Решение № 4721 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7959/2015 г.

Решение № 4721 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7959/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на В. Д. В. от [населено място] срещу решение № 1053 от 25.05.2015 г. по адм. д. № 82/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място], ІІ отделение, ХІІ състав, в частта му с която жалбата е била отхвърлена. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът – Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решението, в оспорената му част, Административен съд - [населено място], е отхвърлил жалбата на В. Д. В. от [населено място] срещу решение № РД-435 от 19.12.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място] и разпореждане № [ЕГН], протокол ПР-1685 от 24.10.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - [населено място]. Така постановеното съдебното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че по заявление от 15.12.2000 г., с разпореждане № 105 от 23.01.2001 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - [населено място], е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. Д. В., като е променен тригодишния базисен период за времето от 1.01.1990 г. до 31.12.1992 г. с доход 70 920 лв., определен е индивидуален коефициент 1. 72 и е включен допълнителен стаж при условията на ІІ и ІІІ категория труд, с който зачетения стаж е както следва: от І-ва категория – 19 г. 00 м. 26 дни, от ІІ-ра категория – 6 г. 04 м. 15 дни и от ІІІ-та категория – 10 г. 01 м. 22 дни. Размерът на пенсията е определен при общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ-та категория труд при условията на чл. 104 КСО в признат общ размер 49 г. 10 м. 24 дни. Със заповед № 82 от 06.03.2013 г., Директорът на ТП на НОИ - [населено място], е наредил да се извърши проверка в архивохранилището на отдел "Пенсии" на реда и начина на съхранение на действащите пенсионни досиета по списък. Със заповед № 200 от 15.07.2013 г. на същия административен орган е наредено в срок до 19.07.2013 г. началникът на сектор "Пенсионно обслужване" да представи на началник отдел "Пенсии" и Директора на ТП на НОИ - [населено място], списък на установените случаи с липсващи или служебно възстановени пенсионни досиета, като са определени състави на работни екипи. По делото не е било спорно, че едно от липсващите пенсионни досиета е това на В. Д. В. Ето защо, с писмо изх. № К-17720 от 18.04.2013 г., същият е приканен да представи на осигурителния орган всички документи, удостоверяващи осигурителния му стаж. Лицето не е сторило това и е било уведомено да представи декларация относно осигурителния си стаж по периоди, както и при кои осигурители е бил положен. В. е подал декларация вх. № К-4091 от 25.04.2013 г. Осигурителният стаж е бил установяван чрез удостоверения, издавани от отдел "О." при ТП на НОИ - [населено място], ТП на НОИ - [населено място] и ТП на НОИ - [населено място], както и от правоприемниците на осигурители, като тези удостоверения не са били оспорени по реда на чл. 117, ал. 1, т. 1, предложение второ КСО. В съдебната фаза на административния процес жалбоподателят не е представил нови доказателства, не е направил доказателствени искания освен за допускане на един свидетел. В съдебното заседание, състояло се на 07.05.2015 г., разпитан при условията на чл. 176 ГПК, В. е заявил, че няма никакви документи, не е подавал такива за изменение на пенсията, не си спомня кой служител е приел документите му. Свидетелката В., дъщеря на В., твърди, че баща й е представил документи за преизчисление на пенсията му, които не му били върнати, но не знае какви са те и не ги е виждала. В тази връзка съществено е, че всички данни за осигурителния стаж са били възстановени възоснова на нормативно регламентирани източници, като единствено за периода 01.04.1962 г. – 31.12.1962 г., това не е било сторено, тъй като разплащателните ведомости на ДПП "А." [населено място] до 31.12.1962 г. са били унищожени, поради изтекъл 50-годишен срок. По отношение на стажа в "Геоложки проучвания", ликвидаторът на [фирма] е уведомил органите на НОИ, че лицето не фигурира в разплащателните ведомости. Предвид наличните документи, разпоредбата на чл. 9, ал. 1 НПОС, противоречията между показанията на жалбоподателя и дъщеря му, както и че тя не виждала документите, не може да бъде прието, че през 2000 г. лицето е удостоверило надлежно общ осигурителен стаж в размер на 49 г. 10 м. 24 дни. След проверка на проведеното административно производство, разгледано в мотивите към оспореното решение, съдът е направил обоснован и законосъобразен извод за спазване на принципите на истинност и служебно начало, въведени в чл. 7 и чл. 9 АПК. След преценка на събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, правилно е било прието, че действителния осигурителен стаж на лицето, включително и с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО е, както следва: от І-ва категория – 19 г. 06 м. 07 дни, от ІІ-ра категория – 1 г. 09 м. 29 дни и от ІІІ-та категория – 11 г. 06 м. 07 дни, който превърнат към ІІІ-та категория труд възлиза на 46 г. 04 м. 02 дни, т. е. същият се различава от този, при който е преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2001 г. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че административният орган не е имал право да извършва подобни проверки след толкова продължителен период от време, както и че действията на органите на ТП на НОИ по ново установяване на осигурителния стаж и намаляване на пенсията, са незаконосъобразни. Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения имат право да проверят всички физически и юридически лица за дейността, възложена на Националния осигурителен институт. За извършване на проверките те имат право на свободен достъп до работните помещения и обекти. Наред с това в чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО изрично е посочено, че влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер. Следователно контролните органи на НОИ не само имат право да извършват проверки на пенсионните досиета, но и да отменят предходни свои разпореждания, с които пенсията неправилно е била определена в по-голям размер. Твърдението на касационния жалбоподател, че при постановяването на разпореждане № 105 от 23.01.2001 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - [населено място], той е представил всички документи, включително и тези, които при повторното им набавяне не са открити, не е доказано. Казаното се отнася и до твърдението на В., че органите на ТП на НОИ са задържали оригиналите на неговите пенсионни документи. В тази връзка в настоящите мотиви са изложени подробни съображения. Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Задължение на пенсионера е да установи размера на своя осигурителен стаж и доход. За периодите, през които лицето не е могло да докаже осигурителен стаж пред него съществува правната възможност да стори това при условията на Закона за установяване на тредов и осигурителен стаж. Действително ненадеждното съхраняване на пенсионните досиета от органите по пенсионно осигуряване е в нарушение на нормативно регламентирани служебни задължения на длъжностни лица от цитираното Териториално поделение на НОИ. Каква отговорност ще понесат те, административна или наказателна, е въпрос, който е периферен по отношение същността на настоящия правен спор, който се свежда до установяване на действителния осигурителен стаж на В.. Наред с изложеното, при доказване на непризнатия осигурителен стаж по надлежния ред, пред лицето съществува възможността да поиска изменение на пенсията по реда на чл. 99, ал. 1 КСО, както и да претендира претърпени вреди. Стигайки до извода за законосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, своевремнно направеното искане с отговора по касационната жалба и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, в полза на ответника се присъжда сумата 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,