Решение № 1181 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12738/2017 г.

Решение № 1181 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12738/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" гр. С. против Решение № 948/17.02.2017 г., постановено по административно дело № 5168/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. Р. се обжалва в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р - 2202 - 1405113 - 091 - 001/04.01.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. С. относно установени задължения на "А. К." АД по чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ за периода от 01.10.2013 г. до 31.12.2013 г. в размер на 34 750 лева главница и лихви в размер на 6 799,29 лева. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че установените по делото факти обосновават наличието на предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК за провеждане на ревизионното производство по особения ред, респективно се оспорва правния извод на съда за това, че този ред бил неприложим в случая. На следващо място се твърди, че в рамките на съдебното производство от страна на ревизираното дружество не са оборени констатациите, изложени в ревизионния акт, които определят наличие на условия за облагане с окончателен данък по чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба, каквато се установява по смисъла на § 1, т. 5 ЗКПО. Иска се отмяна на съдебното решение в оспорената част, след което да се потвърди ревизионния акт и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от юрисконсулт И., който моли да бъде уважена по развитите в нея съображения. За ответника по касационната жалба - "А. К." АД не се явява представител и не взема становище по спора. Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като процесното решение е незаконосъобразно и необосновано, респективно се предлага неговата отмяна, след което да се отхвърли жалбата против ревизионния акт в съответната част. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. От събраните в хода на проведеното ревизионно и съдебно производство, са установени следните относими за правния спор факти: На 17.12.2013 г. изпълнителният директор на "А. К." АД - К. Т. К. е изтеглил от банковата сметка на дружеството сума в размер на 700 000 лев, от които 5 000 лева са внесени в касата, а останалите 695 000 лева са осчетоводени като предоставен депозит на "Бромак" АД и внесени в банков сейф. Изискани са обяснения от "Бромак" АД и от счетоводната кантора, обслужваща счетоводството на "А. К." АД, от страна на която не са дадени пояснения защо сумата от 695 000 лева е осчетоводена по този начин. От страна "Бромак" АД са дадени обяснения за това, че няма разчети с "А. К." АД, както и че няма получени от това дружество суми, в подкрепа на които обяснения са представени оборотни ведомости. Извършена е проверка и на банковия сейф, нает от "А. К." АД в "КТБ" АД, в присъствието на изпълнителния директор и служители на НАП, при която не е открито наличието на посочената сума от 695 000 лева. От "КТБ" АД са заявили, че за периода на действие на договора за наем на банковия сейф, същият не е бил посещаван. Анализирайки така установените факти, съдебният състав е достигнал до погрешния извод за това, че не е налице предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, даваща основание за провеждане на ревизията по особения ред. Според съда сумата от 695 000 лева била отчетена като предоставен депозит на "Бромак" АД и не било доказано, че това счетоводно записване било невярно, респективно не се съдържали доказателства за наличие на скрито разпределение на печалбата, подлежащо на облагане. Тези съждения мотивирали административният съд да отмени ревизионния акт в частта, с която в тежест на дружеството е определен данък по чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ. Възприетите от съда правни изводи не се споделят от настоящата съдебна инстанция. При безспорно установените и описани по-горе факти, неоснователно е прието отсъствие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК. Съгласно посочената разпоредба, органът по приходите преминава към провеждане на ревизия по особения ред, когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Безспорно по делото е установено, че счетоводното отразяване на сумата от 695 000 лева като предоставен депозит на "Бромак" АД и внесена в банков сейф, не отговаря на действителното фактическо положение. От страна на "Бромак" АД чрез представена оборотна ведомост не е установено предоставяне на такава сума като депозит, съответно сумата не е открита и в банковия сейф. Това несъответствие между фактите и счетоводното им отразяване означава, че в случая не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, чийто основен принцип е всеки счетоводен запис да отразява вярно настъпилата стопанска операция. Изрична е разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството, която задължава предприятията да осъществяват счетоводството си на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и фактите, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. При наличие на установено основание по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, е приложима презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК и фактическите констатации в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното, което не е сторено в случая. Обосновано приходните органи са приели, че установените факти изпълват хипотезата на скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. а" от ДР на ЗКПО, доколкото процесната сума не е свързана с осъществяваната от дружеството дейност и е изплатена в полза на лице, което е свързано със собствениците на капитала на ревизираното дружество. От тук следва изводът за обоснованост и законосъобразност на ревизионния акт, с който е определен окончателен данък по чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ върху доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба, изчислен върху брутния размер на сумата. Изложените мотиви налагат решението в оспорената му част да бъде отменено като необосновано, вместо което да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "А. К." АД против ревизионния акт относно установените с него задължения в тежест на дружеството по чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ за периода от 01.10.2013 г. до 31.12.2013 г. в размер на 34 750 лева главница и лихви в размер на 6 799,29 лева. При този изход на спора, в полза на ответната страна Дирекция "ОДОП" гр. С. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е в размер на 1 776,48 лева за една съдебна инстанция или общо в размер на 3 552,95 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение