Решение № 15020 от 4.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4747/2020 г.

Решение № 15020 от 4.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4747/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производство по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго- Про Мрежи" АД), подадена чрез адв. Н. Георгиева, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 7960/13.12.2019 г. по административно дело № 6620/2019 г. на Административен съд - София-град (АССГ) в двете части, в които са ОТХВЪРЛЕНИ двата иска над уважения размер от 500 лева до пълния им предявен размер от 1356 лева. В жалбата са изложени твърдения, че претендираните, като обезщетения разноски не са прекомерни, а в минимален размер, определен съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаградения. Моли да се отмени решението в обжалваните части и да се уважат в цялост предявените искове, ведно с пълния размер на претендираните разноски. Претендират се разноски, като за това е приложен списък с разноските и доказателства за платена държавна такса (ДТ). По делото е постъпила и касационна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена срещу горепосоченото решение на АССГ, в частта, с която съдът е ОСЪДИЛ КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД сума в размер от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване по НАХД № 682/2015 г. на РС- Велико Търново, както и сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване по КНАХД № 10322/2015 г. на АС - Велико Търново. Касационният жалбоподател - КЕВР твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Намира, че вредите, които са претендирани не подлежат на обезщетение. Счита, че направените разходи за адвокатски възнаграждения за процесуалното представителство във връзка с оспорване на наказателно постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В писмен отговор, подаден от "Електроразпределение Север" АД чрез адв. Георгиева, се моли да се остави без уважение касационната жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране, като неоснователна. По делото е постъпила и частна жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране, подадена чрез юрк. Церовски, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Определение № 1111/10.02.2020 г. по адм. дело № 6620/2019 г. на Административен съд - София-град. Касационният жалбоподател - Комисия за енергийно и водно регулиране, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Ненков, моли да се уважи касационната жалба на КЕВР и се отмени процесното решение в обжалваната част като неправилно и необосновано. Касационният жалбоподател - "Електроразпределение Север" АД, в съдебно заседание чрез адв. Георгиева, оспорва подадената касационна жалба на КЕВР, както и техния писмен отговор. Моли първоинстанционното решение да се отмени в обжалваната отхвърлителна част и съответно се потвърди в останалата осъдителна част. Подробни съображения са развити в представените писмени бележки. Претендира разноски, за което представя обобщен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране по същество и неоснователност на касационната жалба на "Електроснабдяване Север" АД (с предишно наименование "Енерго- Про Мрежи" АД). Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационните и частната жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, респ. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими. С обжалваното решение Административен съд – София град е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване на отмененото Наказателно постановление № НП– 363 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 1.12.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението и е отхвърлил иска над уважения размер от 500 лева до пълния предявен размер от 1356 лева. Освен това е осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи адвокатско възнаграждение по КНАХД № 10322/2015 г. на АС-Велико Търново, във връзка с оспореното и отменено наказателно постановление № НП– 363 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 1.12.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил иска над уважения размер от 500 лева до пълния предявен размер от 1356 лева или за разликата от 856 лева като неоснователен. Наред с това е осъдил Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД разноски от 396 лева. С Определение № 1111/10.02.2020 г. по адм. дело № 6620/2019 г. на Административен съд - София- град е била осъдена Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща държавна такса. Първоинстанционният съд е установил, че с Решение № 415 от 30.06.2015 г. по НАХД № 682/2015 г. по описа на Районен съд Велико Търново е отменено наказателно постановление № НП № 363/17.12.2014 г., издадено от председателя на ДКЕВР, с което на АД е наложена имуществена санкция от 20 000 лв. В резултат на касационно обжалване с Решение № 342 от 1.12.2015 г. по КНАХД № 10322/2015 г. на АС- Велико Търново е оставено в сила решението на РС- Велико Търново. Адм. съд е приел за установено и доказано, че е приет Договор за правна защита и съдействие № 3591 от 20.01.2015 г. на л. 22 за процесуалното представителство на първа инстанция по НАХД, където ищецът е платил по банков път 1356 лв., като за последното са представени доказателства: фактура и банков превод на л. 23 и л. 24. Видно от договор за правна защита и съдействие № 5959 от 2.09.2015 г. на л. 22 /присъединено дело № 6621/19 на АССГ/ пред касационната инстанция е платено възнаграждение от 1356 лв., отново за което са приложените фактури и банков превод. Намерил е, че в случая са налице всички изброени в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ условия, поради което исковете са основателни. Приел е за справедливо обезщетение сумата от 500 лв и по двете искови претенции, като до пълния размер от 1356 лв., т. е. за разликата от 856 лв. е счел, че исковете следва да се отхвърлят. Намерил е за основателна и претенцията за присъждане на лихви върху уважената част от иска, като е присъдил лихва от 1.12.2015 г., която е дължима от момента на влизане в сила на решението, с което е отменен незаконосъобразния акт, съгласно т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Счел е, че съобразно уважената част следва да се присъдят и разноските пред АССГ, които разноски на ищеца с оглед изхода от спора са били уважени за 396 лв. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба на КЕВР и частната жалба на КЕВР са неоснователни, а на "Електроразпределение Север" АД е основателна. Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно в отхвърлителната на исковете част. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/ или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт /действие/ бездействие. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменен административен акт с влязло в сила съдебно решение, Наказателно постановление № НП–367/17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР (тогава ДКЕВР), с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху ищеца - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с § 1 от ЗОДОВ. В случая това е направено в съдебното производство по административнонаказателното дело, пред въззивната и касационна инстанции са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд - София-град производство се установява, че дружеството ищец е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от цитираното адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие- дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица от издаденото такова, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В цитираното Тълкувателно решение № 1/2017 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лице за охраняване на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона не е предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответника дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. Настоящата инстанция не намира, че "Електроразпределение Север" АД е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното, като вреда адвокатско възнаграждение. По делата с предмет издаденото НП са представени договори за правна защита и съдействие, с който за процесуално представителство и защита е договорено и платено в брой възнаграждение. Налице са валидни договорни отношения с предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Защитникът е получил възнаграждение за положения труд, който е бил заплатен от клиента в договорения размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Неоснователни са твърденията на КЕВР, релевирани в подадената касационна жалба, че не били налице безспорни доказателства за извършени плащания към адвокатското дружество. По делото е установено, че плащанията по представените договори за правна защита и съдействие, които са относно оказаната правна помощ по делата в районния съд и в административния съд, са осъществени по банков път, за което са представени доказателства, които са неоспорени в хода на производството по обезщетение. Предвид изложеното настоящият касационен състав на ВАС намира за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат- чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо ЗЗД. Фактът, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани също не води до обратен от направения от състава на АССГ извод за наличие на основание за присъждане на обезщетение предвид действащата към момента на приключване на всяко от тези производства разпоредба на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ред. преди допълнението на разпоредбата, публ. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) и Тълкувателно решение № 2 от 3.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. дело № 7/2008 г. Развитите в касационната жалба на КЕВР и поддържани в съдебното заседание пред настоящия съд съображения във връзка с присъдения данък добавена стойност като част от размера на обезщетението са направени едва за първи път в касационното производство. По този въпрос оспорване от страна на КЕВР не е повдигнато, нито в представения писмен отговор от КЕВР, нито в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Предвид релевираните от този касационен жалбоподател касационни оплаквания и забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК, възражението не може да бъде съобразено в настоящото производство. Основателни са подробно обоснованите от касационния жалбоподател "Електроразпределение Север" АД оплаквания заради присъденото обезщетение в размер по– нисък от претендирания, договарянето и заплащането на който е установено и доказано по делото. Неправилно първоинстанционният съд е преценил заплатеното адвокатско възнаграждение и за двете съдебни инстанции, претендирано като настъпила имуществена вреда, като "прекомерно". Правилни са изводите на съда във връзка с това, че уговореният размер на обезщетението е съобразен с разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция) предвид защитения материален интерес. Изводите му обаче, че при определянето на възнаграждението, което е оценено като прекомерно, не следва да се отчита материалният интерес, не се споделят от настоящия състав. По този въпрос следва да се съобразят две относими тълкувателни решения - Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено тълк. дело № 2/16 г. и Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. дело № 1/2017 г. В мотивите на първото е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 ЗА. В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил, че "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. " Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция като обективен ориентир за "Електроразпределение Север" АД като получател на адвокатската услуга относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се разглежда този по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция). Доколкото в настоящия случай договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е на минимума по тази наредба, не би могло да се приеме, че лицето- получател на адвокатската услуга не е положило дължимата грижа при уговарянето на размера му. От представените доказателства се установява, че е определен справедлив размер на възнаграждението, който се претендира като обезщетение. Искането на КЕВР за неговото намаляване под този размер е неоснователно, предвид поетия ангажимент за защита, осъщественото процесуално представителство, извършените от адвоката действия и характера на спора по административно- наказателното дело. Уговореният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно- следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Предвид така възприетото становище, разглеждането на останалите оплаквания на този касационен жалбоподател, във връзка размера на присъденото обезщетение няма да се разглеждат. В този смисъл е и Решение № 4452 от 15.04.2020 г. по адм. дело № 1430/2020 г. и Решение № 9943 от 21.07.2020 г. по адм. дело № 2345/2020 г. на Върховния административен съд - Трето отделение. При съобразяване на изложеното, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно в частите, с които е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД иск за осъждането на КЕВР да му заплати сума в размер над 500, 00 лв. до претендираната такава от 1356, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от 1.12.2015 г. до нейното окончателно изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред РС - Велико Търново, във връзка с отмененото наказателно постановление № НП–363 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД иск за осъждането на КЕВР да му заплати сума в размер над 500, 00 лв. до претендираната такава от 1356, 00 лв., ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред КНАХД № 10322/2015 г. на АС - Велико Търново при съдебна защита срещу същото отменено наказателно постановление. В тези части решението следва да се отмени, като на "Електроразпределение Север" АД се присъди пълният размер на претендираното обезщетение, тоест и разликата в размер на още 856, 00 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване на НП № НП – 363 от 17.12.2014 г. на председателя на КЕВР, отменено с решение по НАХД № 682/2015 г. РС-Велико Търново, ведно със законната лихва, считано от 1.12.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сума в размер на още 856, 00 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред КНАХД № 10322/2015 г. на АС- Велико Търново, при съдебна защита срещу същото решение на въззивния съд, с което е отменено посоченото наказателно постановление, ведно със законната лихва, считано от 1.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част съдебният акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. Правилно с обжалваното определение на Административен съд– София град в производство по реда на чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е била осъдена Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща държавна такса. Това определя потвърждаване на обжалваното определение. При този изход на спора разноски за касационното производство се следват на "Електроразпределение Север" АД. Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 396 лева, съобразно представените доказателства за извършването им и сума в размер на 12, 50 лева за внесена държавна такса или общо в размер на 408, 50 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение