Решение № 13310 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2697/2020 г.

Решение № 13310 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2697/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК. Образувано е по касационна жалба от К. Петров-изпълнителен директор и представляващ МБАЛ "Света Анна-Варна" АД чрез процесуален представител адвокат О. Куцарова от ВАК против решение № 2545 от 27.12.2019 г. на Административен съд Варна по адм. дело № 1945/2019 г. С него се отхвърля жалба на дружеството срещу писмена покана изх. № 29-02-1222/27.05.2019 г. на директора на РЗОК Варна за възстановяване на неоснователно получена сума в размер на 5634 лева за оказана медицинска помощ по КП 218 и по ИЗ № 3235 и 3426 през месец март 2019 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т- 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на РЗОК Варна чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната писмена покана, издадена от директора на РЗОК Варна в производство по реда на чл. 76а, ал. 3 ЗЗО и чл. 396, ал. 5 от НРД за медицински дейности между НЗОК и БЛС за 2018 г. С писмената покана се иска възстановяване на суми изплатени на 12.04.2019 г. по КП 218 по ИЗ 3235 и 3426 в размер на 5634 лева за медицински дейности извършени през месец март 2019 г. Основанието за издаване на поканата е, че при извършване на медицинската дейност оперативно лечение по двете ИЗ оперативната процедура е извършена от екип, включващ специалист, който не е посочен в Приложение № 1 на договора като специалист по основен трудов договор, поради което съгласно разпоредбата на чл. 351б от НПД за 2018 г. за медицински дейности не се допуска заплащане на дейност по оказване на болнична медицинска помощ в извършването на която е участвал лекар, който не е посочен в Приложение № 1 на договора като специалист на основен трудов договор. При липса на спор от фактическа страна е спорен въпросът следва ли да бъде заплатена такава медицинска дейност с оглед на разпоредбите на НРД и индивидуалния договор. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Съобразил разпоредбата на чл. 351б от НРД /ДВ бр. 4 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г. /, с която се въвежда императивно правило относно заплащането на медицинската помощ, и приложението на която разпоредба приел за правилно от административния орган, поради което отхвърлил жалбата срещу писмената покана. Решението е правилно. При безспорна фактическа обстановка е установено, че болничната помощ по двете ИЗ по КП № 218 е оказана през месец март 2019 г. и е заплатена през месец април 2019 г. Разпоредбата на чл. 351б от НРД 2018 г. за медицински дейности е в сила от 1.01.2019 г. и според нея не се допуска заплащане на дейност по оказване на болнична медицинска помощ, в извършването на която е участвал лекар, който не е посочен в приложение № 1 на договора/индивидуалния договор/ като специалист по основния трудов договор, с изключение на случаите по чл. 260, ал. 2 и чл. 260а, които изключения в случая са неприложими. Съгласно разпоредбата на § 108 от договор № РД-НС-01-1-2 от 27.12.2018 г. с което изменение се създава новия чл. 251б от НРД за 2018 г. за МД, дейностите в извънболничната и болничната помощ, назначени и започнати преди 1.01.2019 г. се извършват по реда на НРД за медицински дейности за 2018 г. и се заплащат при условията и по реда на този договор за изменение и допълнение на НРД за медицински дейности за 2018 г. Така цитирана уредбата има и обратно действие по отношение на назначени и започнали дейности преди влизането й в сила. В случая медицинските дейности са назначени, започнали, извършени и платени при действието на разпоредбата на чл. 251б от НРД за медицински дейности за 2018 г. и правилно е приложена от административния орган и съда при разглеждане на спора. Обстоятелството, че след извършеното плащане има ново изменение на НРД за медицински дейности за 2018 г. на същата разпоредба е извън преценката за приложението на материалния закон в хипотезата на чл. 142, ал. 1 АПК и въведения касационен довод в такъв смисъл е неоснователен. С договор № РД-НС-34 от 17.06.2019 г. за изменение на НРД за медицински дейности за 2018 г. има изменение в § 11 на чл. 251б и се създават нови ал. 2 и 3 от НРД за МД за 2018 г. като в § 14 изрично е посочено, че измененията, въведени с § 11 влизат в сила от 1.06.2019 г. т. е нямат обратно действие като материални норми. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение