данните по делото и от приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, че Владимир Влахов присъства във ведомостите за работни заплати на фирма "Руди" ЕООД от месец януари 2005 г. до месец февруари 2008 г. и са му начислявани трудови възнаграждения, както и осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗОВ. Действително, подписът на жалбоподателят не фигурира за всички месеци от посочения период във ведомостите за работни заплати и липсват документи за внесени осигурителни вноски на работниците и служителите от фирма "Руди" ЕООД за периода, но това не променя крайните изводи. Вещото лице е установило, че трудовият договор на Влахов от 17.01.2005 г. за постъпване на работа в "Руди" ЕООД е регистриран с уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, като надлежно регистрирана в НАП е и заповедта от 04.02.2008 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение. Вещото лице заключава, че ако установените от него факти са достатъчни за признаване на спорния период, който е 3 години и 11 дни за осигурителен стаж на лицето, то общия му осигурителен стаж към 25.02.2014 г. е 23 години и 22 дни. С оглед факта, че Влахов е работил по трудов договор, който е надлежно регистриран и не е прекратяван, начислявани са му трудови възнаграждения и осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗОВ, следователно лицето попада в обхвата на чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО. Съгласно цитираната разпоредба за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия. Както се посочи по-горе, Влахов фигурира в разплащателните ведомости на "Руди" ЕООД за периода 17.01.2005 г - 04.02.2008 г., което означава, че трудовото възнаграждение му е начислено. Обстоятелството, че работодателят-осигурител не е изплатил работна заплата (ако това е така) и не е внесъл осигурителни вноски, не може да доведе до негативни последици за осигуреното лице. Следователно, както правилно е приел и съдът, и в съответствие с експертизата на вещото лице, целият период от 23 години и 22 дни, се зачита за осигурителен стаж съгласно текста на чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО. По отношение втория спорен въпрос по делото относно определянето на осигурителния доход на Владимир Влахов за периода от 01.02.2012 г. до 31.01.2014 г., от който е определен размера на паричното обезщетение за безработица, Върховният административен съд напълно споделя изложеното в мотивите на атакуваното съдебно решение. В изчисления от административният орган доход за последните 24 месеца не е включено паричното обезщетение за два месеца /които влизат в периода по чл. 54б, ал. 1 КСО/, тъй като болничните листове са били обжалвани от осигурителя и е било налице висящо производство по чл. 112 от Закона за здравето. Законосъобразно първоинстанционният съд е тълкувал нормата на чл. 54б, ал. 7, т. 2 КСО, като е приел, че административният орган, в нарушение на материалния закон, неправилно е изчислил полагащото се обезщетение въз основа на осигурителния доход за последните 24 месеца преди прекратяване на осигуряването, като в този доход не е включил съответната сума за месеците декември 2013 г. и януари 2014 г., когато Влахов е бил в законоустановен отпуск поради временна неработоспособност. Наведените в жалбата доводи в противоположния смисъл са неоснователни. Както правилно е приел решаващият състав, законодателят не е посочил изрично "изплатено" обезщетение за възникналата временна неработоспособност, а говори за "определено" обезщетение, тоест това обезщетение, което се дължи и изчислява въз основа на дохода на лицето. Следователно обосновано съдът е приел, че оспорените актове са издадени в нарушение на материалния закон и като ги е отменил, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на направените в настоящето производство разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 17.04.2015 г., заплатено е адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, за която сума следва да се осъди ТП на НОИ - гр. Пазарджик. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,