Решение № 13876 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11965/2016 г.

Решение № 13876 от 16.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11965/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Екоинженеринг ЕС" ООД, подадена от адв. Койкова и адв. В. Златев, против решение № 8663 от 11.07.2016 г., постановено по адм. д. № 2538/2016 г. по описа на ВАС, III отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 6/2016 г. на Министъра на околната среда и водите. Релевират се доводи за неправилност на решението като постановено при съществени противоречия с материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Иска се отменя на решението и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Министърът на околната среда и водите, чрез юрк. Василев и юрк. Пеева, оспорват касационната жалба и молят да бъде оставено в сила решението на тричленния състав на ВАС. П. присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а досежно претенциите на насрещната страна за присъждане на разноски, възразяват, тъй като не е представен списъка в настоящата инстанция. Правят и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Екоинженеринг ЕС" ООД против Решение № 6/2016 г. на Министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 68, т. 3а и т. 4 във връзка чл. 156а, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ е отказано издаване на разрешително за ползване на воден обект- акваторията на язовир Д., за аквакултури и свързаните с тях дейности. Мотивите, аргументирали отказа са, че разрешаването на заявеното от "Екоинженеринг ЕС" ООД ползване на водния обект за аквакултури и свързаните с тях дейности е в противоречие с целите на ПУРБ ЗБР за поддържане на добър екологичен потенциал на водното тяло, тъй като допълнителното натоварване с биогенни елементи азот и фосфор и техните съединения, заедно с натоварването на издадените 3 броя разрешителни ще доведе до влошаване на екологичния потенциал на язовира и до нарушаване на обществените интереси по смисъла на чл. 49, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ. За да постанови решението административният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да е допуснато нарушение на процесуалните правила, съдържа фактически и правни основания за издаването му. За неоснователни са отчетени доводите в жалбата за несъответствие на постановения отказ с целта на Закона за рибарство и аквакултури. Оспореният административен акт е издаден на основание Закона за водите и предвид мотивите на отказа относно отрицателното въздействие на качеството на водите, не е нарушена целта, посочена в чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗВ. За неоснователно е прието възражението на дружеството, че отказът е издаден в противоречие на материално правните разпоредби на Закона за водите, тъй като липсва писмена преценка по чл. 62 от същия закон. Налице са и материалноправните предпоставки на чл. 68, т. 3а и т. 4 ЗВ за постановяване на отказа да бъде издадено разрешително за ползване. В тази връзка съдът се е позовал приложените към преписката - писмо вх. № 05-08- 8334 от 19.01.2016 г. на БДЗБР, с приложени към него Протоколи на същата дирекция за взети проби от водния обект; Писмо с вх. № 05-08- 960/5.02.2014 г. и Писмо с вх. № 05-08- 960/26.02.2014 г. на Б. Д. З. беломорски район. Обоснован е извод, че в случая са налице данни за влошено състояние на качеството на водите, което определя че язовир Д. е оценен в лош екологичен потенциал, което налага ограничаване на нови инвестиционни намерения. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорът е разгледан и решен без да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. При наличие на всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, са направени обосновани и законосъобразни изводи, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа всички необходими реквизити, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби и е съобразено с целта, която преследва законът. Неоснователно е възражението на касатора, че преценката на искането, обективирано в Заявление № ПВ-63/18.11.2015 г. на МОСВ /л. 72-109/ е извършена съобразно проекта на П. за управление на речните басейни в Западнобеломорски район (ПУРБЗБР) 2016 -2021 г. На основание чл. 62, ал. 1, т. 1 от ЗВ, компетентният орган (в случая министъра на околната среда и водите) преценява искането, като съобразява предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни. Видно от извършената писмена Преценка на искането /л. 19-21/, искането на заявителя е преценено съобразно предвижданията на ПУРБЗБР 2010-2015 г. Именно спрямо този План е посочен определения потенциал ("добър") на водно тяло яз. "Д.". Съобразена е поставената за язовира обща екологична цел да бъде поддържан добър потенциал, която е цел именно на ПУРБЗБР 2010- 2015 г. Гореизложеното е видно от т. 1 и т. 5 на Преценката на искането. Основателно е твърдението на ответника, че позоваването на проекта на ПУРБЗБР 2016-2021 г. е с цел да се акцентира върху настъпилото изменение в екологичния потенциал на водното тяло, тъй като за изготвянето на същия са използвани резултати от мониторинга (актуални) по чл. 171, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗВ, т. е. взети са предвид факти, отразени и в проекта на ПУРБЗБР 2016-2021 г., а не планови предвиждания на същия. В случая фактът - влошаване на екологичния потенциал на водното тяло, се установява и от анализите на пробовземанията от язовира, които са обективирани в документи, посочени в Преценката на искането и в оспореното Решение на министъра на околната среда и водите. В горепосочените документи не се съдържа позоваване на планови предвиждания на ПУРБЗБР 2016-2021 г. (цели, мерки, забрани, ограничения и др.). Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че с писмо с вх. № 05-08-960/26.02.2014 г. на МОСВ, от директора на БДЗБР, не е изложена информация за екологичния потенциал на яз. "Д.". Видно от приложената по делото извадка от същия доклад /л. 42/ - таблица 11 "Интегрирана оценка на екологичното състояние и референтните условия за езера в Западнобеломорски район" за яз. "Д." е посочено, че е в лош екологичен потенциал ("Лош ЕП") в колона екологично състояние по Р. Д. за водите ("ЕС по РДВ"). Необосновано се твърди в жалбата, че няма връзка между рибовъдната дейност в язовира и влошаването на качеството на водата в същия. Обосновано в оспорения акт административният орган се е позовал на Приложение № 15 "Оценка на риска на повърхностните водни тела в басейн Д.", в което е посочено, че за яз. "Д." съществува риск от влошаване на потенциала в резултат от човешката дейност. В Приложение № 1 "Видове натиск по сектори в Западнобеломорски район за басейново управление" като натиск върху водните тела в сектор "селско стопанство" е посочена и дейността "риборазвъждане". От анализа на доказателствата по делото по безспорен начин е установено, че са налице данни за влошено състояние на качеството на водите, което определя, че язовир Д. е оценен в лош екологичен потенциал, което налага ограничаване на нови инвестиционни намерения. По делото не са ангажирани доказателства в друга насока. Този извод не се променя от представените становища по делото от Националната асоциация по рибарство и аквакултури в България и на Института по рибарство и аквакултури, тъй като същите имат характер на правни становища. Решението не е засегнато от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,