Решение № 3749 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9580/2012 г.

Решение № 3749 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9580/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадената от Надежда Костадинова Заркова - Христова с адрес: гр. София, ул. "Мур" № 21 Б, ет. 2, ап. 7 и Цветанка Стайкова Клисурска с адрес: гр. София, ул. "Десислава" № 10 молба за тълкуване на решение № 13194/23.10.2012 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, първа колегия, постановено по адм. д. № 9580/2012 г. Иска се тълкуване на: 1. приетото в решението реализирано комплексно благоустройствено мероприятие съгласно отреждането по регулационния план с оглед на очевидното, че УПИ "За Министерски съвет" не притежава градоустройствен статут на "озеленена площ" и/или "комплексно обществено, жилищно, вилно или курортно строителство"; 2. приетото в решението, че след изменението на плана за регулация за създаване на УПИ "За министерски съвет" и УПИ "За национален спортен комплекс", одобряването на плана за застрояване на новосъздадения УПИ "За Национален спортен комплекс" и даденото разрешение за учредяване право на строеж цялата първоначално предвидена територия на резиденция "Бояна" продължава да се ползва за нуждите, за които е отреден теренът като цяло. В срока по чл. 251, ал. 3 от ГПК не е постъпил писмен отговор от кмета на Район "Витоша" при СО. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, петчленен състав, първа колегия намира искането за тълкуване за допустимо, а по същество - неоснователно, поради следните съображения: Решението, чието тълкуване се иска, е постановено в производството по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по искането на Надежда Костадинова Заркова - Христова и Цветанка Стайкова Клисурска за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 2633/22.02.2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 5882/2011 г., с което е оставено в сила решение № 914 от 28.02.2011 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 4082/2010 г. За да потвърди решението на АССГ, Върховният административен съд, четвърто отделение е посочил в мотивите на своето решение следното: "Претендираният по земеделската реституция бивш имот пл. № 4622 от кад. лист № 592, идентичен с имот № 40067 от помощния план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ за землище Бояна, безспорно попада в ЗРП Главен подход за Бояна - артерия "Трайко Китанчев", одобрен със заповед № 179/02.04.74 г., кв. 269А УПИ II "Министерски съвет". Не се спори, че процесното място се намира изцяло в терена на оградата на Резиденция "Бояна". Действително процесният имот не се заема от постройки, но като неделима част от територията на резиденцията, дори и върху него да няма конкретно благоустройствено мероприятие, той представлява част от комплексното мероприятие по отреждането по регулационния план и се ползва на практика за нуждите, за които е отреден теренът като цяло, включително и всички други негови части. Предназначението му е осъществено и при тези обективни и безспорно данни единствено възможният правен извод е, че цялата площ е застроена." Изложеното сочи, че с искането за тълкуване по т. 1 от молбата всъщност се претендира тълкуване не на приетото в посоченото от страните решение на петчленния състав, а на това, което е приела касационната инстанция в своето решение № 2633/22.02.2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 5882/2011 г. Както е посочено в мотивите на решение № 13194/23.10.2012 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, първа колегия, постановено по адм. д. № 9580/2012 г., в производството по реда на чл. 237 АПК основният спорен въпрос се свежда до това дали новите обстоятелства и новите писмени доказателства, на които се позовават искателките, са от съществено значение за делото, каквото е изискването на чл. 239, т. 1 от АПК и биха могли да доведат да различно разрешение на спора, т. е. да обосноват извод за обективна неправилност на решението, чиято отмяна се иска, именно поради невъзможността на съда да съобрази тези обстоятелства и доказателства при постановяването му. Новите обстоятелства и новите писмени доказателства, посочени в искането за отмяна, са: 1. заповед № РД - 09-50-28/25.05.2011 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрено изменение на плана за регулация на УПИ "За Министерски съвет" за създаване на УПИ "За Министерски съвет" и УПИ I "За Национален спортен комплекс" и за изменение плана на уличната регулация съгласно приложения проект, както и е одобрен план за застрояване на новосъздадения УПИ I "За Национален спортен комплекс", кв. 269, м. "Артерия Трайко Китанчев" съгласно приложения проект и 2. решение № 493 от 30.06.2011 г. на Министерския съвет, с което е дадено съгласие да се учреди на Българската федерация "Български футболен съюз" безвъзмездно право на строеж върху имот публична държавна собственост, представляващ УПИ I "За Национален спортен комплекс", кв. 269, м. "Артерия Трайко Китанчев", описан в заповед № РД - 09-50-28/25.05.2011 г. на главния архитект на Столична община /СО/. В решението е посочено, че в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ единственият спорен въпрос е този, свързан с наличието на строежи върху терена на подлежащата на възстановяване земеделска земя. Именно поради това е прието, че новите писмени доказателства, описани по-горе, не могат да обосноват извод, различен от приетия в решенията на АССГ и ВАС, четвърто отделение, че тъй като имотът попада в терена на резиденция "Бояна", макар да не се заема от постройки, представлява част от комплексното мероприятие по отреждането на регулационния план и предназначението му е осъществено. Съгласието на Министерския съвет за учредяване на право на строеж върху този имот, който е публична държавна собственост и одобряването на план за застрояване на новообразувания УПИ "За Национален спортен комплекс" касаят действия на собственика на имота, свързани с възможност за бъдещо застрояване, което не означава, че приетото от АССГ и ВАС, четвърто отделение, наличие на реализирано мероприятие, поради изграждането на резиденцията и попадането на имота в оградата на същата, е незаконосъобразно. Към момента на приключване на устните състезания по делото не са били налице данни, че теренът като цяло не се ползва за нуждите, за които е отреден. Поради така изложените съображения, следва да се приеме, че решението, чието тълкуване се претендира, не е неясно и въз основа на изложените мотиви може да бъде изведена действителната воля на съда. Искането за тълкуване е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия