Решение № 4826 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11361/2009 г.

Решение № 4826 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11361/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Спас Пенев Маринов чрез пълномощника му - адв. Светлин Панов, против решение № 57/17.07.2009 г., постановено по адм. дело № 1182/2006 г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив - административно отделение, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2400486/02.06.2006 г. издаден от ТД на НАП гр. Стара Загора и потвърден с решение № 715/21.07.2006 г. на директора на ОУИ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно определените допълнително данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ съответно за 2001 г., 2002 и 2003 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в решението фактически не съдържа мотиви. Съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и не се е произнесъл по доводите и възраженията му и не е обсъдил приложимите правни норми. В касационната жалба се излагат подробни съображения, обосноваващи касационните основания. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата му и отменен РА, с алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив оспорва касационната жалба с представените по делото писмени бележки от юрк. К. Стоянова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е необосновано и съдът е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 189, ал. 2 ГПК, тъй като не са изложени мотиви, което е основание за връщане на делото за ново разглеждане. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд - административно отделение е отхвърлена жалбата на Спас Пенев Маринов от гр. Казанлък, против РА № 2400486/02.06.2006 г. издаден от ТД на НАП гр. Стара Загора и потвърден с решение № 715/21.07.2006 г. на директора на ОУИ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно определените допълнително данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ съответно за 2001 г., 2002 и 2003 г. За да постанови това решение съдът е приел, че предмет на съдебния контрол е РА № 2400486/02.06.2006 г. издаден от ТДД гр. Стара Загора и потвърден с решение № 715/21.07.2006 г. на директора на ДОУИ гр. Пловдив, в обжалваната част за определените на Спас Маринов задължения по чл. 35 ЗОДФЛ за 2001 г. в размер на 29 026.80 лв. и лихви10 631.17 лв. за 2002 г. - 160 154.60 лв. и лихви 63 189.53 лв. и за 2003 г. данък по чл. 35 ЗОДФЛ в размер на 350 849.00 лв. и лихви 93 376.41 лв. Съдът е посочил, че ревизията е втора по ред тъй като първата е приключила с решение № 1141/2005 г. със задължителни указания . Съдът е посочил, че при издаване на ревизионния акт са спазени процедурата по издаване и осъществяване на ревизия при особени случаи-тъй като липсва и не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството. Приел е, че РА е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него като неоснователна. Касационният състав на съда намира, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуални правила. В случая производството пред Пловдивския окръжен съд е протекло по реда на чл. 156 и сл. ДОПК, съответно ГПК /отм./, на основание § 2 от ПЗР на ДОПК и § 2 от ПЗР ГПК, в сила от 01.03.2008 г. Съгласно разпоредбите на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК /отм./ съдът постановява решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение. Според чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.) съдът излага към решението и мотиви, въз основа на които то е постановено. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Освен възпроизведеното съдържание на констатациите в РА и решението на директора на ДОУИ в решението няма изложени други конкретни фактически или правни доводи, съображения или изводи, както и обсъждане на доказателствата по делото и доводите на страните. От съдържанието на решението не могат да бъдат изведени мотиви по смисъла на цитираните по-горе разпоредби. В решението, което е с обем от четири страници, съдът е изложил накратко оплакванията на жалбоподателя, констатациите по РА, направил е опис на част от извършените по делото процесуални действия на съда и страните и само с няколко изречения най-общо е посочил, че е спазена процедурата по издаване на РА при особени случаи, споменал е заключението на вещото лице /крайните цифри/ и общо е посочил че при служебната проверка не е установено да са допуснати нарушение на материалноправните и процесуални норми, поради което жалбата подлежи на отхвърляне. От тези мотиви не може да се установи какво съдът е приел за установено, въз основа на какви доказателства и какви фактически и правни изводи е направил. Не е извършено никакво обсъждане на доводите и възраженията на жалбоподателя, който е твърдял неправилно определяне на данъчната основа, неразбираема методика на данъчните органи по която са формирани данъчните основи за трите години. Съдът не е обсъдил изслушаното по делото заключение на съдебната експертиза, /която е изготвила няколко заключения/ и видно от които след извършения анализ на всички първични счетоводни документи и регистри, съпоставени с подадените от ЕТ данъчни и годишни декорации по ЗДДС /отм./ и ЗОДФЛ /отм./ е дадено подробно заключение с друг размер на данъчната основа за трите проверявани периода. Съдът е следвало да обсъди тези заключения с оглед разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.), заедно с другите доказателства по делото. Съдът обаче не е обсъдил нито от едно от събраните по делото допълнителни писмени доказателства, нито показанията на разпитания по делото свидетел Диамандиев. Изложеното налага извода, че съдът не е изложил мотиви, в резултат на преценка на всички доказателствата по делото и на доводите на страните. Не е изложил никакви съображения относно приложимите правни норми. Липсата на формирани фактически и правни изводи по вътрешно убеждение на съда опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност. Действително не съществува пречка съдът да възприеме всички фактически и правни изводи на една от страните по делото, както е направено в случая, но това може да бъде направено само след като се обсъдят доказателствата по делото и доводите на страните. Освен това следва да се подчертае, че съдът дължи произнасяне по доводите на страните, независимо от това дали са основани на нови доказателства или на такива, които са вече събрани в данъчното производство, както и независимо от това дали съдът приема възраженията и доводите за основателни или не. В този смисъл основателни са възраженията в касационната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.) и чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.). Тези нарушения са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Въпросът относно присъждане на разноските следва да бъде решен съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,