Решение № 10571 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 553/2011 г.

Решение № 10571 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 553/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митница Бургас, чрез процесуалния представител юрисконсулт Мая Цончева, срещу решение № 1377 от 26.11.2010 г. по адм. дело № 1880 по описа за 2010 г. на административния съд - Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на закона, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - "Синдарела" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от адв. Татяна Иванова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административния съд - Бургас е бил сезиран с жалба от дружеството срещу решение № 2601-325 от 11.08.2010 г. на началника на митница Бургас, с което по повод негово заявление е направен отказ да се издаде разрешение за търговия с тютюневи изделия. В мотивите на съдебния акт е изложена фактическата страна по спора, направени са правни изводи и преценка за незаконосъобразност на издадения административен акт. Същият е отменен и делото е върнато като преписка на административния орган за издаване на такова разрешение. Приел е, че спорът се свежда до това, че след като на дружеството-молител има съставен АУАН № 116 от 19.05.2010 г. за продажба на тютюневи изделия без разрешение в нарушение на чл. 100а от ЗАДС, образувано е административно производство и е издадено решение за отказ № 2601-325 от 9.07.2010 г., но за друг негов обект, не е изпълнено изискването на чл. 112, ал. 2, т. 8 от ППЗАДС, (отм.) според което лицето което иска да извършва търговия с тютюневи изделия трябва да не е извършвало такова без разрешение през последните 24 месеца. Според него към момента на издаване на процесния отказ и към момента на постановяване на съдебния акт, наказателното постановление, с което е установено нарушение по чл. 100а от ЗАДС и което е послужило като основание за издаване на акта не е влязло в законна сила, поради което митническият орган неправилно и незаконосъобразно е приел, че не е изпълнено условието по чл. 112, ал. 2, т. 8 от ППЗАД. (отм.) Освен това според съда липсват и други нарушения на изискванията на чл. 112, ал. 2 от ППЗАДС, (отм.) поради което отказът е незаконосъобразен. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Правното основание, на което се е позовал административният орган е чл. 112, ал. 2, т. 8 от ППЗАДС, (отм.) според която разпоредба се изисква молителят, да не е извършвал търговия с тютюневи изделия през последните 24 месеца без разрешение. От събраните доказателства по делото, протокол за осъществяване на оперативен контрол на лица, извършващи дейности с акцизни стоки № 827 от 11.05.2010 г., се установява, че на 11.05.2010 г., дружеството-жалбоподател е извършвало търговия с тютюневи изделия в обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Ахтопол, ул. "Георги Контолов" № 3, който е обект различен от този, за който е обжалваното решение. Посочената разпоредба, на която се позовава административния орган изисква фактически действия по извършване на търговия и преценката за нейната приложимост не следва да се обвързва с ангажиране и реализиране на административно-наказателната отговорност на търговеца по реда на ЗАНН, във връзка със съответните такива разпоредби в ЗАДС. Законосъобразността на обжалвания административен акт - отказ за издаване на разрешение се преценява към момента на издаването му, поради което законосъобразността на издаденото наказателно постановление не влияе върху законосъобразността на индивидуалния административен акт. Съдебната практика на ВАС категорично приема, че производствата по обжалване на индивидуален административен акт и това по обжалване на наложено административно наказание по ЗАНН са отделни и не са в отношение на преюдициалност, понеже предметът и процесуалните правила, по които се осъществяват двата процеса са различни. Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и се постанови решение по съществото на спора, който е изяснен от фактическа страна. При този изход от делото съдебни разноски не следва да се присъждат, понеже такива не са поискани. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение