Решение № 85 от 27.9.2023 г. на ВАС по адм. д. № 88/2022 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила решение 38 от 31.05.2022 г. на Върховен административен съд по адм.д. С-26/2022 г. С ревизираното решение, предмет на настоящото дело ВАС е оставил в сила Решение 151 от 11.01.2022 г. на Административен съд София-град по адм.д. 434/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на Р. Л., гражданин на Тунис, подадена чрез пълномощник адвокат М. Девенска срещу Отказ на виза TUN20000081V/04.12.2020 г. за дългосрочно пребиваване /Виза вид Д/, издаден от консулско длъжностно лице в Посолството на Република България в Тунис на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Мотивирано е с наличието на основания по чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК. Към искането и последващото уточнение са представени доказателства докладни записки, писма до адв. Девенска от 2020г., 2021г. и 2022г. от ДАНС. Ответникът - консулско длъжностно лице в Посолството на Република България в Тунис не взима участие по делото, нито изразява писмено становище по искането. Като прецени доводите на страните и правнорелевантните факти, петчленният състав на Върховния административен съд - І колегия, намира искането на Р. Л., гражданин на Тунис за допустимо като предявено от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240, ал. 1 АПК/ в редакцията на кодекса, действаща към датата на подаване на искането за отмяна/. Разгледано по същество искането на Р. Л., гражданин на Тунис е неоснователно по следните съображения: С атакуваното решение 38 от 31.05.2022 г. на Върховен административен съд по адм.д. С-26/2022 г. тричленният състав на ВАС е е оставил в сила Решение 151 от 11.01.2022 г. на Административен съд София-град по адм.д. 434/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на Р. Л., гражданин на Тунис, подадена чрез пълномощник адвокат М. Девенска срещу Отказ на виза TUN20000081V/04.12.2020 г. за дългосрочно пребиваване /Виза вид Д/, издаден от консулско длъжностно лице в Посолството на Република България в Тунис на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. С искането за отмяна на гореописаното влязло в сила съдебно решение е посочено правно основание чл. 239, т. 1 и 3 АПК. В този случай се обосновава отмяна на съдебния акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната или когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В конкретния случай искателят се позовава на представените от него към искането писма до процесуалния му представител, изходящи от ДАНС и в частност писмо от 26.05.2022г. Настоящият съдебен състав намира, че представените документи, на които се позовава искателят не могат да се определят като "новооткрито доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1, нито да попаднат в обхвата на отменени по съответния ред или признати за подправени по т. 3 от с.чл. на АПК. Индиция, че спрямо лице с официалното му име - Р. Л., гражданин на Тунис не са били налице принудителни административни мерки и представени доказателства е имало още по време на разглеждането на административното дело пред ВАС. В съдебното решение обаче няма такива твърдения. Настоящият петчленен съдебен състав намира, че всички документи, приложени към искането за отмяна не обективират в себе си нови обстоятелства, които да не са могли да станат известни на страната при административното и съдебното разглеждане на спора, а чрез мотивите на настоящото искане страната се домогва да бъде направена повторна касационна проверка на първоначалното съдебно решение. Новопредставеното писмо от 26.05.2022г. на ДАНС обаче се намира и в кориците на адм.д. С-26/22г. на ВАС и е приложено към него преди постановяване на съдебното решение. В допълнение може да се каже, че представеното доказателство не би било от съществено значение за решаването на правния спор, предмет на искането за отмяна. Това е така, защото е отчетено и установено по делото, че отказът е постановен във връзка с отрицателно становище на ДАНС, че са налице обстоятелства по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ и не се засяга правото на личен и семеен живот на лицето. Всички аргументи, изложени в искането за отмяна вече са били обект на анализ и коментар от страна на касационната инстанция при ревизията на Решение 151 от 11.01.2022 г. на Административен съд София-град по адм.д. 434/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на Р. Л., гражданин на Тунис, подадена чрез пълномощник адвокат М. Девенска срещу Отказ на виза TUN20000081V/04.12.2020 г. за дългосрочно пребиваване /Виза вид Д/, издаден от консулско длъжностно лице в Посолството на Република България в Тунис. Основания за отмяна по чл. 239, т. 3 не се представиха по делото. По изложените съображения петчленният съдебен състав счита, че е неоснователно твърдението на Р. Л., гражданин на Тунис за наличие на нови обстоятелства и доказателства от съществено значение за решаване на делото, тъй като тези документи не съответстват на изискванията на нормата на чл. 239, т. 1 АПК. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - І колегия,