Решение № 3474 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11446/2011 г.

Решение № 3474 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11446/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна (наречена от подателката й "частна") жалба на Мариела Радоева Леонтиева от гр. Габрово срещу решение № 3270 от 04.07.2011 г., постановено по административно дело № 9514/2010 г. по описа на Административен съд София - град, с което първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата й срещу Експертно решение (ЕР) № 0710 от зас. № 116 от 10.09.2010 г., издадено от НЕЛК, нервни болести. По съображения за неправилност на съдебното решение, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска неговата отмяна и решаване на спора по същество чрез отмяна. Ответникът по касация - Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оставянето в сила на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд София - град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касаторката пороци, обуславящи наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С обжалваното пред Софийския градски административен съд експертно решение на НЕЛК по нервни болести частично е потвърдено ЕР на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ - Габрово № 1448/29.04.2010 г., с което е анулиран издадения от Медицински център "Апогей" болничен лист № 2879336, серия А 2008 г., за временна неработоспособност на Мариела Радоева Леонтиева. При разглеждане на делото Административен съд София - град е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторката за необоснованост. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства Софийският градски административен съд е достигнал до краен правен извод за законосъобразност на процесното експертно решение, след като е установил, че то е постановено от компетентен орган в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. В хода на съдебното производство пред Административен съд София - град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Видно от мотивите на проверявания съдебен акт, решаващият съдебен състав е извършил цялостна проверка съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК. В хода на съдебния процес е била установена верността на констатациите на НЕЛК, че Леонтиева е ползвала отпуск по болест с по-голяма продължителност от 365 дни за три последователни години (общо 374 дни), че в медицинската документация липсват данни за назначаване на лечение, предвид което такава дълга продължителност на отпуска не е оправдана, и че липсват записани контролни прегледи в Личния амбулаторен картон (ЛАК) на лицето. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, липсата на записани контролни прегледи на лицето в ЛАК е нарушение на чл. 22, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки за медицинските експертизи (/ПУОРОМЕРРКМЕ/, отм, но действал към процесния период), а липсата на клиничен преглед е нарушение на чл. 26, ал. 1 и ал. 4 от ПУОРОМЕРРКМЕ (отм.), защото лекарските консултативни комисии (ЛКК) вземат решения по здравословното състояние и работоспособността на пациентите след задължителен клиничен преглед. Освен това, съгласно чл. 25, ал. 1 от ПУОРОМЕРРКМЕ (отм.) и чл. 21, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (/НМЕР/, отм., но също действала към процесния период), ЛКК разрешават непрекъснат отпуск за временна неработоспособност до 180 календарни дни и не повече от 30 дни еднократно, а според чл. 21, ал. 2 и ал. 4 от НМЕР (отм.), когато временната неработоспособност е продължила повече от шест месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца при условие, че са налице обективни причини за възстановяване на неработоспособността в следващите два месеца. В случая болничният лист правилно е анулиран, понеже ЛКК не е разполагала с компетентност да разрешава отново отпуск за временна неработоспособност без ТЕЛК. Извън горното, доколкото обжалваното пред НЕЛК решение на ТЕЛК няма друг предмет освен обсъждането на болничния лист, то НЕЛК по същество е потвърдила изцяло това решение, а допуснатата фактическа грешка с израза "частично потвърждава", вероятно обусловена от това, че експертизата е частична, не влияе на законосъобразността на оспореното с жалба до първоинстанционния съд решение на Националната експертна лекарска комисия, защото сама по себе си не е съществено нарушение, опорочаващо непоправимо оспореният акт на администрацията. В рамките на своите правомощия НЕЛК е извършила проверка на атакуваното пред нея частично ЕР на ТЕЛК и се е произнесла. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторката, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърденото по същество с него експертно решение на НЕЛК, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,