Решение № 2263 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10708/2019 г.

Решение № 2263 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10708/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Бени пейпър индъстри" АД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 4782 от 8.07.2019 г., постановено по адм. дело № 11890 от 2018 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/. Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че в нарушение на практиката на СЕС органите по приходите са отказали правото на приспадане на данъчен кредит по спорната доставки, като са обсъждали основно въпроса за кадровата обезпеченост на доставчика. Счита, че при липса на кадрова и материална обезпеченост на доставчика правото на получателя да приспадне данъчен кредит може да се отрече само при данни за данъчна измама, като в тази връзка се позовава на тълкуванията в решенията на СЕС по дела С-18/13 г., С-342/11 и обединени дела С-80/11 и С-142/11 г. Излага доводи, че липсата на документи за транспортиране на стоката не води до заключението за нереалност на доставката, след като са събрани доказателства за предаването й и за нейното заприходяване. Счита, че всички представени доказателства във връзка със спорната доставка, приети и неоспорени от страните, категорично опровергават изводите на съда. В подкрепа на тезата си развива подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на РА и присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП" – София, чрез процесуален представител, в о. с. з. изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на контрол пред АССГ е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-22221317009361-091-001/15.06.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- София, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "ОДОП" - София, с който на "Бени пейпър индъстри" АД са установени задължения по ЗДДС за д. п. м. 11. 2012 г. в размер на 24 000 лв. главница и лихва за забава в размер на 13 412, 41 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 56 000 лв. по фактура № 119/14.11.2012 г., издадена от "Гама корпорейшън" ООД. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизионното производство е констатирано, че през д. п. м. 04.2012 г. ревизираното дружество е придобило поточна линия за производство на мокри кърпи от "Криейтив козметикс" ООД. На 9.11.2012 г. същият актив е продаден от ревизираното "Бени пейпър индъстри" АД на "Посейдон комерс" ЕООД, като за доставката е издадена фактура № 235/9.11.2012 г., с данъчна основа 160 000 лв. и ДДС 32 000 лв. На 10.11.2012 г. "Посейдон комерс" ЕООД продава процесната поточната линия на "Липненски къмпани груп" ООД, като за доставката е издадена фактура № 98/10.11.2012 г. с данъчна основа 180 000 лв. и ДДС 36 000 лв. На 12.11.2012 г. "Липненски къмпани груп" ООД продава актива на "Гама корпорейшън" ООД, като за доставката е издадена фактура № 96 с данъчна основа 250 000 лв. и ДДС 50 000 лв. На 14.11.2012 г. "Гама корпорейшън" ООД продава поточната линия на първоначалния й собственик "Бени пейпър индъстри" АД, като за доставката е издадена фактура № 119 с данъчна основа 280 000 лв. и ДДС 56 000 лв. След анализ на събраните доказателства органите по приходите са приели, че не е установено предаването на фактическата власт върху процесната движима вещ от продавача на купувача поради липса на доказателства за транспонирането й. В обобщение са достигнали до извода, че спорната доставка по фактурата, издадена от "Гама корпорейшън" ООД, не е реално извършена, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС не е налице и право на приспадане на данъчен кредит за получателя по нея. Аналогична преценка на събраните доказателства е осъществена и от първоинстанционния съд, който е счел, че не е установено фактическото предаване на вещта между страните по веригата от доставки. Този извод е мотивиран с липсата на доказателства за транспортирането на поточната линия от продавачите до купувачите, в резултат на което е прието, че е налице префактуриране на един и същ ДМА, без реално да е прехвърлено правото на собственост върху него. Поради това е формирано заключение, че не е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, респективно- липсва изискуем данък, както и задължение за неговото начисляване. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. Трайна е практиката на ВАС, че само издаването на фактури и надлежното им счетоводно отразяване не са достатъчни да обосноват убедителен извод, че спорните доставки са действително осъществени. Същевременно, в своите тълкувателно приложими решения СЕС многократно е подчертавал, че не е допустима национална практика, с която се отказва претендираното данъчно предимство само въз основа на поведението на доставчика, а е необходимо националният съдия да осъществи конкретна преценка на събраните доказателства и въз основа на нея да формира извода си осъществени ли са действително фактурираните стопански операции. В този контекст обосновано първоинстанционният съд е ценил представения приемо-предавателен протокол от 14.11.2012 г. в съвкупност с останалите относими доказателства, в резултат на което не е кредитирал съдържанието му като вярно. В качеството си на частен свидетелстващ документ съдържанието на приемо- предавателния протокол не се ползва с материална доказателствена сила, с оглед на което решаващият състав не е обвързан да даде вяра на обективираните в него изявления, независимо, че автентичността му не е оспорена. Поради това неоснователни са аргументите на касатора, че в решението са изложени взаимно противоречиви мотиви относно неустановеността на изпълнението на задължението на доставчика за прехвърляне на правото на собственост върху поточната линия. Несподелима е тезата в касационната жалба, че изводите на първостепенния съд са в противоречие с практиката на СЕС, който в решенията по дела "Боник" /С-285/11/; "Фирин" /С-107/13/; "ЛВК-56" ЕООД /С-643/11 и "Евита – К" ЕООД /С-78/12 уточнява, че режимът на приспадане на данъчен кредит предвиден в Директива 2006/112 ЕО не допуска данъчно задължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че сделката по веригата от стоки преди и след осъществената такава от ревизираното лице е опорочена поради измама с ДДС, да бъде санкционирано като не му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. От съдържащите се в цитираните актове разяснения следва, че за да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит е необходимо да са налице обективни данни, че получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че сделката е белязана с измама. В конкретния случай събраните доказателства по делото сочат, че е извършено префактуриране на един и същ ДМА между четири различни дружества в рамките на шест последователни дни от един и същ данъчен период, в резултат на който фактурираната стока отново се е върнала в патримониума на първоначалния й собственик – ревизираното дружество. При тази верига от доставки, "Бени пейпър индъстри" АД е придобило отново отчуждената от него поточна линия на значително завишена цена от тази, на която първоначално се е разпоредило с нея, в резултат на което дължимият от ревизирания ДДС по първоначалната продажба е с 24 000 лв. по- малко от данъкът за приспадане по процесната фактура. При липсата на икономическа логика поточната линия да се продаде от първоначалния й собственик за сумата от 160 000 лв. и шест дни по - късно да се закупи отново от него за сумата от 280 000 лв. следва извод за наличие на обективни данни, че процесната доставка е фиктивна и е белязана с измама, за която получателят е знаел. В този случай добросъвестността на ревизирания е изключена, тъй като той като страна по доставката не може да не е знаел, че не е получил от "Гама корпорейшън" ООД фактическата власт да се разпорежда като собственик с поточната линия. След като процесната доставка е фиктивна, то и данъкът за нея е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, респективно- за получателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу оспорения РА в обжалваната му част, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 1652. 37 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение