Решение № 11479 от 30.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16016/2013 г.

Решение № 11479 от 30.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16016/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митнически пункт Пристанище Леспорт, при митница Варна, чрез гл. юрисконсулт Людмила Тодорова против решение № 2361 от 3.10.2013 г. на Административен съд, град Варна, постановено по адм. дело № 2035/2013 г., с което е отменено решение към ЕАД № 11BG002006H0006881 26052011 от 12.02.2013 г., с вх. № 9300-150/13.02.2013 г. издадено от началника на МП Пристанище Леспорт. В касационната жалба и в представените по делото писмени бележки, касационният жалбоподател чрез процесуалния си представител излага доводи за неправилност на решението, поради нарушения на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът не е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК като анализира всички събрани по делото доказателства. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Челик 09" ЕООД, гр. Шумен не е изразил становище по касационната жалба. Участващият в съдебното производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид данните по делото и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт по чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било решение на митнически орган за промяна на декларирана митническа стойност на внесена стока и определените в тази връзка допълнителни задължения за внасяне на ДДС, на основание чл. 78, чл. 201, чл. 214, чл. 217 и чл. 4, т. 5 от Регламент № 2913/92. За да отмени административния акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма на акта чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - неправилно са посочени правните основания за издаване на акта. По приложението на материалния закон е обоснован извод, че от страна на митническия орган, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 170 от АПК не е установено, че стоките са внесени при занижена митническа стойност. Според административния съд такъв извод не може да се направи и въз основа на доказателствата, представени от турската митническа администрация. Решението е правилно по своя краен резултат. Релевантните за спора факти са установени и кореспондират със събраните по делото доказателства. Въз основа на правилно установената по делото фактическа обстановка, крайният извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт е в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в буква "а" - "г". Идентично е съдържанието и на разпоредбата от националния закон - чл. 35 от ЗМ. При така действащата правна уредба и съгласно чл. 170 от АПК, правилно първоинстанционният съд е приел, че при подадени митнически декларации от износителя и вносителя с различна стойност на внасяната стока, в тежест на митническия орган е, да установи фактическите основания, въз основа на които приема, че по-високата митническа стойност на стоките, посочена в износната декларация представлява платената или подлежащата на плащане цена на стоката по смисъла на чл. 29, § 1 от МКО. В конкретния случай "Челик 09" ЕООД гр. Шумен е декларирало митническа стойност на внесените стоки по процесния ЕАД - стока № 1: гипс за фугиране 200 торби по 30 кг. и гипс бързостягащ 400 торби по 30 кг., общо 18000 кг. нето; стока № 2: Гипс за машинна мазилка 800 торби по 35 кг. и гипс за ръчна мазилка 600 торби по 30 кг. общо 46000 кг. нето; стока № 3: Гипс за лепене на гипсокартон 8000 торби по 30 кг., 24 000 кг. нето. Декларираната от вносителя митническа стойност на стоките е 2494 евро съгласно приложените към ЕАД документи: фактура № 15223/26/04/2011 г.; опаковъчен лист от 26.04.2011 г.; сертификат за движение А. ТR № К0384826; декларация D. V. 1 Държавните вземания, изчислени въз основа на така декларираната митническа стойност са определени в размер на 975,57 лв. В хода на административното производство по чл. 78 от МКО е представена от турските митнически власти електронна разпечатка на турска митническа декларация 11550100EX003767 от 26.04.2011 г. заедно с придружаващи я заверени копия на фактура № 178811/26.04.2011 г.; коносамент 1/3.05.2011 г.; сертификат за движение А. ТR № К0384826/30.04.2011 г., опаковъчен лист от 26.04.2011 г. В хода на проверката митническите органи са констатирали, че при износа стоките са декларирани с митническа стойност 7441.77 евро съгласно фактура № 178811/26.04.2011 г., която стойност е възприета за митническа стойност на стоките и въз основа на нея са определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 1935.40 лева. При тези фактически данни правилно съдът е приел, че доказателствената задача на митническия орган за установяване на всички предпоставки за издаване на оспорения административен акт и по-конкретно на определената нова митническа стойност на процесните стоки, не е изпълнена и е отменил оспореното митническо решение. По делото липсат данни и доказателства, че по-високата стойност на стоките, декларирана от износителя Celik dis Ticaret е действително платената или подлежаща на плащане цена по смисъла на чл. 29, § 1 от МКО. Установената идентичност на стоките по износната и вносната декларация не е достатъчна да обоснове извод за размера на митническата им стойност и в частност, че реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките е тази, посочена пред турските митнически власти към момента на износа, а не тази, декларирана от вносителя, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба. Нормата на чл. 12 от Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност, в сила от 10.06.1998 г. не определя формална доказателствена сила на представените от турската митническа администрация документи, в това число и разпечатка от декларацията на износителя, поради което същата правилно е ценена от съда във връзка с останалите доказателства по делото. Доводите в касационната жалба, че съдът не е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, са неоснователни. Съдът е изложил конкретни съображения по критериите за законосъобразност, предвидени в чл. 146 от АПК като е извършил преценка за компетентност на органа, издал акта, за неговата форма, спазването на процесуалните правила и условията за определяне на митническата стойност на стоките по смисъла на чл. 29 от Регламент № 2913/92 относно създаване на МКО. С оглед на изложеното крайният извод на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон следва да бъде споделен и решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,