Решение № 15175 от 11.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3310/2010 г.

Решение № 15175 от 11.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3310/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Бейхан Реджебов Касимов против решение № 3 от 26.01.2010 г. по адм. дело № 164/2009 г. на Административен съд - Разград, с което е отхвърлена жалбата на Касимов против заповед № 328 от 6.11.2009 г. на областния управител на област Разград, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното му правоотношение е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена. Ответникът - областният управител на област Разград оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд - Разград да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Разград е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 328/6.11.2009 г., с която служебното правоотношение на жалбоподателя Касимов е прекратено, е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 7, т. 27 от Устройствения правилник на областните администрации, областният управител е орган по назначаването), в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - същата е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл. 61 и чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл. Обстоятелството, че в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение неправилно е отразен номера на акта, с който са извършени структурните промени в областната администрация, не опорочава издадената заповед, тъй като организационните изменения фактически са осъществени. Изводите на първоинстанционния съд, че при постановяване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, също са законосъобразни. Заповедта е издадена след извършени организационно - структурни промени в дирекция на областната администрация, които предпоставят и правото на органа на упражни правомощията по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Отправянето на предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение не е задължително (арг. от чл. 106, ал. 4 от ЗДСл), поради което моментът на неговото връчване не може да се отрази на правилността на оспорения административния акт. Първоинстанционният съд законосъобразно приема, че атакуваната заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това и служебното правоотношение на касатора е прекратено след изпълнение на предвидените в закона предпоставки, а именно - съкращаване на заеманата от служителя длъжност. Със заповед № 326 от 6.11.2009 г. на областния управител са извършени промени в структурата на дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" на областната администрация, като е утвърдено, считано от 6.11.2009 г., ново длъжностно разписание. Съгласно извършените промени отдел "Регионално развитие и управление на проекти и програми" в дирекцията, както и сектор "Регионално развитие" към посочения отдел, в който жалбоподателят заема длъжността "началник сектор" са закрити. С това е премахната и длъжността "началник сектор "Регионално развитие" заемана от жалбоподателя. При тези данни правилно първоинстанционният съд приема, че длъжността на жалбоподателя като нормативно определена позиция е премахната. Законосъобразно е и заключението, че заемната от касатора длъжност престава да съществува и като система от функции, задължения и изисквания. Действително с извършените промени общата численост на персонала в дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" не е променена, тъй като са увеличени бройките за длъжността "главен експерт" в отдел "Държавни имоти и устройство на територията". Не е налице обаче идентичност на функциите, включени в длъжността "началник сектор", изпълнявана от жалбоподателя, и тези за "главен експерт". Първата длъжност е ръководна с ниво "А7" по Единния класификатор на длъжностите в администрацията и включва дейности, свързани с осъществяването на ръководство на работата в сектора, както и такива, свързани с разработването и отчет по изпълнението на Областната стратегия за развитие и задължения в областта на транспорта и транспортното обслужване. Длъжността "главен експерт" е експертна, в нея не са включени ръководни функции и основните задължения са свързани с изготвяне на актове и отписване от актовите книги на имотите държавна собственост, инвеститорски контрол, съгласуване и изменение на подробни устройствени планове. При горните констатации аргументирано първоинстанционният съд приема че функциите, изпълнявани от жалбоподателя на длъжността "началник сектор Регионално развитие" не съвпадат с функциите на длъжността "главен експерт" в отдел "Държавни имоти и устройство на територията" и следователно заеманата от жалбоподателя длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания съгласно дефиницията на чл. 2 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (НПЕКДА), с новото разписание на длъжностите от 6.11.2009 г. е премахната. Ето защо като достига до извода, че е налице реално съкращаване на длъжността, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното правоотношение, съдът постановява съдебен акт в съответствие със закона. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на административния съд е постановено след цялостна преценка на събрания доказателствен материал, а изводите на съдебния състав изцяло кореспондират с ангажираните писмени доказателства. Доказателствата за одобрени нова структура на дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" в областна администрация Разград и представените длъжностни характеристики обосноват извода, възприет от първоинстанционния съдебен състав, че заеманата от касатора длъжност като нормативно определена позиция и система от функции е премахната. В този смисъл крайните изводи за съда за осъществяване на изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и законосъобразност на постановения на това основание административен акт, съответстват на доказателствата по делото. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,