Решение № 4898 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14007/2017 г.

Решение № 4898 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14007/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Д., подадена срещу решение № 1731 от 26.10.2017 г. по адм. дело № 884/2017 г. на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 346 з-63/27.03.2017 г., издадена от началника на РУ - С. при ОДМВР - Б., за налагане на Димов като полицейски инспектор V степен в група "Охранителна полиция" на дисциплинарното наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, на основание чл. 194, ал. 2, предл. второ, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо и чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът не е взел становище пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата съдебна инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд, а мотивите му изцяло се споделят. Решението, предмет на касационното обжалване, е законосъобразно и обосновано, и е постановено в съответствие с установената съдебна практика по относимата материя. Според касатора не са снети обяснения по случая от оспорващия заповедта Димов. Твърди се още, че дисциплинарноразследващият орган не е извършил всички действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Навежда доводи, че оспорващият не е бил запознат с вътрешните правила като нормативен документ. Решението е правилно. Съдът е спазил изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК да провери законосъобразността на посочения акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Няма спор, че актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 204, т. 1 от ЗМВР и в предвидената по чл. 210, ал. 1 от с. з. писмена форма, като съдържа необходимите реквизити. Спазени са процедурните правила и сроковете по чл. 195, във вр. с чл. 196 от ЗМВР за откриване и установяване на дисциплинарно нарушение. С оспорената заповед е прието, че В. Д. е нарушил чл. 9, ал. 2 вр. с чл. 5, ал. 2 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР за престъпления от общ характер, утвърдени със заповед на министъра на вътрешните работи № 8121 з-780/24.10.2014 г., поради неприключването в срок на преписка с рег. № 346000-2520/08.08.2016 година. За тази разпределена му преписка е видно, че касаторът не е изготвил доклад за установените факти и обстоятелства по случая, нито пък е поискал писмено разрешение за удължаване на срока, нещо, което не се оспорва от Димов, който обяснява бездействието си с липса на съдействие от тъжителите. Следователно като обективен факт забавянето на преписката извън крайния срок, независимо от причините за това, е доказано и е налице небрежност в служебната дейност по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Неоснователни са доводите на касатора, че служителят не е депозирал писмени обяснения. От доказателствата по делото се установява, че има такива обяснения от 03.02.2017 г., които са дадени преди крайното становище на комисията, извършила проверката. Това становище № УРИ251 р-4239/07.02.2017 г. е връчено на жалбоподателя на 27.02.2017 година. Указан му е бил срок от 24 часа, в който да представи писмени обяснения, но такива не са били представени. Димов е отказал да получи писмена покана с изх. № 364 р-2180/10.03.2017 г. за даване на писмени обяснения, за което е съставен протокол от 27.03.2017 година. Следователно след приключване на проверката самият Димов не се е възползвал от възможността да даде обяснения, поради което правото му на защита не е нарушено. Като необосновани следва да се отхвърлят и възраженията, че не са извършени всички действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Събраните доказателства не сочат нарушения на процедурните правила по чл. 206, ал. 3 и чл. 207, ал. 3 от ЗМВР. В заключение, доводите на оспорващия, че не е бил запознат с вътрешните правила като нормативен документ следва да се приемат като ирелевантен факт по случая предвид заявеното от Димов, че знае сроковете и правилата. Още повече това е документ, с който той ежедневно работи. Предвид всичко изложено решението на Административен съд - Б., с което е потвърдена процесната заповед е правилно, постановено е в съответствие на разпоредбите на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски не се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,