Решение № 6061 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1857/2021 г.

Решение № 6061 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1857/2021 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община М., приподписана от адв. И., срещу решение № 844 от 18.12.2020 г. по адм. д. № 879/2020 г. на Административен съд – гр. Х., с което е отменена Заповед № 2 от 10.09.2020 г. на Кмета на община М., с която на основание чл. 224а ал. 5 и 6 от ЗУТ и наличието на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено спиране изпълнението на всички видове строително – монтажни работи (СМР) по незаконен строеж "Реконструкция на покривна конструкция" на сграда с кадастрален № 16907.28.34. 4, намиращ се в имот № 16907.28.34 на с. Г. поле, общ. М., собственост на В. Ж. и М. Г. и с което община М. е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че му е нарушено правото на защита, тъй като не е бил редовно призован за открито съдебно заседание и не са били разменени книжа, както и не му е предоставена възможност да представи допълнителни доказателства. Твърди и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е разпределил доказателствената тежест и не е указал, че за някои обстоятелства не се сочат доказателства. Посочва, че е необоснован извода на съда за това, че не е доказано, че се касае за извършена реконструкция, която представлява строеж, тъй като навежда аргументи, че съдът се е позовал за това на показания на свидетел, който няма специални знания за това и е брат на лице, което стопанисва обекта, а не е изпълнил задължението си да събере относимите доказателства, включително с назначаване на съдебно техническа експертиза. Поради това твърди и необоснованост на извода на съда, че не е налице реконструкция, а не е налице извършен текущ ремонт на обекта. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу оспорената в първата инстанция заповед. Алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Ответниците В. Ж. и М. Г., чрез процесуалния си представител адв. М., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Х. е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма, но в противоречие с материалния закон. Приел е, че не е спорно, че към момента на проверката се извършват СМР и че за тази дейност не са издавани строителни книжа, както и че не е налице спор досежно вида на извършвани СМР. Приел е обаче, че от изложеното в оспорената заповед и административната преписка е неясно дали установеното от практическа страна може да бъде определено като реконструкция на покрива, при която съобразно легалното понятие се увеличава носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите, доколкото липсвало такова изрично изявление от административния орган, както и поради това, че не са ангажирани от него доказателства в тази насока. В тази връзка е приел, че поради тази липса на яснота не може да бъде направен обоснован извод, че в конкретния случай не е извършен текущ ремонт на сградата – утайник и покрива й, за който вид СМР не се изисква издаване на разрешение за строеж. Поради това е посочил, че в оспорената заповед необосновано е прието, че за извършваните СМР следва да има строителни книжа, които в случая не са налице. В тази връзка е приел, че не са били налице материално правните предпоставки за издаване на оспорената заповед, поради и което я е отменил. Оспореното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 168, ал. 1 "Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146" от АПК, а именно липса на компетентност, неспазване на установената форма; съществено нарушение на административно производствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона. При изпълнение на тези свои задължения съгласно чл. 171, ал. 2 АПК "По искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Вещи лица, оглед или освидетелстване той може да назначава и служебно". При постановяване на оспореното решение съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК и необосновано е приел, че не е доказано, че установените при проверката извършвани СМР отговарят на понятието за реконструкция. Необосновано и в при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила съдът е приел, че не е безспорно установено, че не се касае за извършен текущ ремонт, при който съответно е неприложима разпоредбата на чл. 224а ал. 5 ЗУТ. Това е така, тъй като за да достигне до този извод съдът се е позовал само на събраните в хода на производството гласни доказателства, а именно разпита на свидетеля С. К.. От показанията на същия се установява какви СМР са били извършени, но същият е брат на лицето, което е наело обекта Б. В. и е участвал в извършване на СМР, но няма специални знания досежно разграничаване на това дали СМР представляват реконструкция или текущ ремонт на покрива, съответно до установяване на това дали за извършеното са необходими строителни книжа или не, който факт е от съществено значение до установяване на предпоставките по чл. 224а ал. 5 и 6 ЗУТ за наличие на основанията за спиране на строежа, поради установена негова незаконност. За установяване на посочените обстоятелства съдът е следвало служебно съгласно цитираната по – горе разпоредба на чл. 171, ал. 2 АПК и в изпълнение на задължението си да провери законосъобразността на оспорения административен акт в цялост, да назначи съдебно техническа експертиза за установяване на фактите и обстоятелствата от значение за спора, за които не разполага със специални знания. Като не е сторил това съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяна на оспореното решение. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради това, че не е бил редовно призован за насроченото и проведено единствено заседание на 20.11.2020 г., тъй като видно от доказателствата същият е редовно уведомен по електронна поща, като от него е налице изхождащо потвърждение за получаване на уведомлението. Въпреки това посоченото по – горе допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и фактът, че спорът не е изяснен от фактическа страна, не са изяснени факти и обстоятелства, за които не е достатъчно събирането само на писмени доказателства, а следва да бъдат използвани специални знания, водят до извод за неправилност на оспореното решение. Предвид това, че за установяване на спорните факти и обстоятелства, събирането на писмени доказателства не е достатъчно, настоящата инстанция не може да се произнесе по спора по същество. Оспореното съдебно решение следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. Х., като при новото разглеждане съдът следва с използването на специални знания да установи дали извършваните СМР съответстват на легалното понятие за реконструкция или за текущ ремонт, след което да направи преценка за наличието на предпоставките по чл. 224, ал. 5 и 6 ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. По претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,