Решение № 47 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13282/2012 г.

Решение № 47 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13282/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Насуф Махмуд Насуф, от с. Суходол, област Силистра против решение № 59/10.10.2012 г. по адм. дело № 91/2012 г. на Административен съд - Силистра. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Силистра, чрез юрисконсулт Маргарита Маринова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд законосъобразно и обосновано е приел, че в качеството си на осигурено лице (общински съветник) жалбоподателят няма право на обезщетение за безработица през времето, през което е упражнявал дейност, за която е подлежал на задължително осигуряване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че с разпореждане № 183-00-501-12 от 06.04.2012 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ - Силистра на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на Насуф Махмуд Насуф, поради наличие на данни, че последният е осигурено лице в качеството му на общински съветник. С решение № 009/19.05.2012 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Силистра е потвърдил първичния индивидуален административен акт, приемайки че жалбоподателят е получавал доходи от изборна длъжност и попада в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, за които се дължат осигурителни вноски съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО. С решение № 59/10.10.2012 г. по адм. дело № 91/2012 г. Административен съд - Силистра е отхвърлил жалбата на Насуф Махмуд Насуф, от с. Суходол, област Силистра срещу решение № 009/19.05.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Силистра, с което е потвърдено разпореждане № 183-00-501-12 от 06.04.2012 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 54г, ал. 4 от КСО длъжностните лица по чл. 54ж, ал. 1 от КСО спират с разпореждане изплащането на обезщетенията за безработица, когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. По делото е установено, че за периода, за който му е отпуснато обезщетение за безработица с разпореждане № 183-00-501-1/29.11.2011 г. жалбоподателят е изпълнявал длъжността общински съветник в Общински съвет - Главиница, за което е получавал възнаграждение на основание чл. 34 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО включва в кръга на задължително осигурените лица за всички социални рискове, упражняващите трудова дейност и получаващи доходи от изборни длъжности. Внасянето на осигурителни вноски се извършва в размерите, установени от чл. 6, ал. 3 от КСО. Общинските съветници, получаващи възнаграждение на основание чл. 34 от ЗМСМА за изпълнение на произтичащите от изборната длъжност задължения, подлежат на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО и в качеството им на осигурени лица не са сред правоимащите да получават обезщетение за безработица. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Точно и в съответствие с действащите нормативни разпоредби са определени и дължимите деловодни разноски. Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд възлизат на сумата от 150,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение