Решение № 6190 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1556/2011 г.
ВАСII отделение04.05.2011 г.докладчик т Дима Йорданова
Диспозитив
Оставя в сила решението от 19.11.2010 г. постановено по адм. д. № 388/2010 г. на Благоевградския административен съд в частта му, с която е отхвърлено оспорването срещу решение № 285 от протокол № 26/24.11.2009 г. на Общински съвет гр. Гоце Делчев. Оставя в сила решението (имащо характер на определение) в частта му, в която е оставено без разглеждане оспорването на Георги Арнаудов срещу същото решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6190 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1556/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Георги Арнаудов от гр. Гоце Делчев е обжалвал с частна жалба решенето от 19.11.2010 г. постановено по адм. д. № 388/2010 г. на Административен съд гр. Благоевград (имащо характер на определение), с което е оставено без разглеждане оспорването против протокол № 285, обективирано в протокол № 26 на общински съвет гр. Гоце Делчев, в частта за имоти с идентификатори 501.2568, 501.2569.501.2570, 501.2647, 501.2648, 501.2116, 501.2097 и № 501.5192 с прекратяване на производството в тази му част, а в останалата част от същия протокол е отхвърлил оспорването като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно. Ответникът Атанас Марков изразява становище за правилност на решението. Останалите ответници не изразяват мнение. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за неоснователност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведеното оплакване за неправилност във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за законосъобразно решението на общинския съвет в частта му досежно отразяването на регулацията между УПИ - Х - 501991 и УПИ - II - 1001 от кв. 130 -гр. Гоце Делчев на посоченото за издаването му основание. Въз основа на събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото вкл. и от заключението по изслушаната съдебно - техническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обосновано са направени обосновани изводи за съвпадение на регулационната линия между сочените поземлени имоти (УПИ - 991 и УПИ - 1001), която минава по имотната граница между парцелите без да е променена по действащите планове от 1960 и с. от 1974 г. и 1992 г. След като липсват доказателства одобрената регулационна линия да навлиза в УПИ - 991 следователно, както правилно е приел съда не е налице невярно отразяване на същата в плана. По отношение на претендираното придаваемо място от 89 кв. м закупено от наследодателя на жалбоподателя данните са сочили, че същото е било вкл. в парцела и отразено в издадените по-късно нот. актове, поради което наведения довод с касационната жалба е неоснователен. Приемайки изводите за законосъобразност на решението на общинския съвет в частта му, в която е одобрен ПУП - ПР и ПЗ, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано в частта му, в която е отхвърлена жалбата като неоснователна, тъй като изводите му кореспондират с събраните и обсъдени факти обстоятелства по делото и изградено въз основа на тях и закона, поради което като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва на основание чл. 221, ал. 2 АПК да се остави в сила. По частната жалба. Решението имащо характер на определение е правилно. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за липсата на активна легитимация за жалбоподателя след като правото му на собственост върху не е установено по безспорен начин. Правилно е прието, че няма качеството на заинтересувано лице по силата на чл. 131 ЗУТ да оспорва административния акт. Активната процесуална легитимация е положителна предпоставка за правото на оспорване. При нейната липса оспорването се явява недопустимо, както законосъобразно е прието. Наред с това висящото производство пред районния съд по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ не е основание да се приеме обратното. При така възприетата фактическа обстановка за недопустимост на оспорването в тази му част, решението с характер на определение е законосъобразно и обосновано и следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ