Решение № 13569 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5516/2013 г.

Решение № 13569 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5516/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на Мирослав Христов Димитров от гр. София чрез адв. Найденов против решение № 7164 от 20.12.2012 г., както и срещу определение № 2392 от 5.03.2013 г., постановени по адм. дело № 1772/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател развива съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че неправилно административният съд е приел, че са налице предпоставките съгласно чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Заявява, че процесното пътно превозно средство не било паркирано неправилно и необосновано било прието, че улицата е еднопосочна, докато от събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е паркирал в зона с двупосочно движение. Твърди, че липсват данни за наличието на знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, като липсата на знака прави прилагането на процесната принудителна административна мярка (ПАМ) незаконосъобразна само на това основание. Приложената ПАМ била и несъразмерна в нарушение на чл. 6 от АПК. Иска се отмяна на оспорените съдебни актове и на приложената ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - полицай от група "Паркинги и гаражи" в ОПП при СДВР не ангажира становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. С оспореното решение Административният съд София-град е отхвърлил жалбата на Мирослав Христов Димитров срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП - преместване на лек автомобил, собственост на оспорващия, приложена на 16.01.2012 г. Съдът е приел за установено, че на 16.01.2012 г. Петър Петров - полицай от група "Паркинги и гаражи" в ОПП при СДВР е разпоредил репатрирането на лек автомобил, марка Опел, с рег. № СА 6036 ВН в 15.55 часа, паркиран срещу движението на "ул. Пирин", преди ул. "Лъвски рид". В докладната записка е посочено, че е налице нарушение на знак В 27, регламентиран в Закона за движение по пътищата. На жалбоподателя му е наложена глоба с фиш № 0283940 от 16.01.2012 г. в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 94, ал. 4 от ЗДвП. При така установените факти решаващият състав е приел, че движението в процесния участък е двупосочно, доказана е установената от органа фактическата обстановка, изложена в докладната записка от 16.01.2012 г. - жалбоподателят е паркирал автомобила си срещу движението и в нарушение на знак В 27, който забранява престоят и паркирането. Счел е, че изложеното установява наличието на предпоставките по чл. 171, т. 5, б. "б", предл. първо от ЗДвП за репатриране на процесния автомобил, поради което приложената на горното основание ПАМ е законосъобразна. С оспореното определение съдът е допълнил решението си, като е осъдил Мирослав Димитров да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Решението е правилно. Административен съд София-град правилно е приложил материалния закон към правнорелевантните факти по делото, като е приел наличието на предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б", предл. първо от ЗДвП, съгласно която паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се премества, когато е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. При извършената преценка за законосъобразността на административния акт първоинстанционният съд правилно е счел, че предписанието е императивно и при наличие на визираната предпоставка, в условията на обвързана компетентност административният орган налага предвидената по закон ПАМ "преместване на ППС", с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че по делото не се е установила изложената в докладната записка от 16.01.2012 г. фактическа обстановка, послужила като основание за прилагане на процесната ПАМ. Към административната преписка е приложена снимка, на която ясно се вижда паркираният срещу движението и в зоната на действие на забранителния знак лек автомобил, собственост на жалбоподателя. От снимковия материал също безспорно се установява наличието на знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Така установената фактическа обстановка се подкрепя и от показанията, дадени в съдебно заседание, от служителя Петър Петров, който е разпоредил репатрирането на автомобила, собственост на касационния жалбоподател. Предвид изложеното следва да се считат за установени фактите, релевантни за приложението на нормата на чл. 171, т. 5, б. "б", предл. първо от ЗДвП. Несъстоятелни са твърденията, изложени в касационната жалба, че административният съд неправилно е приложил правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса. Действително административният орган, прилагащ съответната ПАМ, е длъжен да докаже наличието на законоустановените предпоставки за прилагането й. В случая това е сторено - към административната преписка е приобщен снимков материал, който без съмнение установява фактическата обстановка съгласно докладната записка от 16.01.2012 г. Правилен е и изводът на административния съд, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства - писмени или гласни, които да опровергаят констатациите, изложени от Петър Петров, поради които решаващият състав правилно ги е възприел за доказани. Обоснован е изводът, че предписанието на чл. 171, т. 5, б. "б", от ЗДвП е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Не са налице посочените в касационната жалба основания, поради което оспореното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, изрично и в срок отправеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, решение № 7164 от 20.12.2012 г., постановено по адм. дело № 1772/2012 г. по описа на Административен съд София-град е било допълнено в частта за разноските. Поради което и оспореното определение № 2392 от 5.03.2013 г. е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. В касационното производство разноски от ответника по касационната жалба не се претендират, поради което не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,