Решение № 14127 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3077/2010 г.

Решение № 14127 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3077/2010 г., III о., докладчик председателят Венета Марковска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Николай Николов, в качеството му на процесуален представител на Иван Костадинов Стойчев и Елисавета Венелинова Стойчева, против решение № 80/21.12.2009 г., постановено по адм. дело № 4955/2008 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което са отхвърлени, като неоснователни и недоказани, исковете на касаторите, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, против Областна администрация на област София и Министерство на вътрешните работи за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 60000 лева, за периода 1.08.2003 г. до 21.08.2008 г., и за неимуществени вреди в общ размер на 20000 лева. Касационните възражения се отнасят от една страна до пропуска на съда да обсъди и изложи мотиви по отношение доводите и твърденията на ищците, представляващо съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а от друга страна се твърди, че е налице неправилно приложен материален закон, с оглед установените по делото факти. Ответникът по касационната жалба - Министерството на вътрешните работи, представлявано от юрк. Пиперкова, счита касационната жалба за неоснователна, а решението на АССГ за правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва се, че съдът е постановил своето решение в съответствие със събраните доказателства и установените от тях правно-релевантни факти и при правилно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, в настоящия касационен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбите намира, че са подадени от надлежни страни, за които решенията са неблагоприятни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са допустими, разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Иван Костадинов Стойчев и Елисавета Венелинова Стойчева срещу Областна администрация на област София и Министерство на вътрешните работи на основание чл. 1 от ЗОДОВ, с обща цена на обективно съединени искове 80000 лв. Исковата претенция е обоснована с твърдението, че в резултат от издаването на четири незаконосъобразни административни акта на министъра на вътрешните работи и областния управител на област София град, са настъпили посочените в исковата молба вредоносни последици - пропуснати имуществени ползи и претърпени неимуществени вреди. Първият акт е акт за публична държавна собственост (АПДС) № 430 - МВР/20.11.1997 г., одобрен от министъра на вътрешните работи, касаещ поземлен имот от 1000 кв. м, от парцел с обща площ от 2500 кв. м, находящ се в гр. София, ул. "Лавеле" 30, заедно с изградената в имота масивна двуетажна сграда. Вторият е заповед № РД-57-056/25.02.1998 г., на областния управител на област София, издадена на основание чл. 2, ал. 2 ат ЗВСОНИ, с която се нарежда да бъде отписан от актовите книги за държавна собственост на район "Триадица" акт за държавна собственост (АДС) № 142/21.08.1952 г., в частта му, касаеща терен с площ от около 650 кв. м, при граници - ул. "Алабин", ул. "Цар Борис I" и Стопанско училище "Мария Луиза". Третият акт е заповед № РД-15-514/13.12.2002 г., с която областния управител отменя своята заповед № РД-57-056/25.02.1998 г. Четвъртият е акт за частна държавна собственост (АЧДС) № 03327/7.02.2003 г., одобрен отново от ОУ, касаещ имот - дворно място с площ от 632 кв. м, УПИ V-6, кв. 254, м. "Центъра", заедно със сграда (изградена в груб строеж), на 5-6-7 етажа и 1 подземен. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск приемайки, че актовете посочени като причина за вредите не представляват властнически волеизявления, постановени при или по повод изпълнение на административна дейност, засягащи правата и интересите на трети лица. Посочено е че актуването и деактуването на имоти (нареждането да бъдат актувани/деактувани както и самото издаване на актовете за държавна собственост и свързаното с това вписване или отписвани в съответните книги) има единствено уведомителен характер спрямо останалите субекти относно вещните претенции на държавата към конкретен имот. В тази връзка, съдът е приел, че щом като не е налице административен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, то не следва да се обсъжда въпросът за неговата законосъобразност, а от тук е прието, че щом по делото не е установена предпоставката - незаконосъобразен акт, действие или бездействие, то предявената претенция е неоснователна. Решението е правилно и е постановено в съответствие с приложимия материален закон, като съдът е обсъдил подробно събраните писмени доказателства и въз основа на това е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Отговорността на държавата или общините по чл. 1 от ЗОДОВ предполага наличието на елементите от фактическия й състав, а именно вреда - имуществена или неимуществена, действителна такава или пропусната полза, която да е причинена пряко и непосредствено от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, при или по повод извършване на административна дейност. При кумулативна даденост на всички елементи от фактическия състав на правната норма следва да се ангажира отговорността на държавата респ. общината. В настоящият случай последната предпоставка на цитираната разпоредба не е налице - липсва административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице от държавна администрация от който акт, действие или бездействие да произтичат пряко неблагоприятни правни последици в правната сфера на ищците. Заповедите, с които е разпоредено актуване и деактуване на имоти, независимо от посоченото в тях основание за издаването им, не са индивидуални административни актове, поради което не могат да бъдат предмет иска по чл. 204 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ. Правото на собственост на правоимащите, когато са налице всички изисквания на ЗВСОНИ, се реституира ex lege, без връзка с наличието или липсата на заповед за отписване на този имот от актовите книги, т. е. последната не е елемент от вещно-правния им придобивен способ. Поради това, че правото на собственост се възстановява по силата на самия закон за това възстановяване, както и за издаването на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка (чл. 9 от ЗВСОНИ), не е необходим никакъв административен акт. За възстановяването на собствеността не е необходимо дори отписването на реституирания имот от актовите книги за държавна собственост. Тук следва да се отбележи, че е постоянна съдебната практика по отношение правната природа на волеизявленията, свързани с актуването/деактуването на имоти държавна или общинска собственост, а именно че същите представлява гражданско-правен акт свързан с управление на имущество, ангажиращ държавата или съответната община като юридически лица - субекти на гражданското право, който акт изхожда от орган, принадлежащ към системата на изпълнителната власт, но действащ не като орган на власт, а като управляващ даден имот, деклариращ от името и за сметка на юридическото лице собственически права. От своя страна самото съставяне на акта, одобряването му и вписването му в съответните книги има и своята чисто техническа страна. Установяването на незаконосъобразността на акта е предпоставка за основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, но тъй като цитираните заповеди не са административни актове то съдът правилно е приел, че претенцията е неоснователна. В тази връзка, когато държавата или общината, като юридическо лице на частното право, чрез своите органи и длъжностни лица причинят вреди, то тази отговорността е гражданско-правна. Като такава тя е уредена на основата на правилата, заложени в ЗЗД, като гражданска (частно-правна) отговорност за вреди и следва да се реализира в производство по общия исков ред. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,