Решение № 769 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7807/2010 г.

Решение № 769 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7807/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Нешо Асенов Миранов от гр. Бяла Слатина чрез пълномощника му адв. Оля Ботева, срещу решение № 144 от 15.04.2010 г., постановено по адм. д. № 641/09 г. Административен съд - гр. Велико Търново, VII-ми състав, с което е отхвърлена жалбата на Нешо Асенов Миранов от гр. Бяла Слатина срещу РА № 900116/30.05.2009 г. на ТД на НАП - гр. Враца, потвърден с Решение № 326 от 5.08.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, като е осъден жалбоподателят да заплати на Д "ОУИ" сумата 3 980,94 лв. юрисконсулско възнаграждение. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на Великотърновския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания РА и да признае право на данъчен кредит. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, чрез своя процесуален представител, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на Нешо Асенов Миранов от гр. Бяла Слатина срещу РА № 900116/30.05.2009 г. на ТД на НАП - гр. Враца, потвърден с Решение № 326 от 5.08.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, в частта му относно непризнато право на данъчен кредит общо в размер на 127 578,83 лв. за данъчни периоди 04, 09 и 11 на 2007 г. и 06, 08 и 09 на 2008 г. и начислени лихви за забава в размер на 48 968,21 лв. Предвид направените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на процесния ревизионен акт, които според жалбоподателя водят до нищожност на същия, административният съд е описал подробно фактическата обстановка по издаване на същия, като е изложил съответни мотиви защо приема, че не е допуснато нарушение на административно-производствените правила и същият е издаден от компетентен орган, поради което направеното възражение за нищожност се явява неоснователно. Макар и схематично, административният съд е изложил мотиви относно представените по делото актове за прихващане и възстановяване, като е посочил, че те са издадени за други данъчни периоди, поради което се явяват неотносими към спора. Първоинстанционният съд е възпроизвел и установената фактическа обстановка по време на ревизията, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури - неоткриване на доставчиците на деклариран данъчен адрес, не представяне в срок на изискани им по реда на ДОПК доказателства във връзка с доставките, в резултат на което е прието, че липсват реални доставки по фактурите и не са налице условията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. След това съдът е описал и събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи за законосъобразността на издадения ревизионен акт. По отношение на представените пътни листове и товарителници са изложени мотиви, че те не са разписани нито от превозвача, нито от получателя, както и не е посочен вида на това, а освен това е налице разминаване в товарителниците и пътните листове относно началния пункт, където е натоварено горивото. Предвид вида на доставката дизелово гориво и амониева селитра, което са родово определени вещи, административният съд е обсъдил и въпроса за наличие на доказателства за прехвърляне на собствеността върху стоката съгласно изискванията на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, като е приел, че само по себе си сключването на сделка, респективно нейното счетоводно оформяне и документиране, не доказва нейното изпълнение при липса на доказателства за реално предаване на стоката от продавача на купувача. Посочено е, че в тази насока от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства нито в хода на съдебното, нито в хода на административното обжалване, като това обстоятелство не се установява и от представените договори с доставчиците, тъй като в договорите няма посочване на количества, а същевременно не са представени и приемо-предавателни протоколи. На база на изложеното е направен краен извод за законосъобразност на издадения ревизионен акт. Решението на Административен съд - Велико Търново е правилно и законосъобразно. В касационната жалба са наведени оплаквания по всички основания за неправилност на решението, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. На отделен ред са наведени доводи за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за нищожност на издадения ревизионен акт поради липса на компетентност на лицето, издало заповедта за определяне на компетентен орган, както и поради наличие на влезли в сила АПВ. Правят се и оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, в резултат на което е приложен неправилно материалния закон. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: На първо място неоснователни са оплакванията на касатора относно изводите на съда, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидена от закона форма и при спазване на съответните административно-производствени правила. Конкретно в касационната жалба се твърди, че по делото въпреки направени искания в тази насока не са били представени доказателства относно компетентността на лицето Цветанка Маринова Петрова, която е издала заповедта за определяне на компетентен орган по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Направеното оплакване е неоснователно. Въпросното оплакване е било направено и пред административния съд и е разгледано обстойно от него. В тази връзка от приходната администрация е била представена заповед № 130/1.04.2009 г. на директора на ТД на НАП - гр. Враца, от която е видно, че Валентин Георгиев Николов, който е заемал длъжността "началник" на отдел "Контрол" и е бил компетентен орган да издаде заповедта по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е ползвал законоустановен отпуск по времето от 3.04.2009 г. до 10.04.2009 г., поради което заповедта по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издадена от неговия заместник, определен със заповед № 153-232/21.10.2008 г. на директора на ТД на НАП - гр. Враца. Анализирайки въпросните доказателства, първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, а възраженията на жалбоподателя в обратния смисъл се явяват неоснователни. Неоснователни са и доводите на касатора за нищожност на издадения ревизионен акт поради наличие на влезли в сила ревизионни актове и отсъствие на хипотези по чл. 133 от ДОПК за тяхното изменение с последващ ревизионен акт. Въпросните актове са представени като доказателства по делото - л. 70 и следващите, и от тях е видно, че те касаят други данъчни периоди, различни от процесните, по които е отказано право на данъчен кредит, поради което същите са доказателства, неотносими към спора, а наведеният довод за нищожност се явява неоснователен. Оплакванията на касатора за неправилност на обжалваното решение по същество се свеждат до твърдяни нарушения на процесуалния закон, имащи за последица неправилно приложение на материалния такъв. Навеждат се доводи, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които по несъмнен и категоричен начин установяват реално изпълнение на извършените доставки, в резултат на което неправилно е било прието, че липсва реално изпълнение по фактурите и не са налице условия за признаване на право на данъчен кредит. Направените оплаквания са неоснователни. На практика доводите на касатора в тази им част се изразяват в изброяване на представените по делото многобройни писмени доказателства и излагане на твърдения, че те обосновават извод за реалност на доставките. За да отговори на основния спорен въпрос - дали процесните фактури отразяват реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, първоинстанционният съд е дал тълкуване на относимите към спора правни разпоредби, след което е съпоставил същите с конкретните факти и обстоятелства и изградил своите правни изводите. Последните са логически издържани и се споделят от настоящата инстанция. По делото няма спор, че при извършените насрещни проверки доставчиците не са открити на деклариран данъчен адрес, както и че не са били открити от вещото лице при изготвяне на експертизата, поради което не е били извършена проверка в счетоводството им. С оглед на характера на спора, правилно и обосновано първоинстанционният съд е акцентирал на момента на предаване на родово определените стоки като начин на прехвърляне на собствеността върху същите съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. В тази насока административният съд е обсъдил обстойно всички относими към спора писмени доказателства и правилно е приел, че представените договори за доставка, пътни листове и товарителници не установяват предаването на стоките, предмет на фактурите. Доколкото предмет на спора е наличието на реални доставки по процесните фактури, в това число и възникване на право на данъчен кредит по тях, то за делото е без значение обстоятелството, от какво количество гориво и торове се е нуждаел жалбоподателя за произведената или изкупена от него селскостопанска продукция, тъй като няма никаква пречка те да бъдат набавени и от други доставчици. В допълнение следва да бъде посочено, че по своето естество представените в хода на съдебното производство многобройни писмени доказателства са частни документи и като такива те нямат обвързваща съда доказателствена сила. Същите нямат и достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като най-ранна такава може да бъде приета датата на представянето им по делото. Освен това, ако въпросните доказателства действително са съставени на датата, посочена в тях, те следва да са били налице и да бъдат проверени по време на ревизията - както в счетоводството на доставчика, така и в счетоводството на жалбоподателя, каквито данни не са налице, от което може да бъде изведен извод, че доказателствата са новосъставени с цел да бъде защитена тезата на жалбоподателя за реално изпълнение на доставките. Като е стигнал до същите правни изводи и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд - гр. Велико Търново е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,